Решение № 3221 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13749/2011 г.

Решение № 3221 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13749/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 3995 от 16.08.2011 г. по адм. дело № 4990/2010 г. на Административния съд - София-град. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Мирем Мехмед Осман от с. Равен, обл. Кърджали, не взема становище по жалбата и не се представлява в съдебно заседание. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 1-6500/13212 от 08.06.2010 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума за 2007 г. в размер на 2 322.96 лева, във връзка с подадено от Мирем Мехмед Осман общо заявление за единно плащане на площ с УИН 09/030507/04323 за кампания 2007 по схемите и мерките за директни плащания за площ - схема за единно плащане на площ (СЕПП) - 8.30 ха; мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (HP 1) - 8.30 ха. При постановяване на решението си, съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, по силата на която Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Посочил е, че вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативни програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК, в която е прието, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземате, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В случая по силата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП компетентният орган е Разплащателната агенция, чиито функции, на основание чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от Държавен фонд Земеделие. Процесният акт е издаден от изпълнителния директор на фонда, който по силата на чл. 20а от ЗПЗП е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и на основание ал. 2 от нея организира и ръководи дейността й. За да обоснове преценка за незаконосъобразност на обжалвания акт, първоинстанционният съд е счел, че в случая сумата не подлежи на възстановяване на основание чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители. В случая не е налице грешка на компетентните власти или друг държавен орган, която да е била установима по разумен път от земеделския производител, което изключва приложението на чл. 73, § 4, ал. 4 вр § 1 от Регламент (ЕО) 796. Съдът е приел, че определянето на задължението с акта е мотивирано с резултатите от извършен през м. ноември 2008 г. одит на Европейската сметна палата и доклад на Генералната дирекция Земеделие и развитие на селските райони на Европейската комисия относно Уравняването по съответствие, съгласно чл. 31 от Регламент (ЕО) № 1290/2005, съгласно който плащанията за част от площи, попадащи във физически блокове код 06 са извършени неправомерно и средствата получени за такива площи следва да бъдат възстановени. Според съда не е установено, а и не се твърди за наличие на поведение от страна на жалбоподателя, което да е въвело в заблуждение органите на Разплащателната агенция. Не е установено също от страна на адресата на акта, земеделският производител, да са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Обстоятелството, че от страна на органите на Разплащателната агенция не е извършена проверка на декларираните от него площи, както и че само в резултат от данни на Общинската поземлена служба е дадено одобрение за субсидия на площите в блокове с код 06 са факти извън контрола на същия. Лицето е декларирало притежаваните от него площи в общо заявление за единно плащане, като не е установено разминаване между информацията в заявлението и действителните данни. След като няма неправомерно поведение от страна на лицето, което да е довело до получаване от него на плащания от Разплащателната агенция, не може да се приеме, че те не му се дължат. Изплащането на суми за площи, които не подлежат на подпомагане, с оглед резултатите от извършен одит на Европейската сметна палата и доклад на Генерална дирекция Земеделие и развитие на селските райони на Европейската комисия, е в резултат на действия на органите на Разплащателната агенция, за които земеделския производител не може да бъде отговорен. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна по спора, приложимите правни норми, обсъдил е последните, както и възраженията на жалбоподателката, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на адресата на акта, което да е въвело в заблуждение административен орган, за да му бъде осъществено плащане на парични средства за подпомагане, не може да се приеме, че е налице недължимо плащане по отношение на него, респ. основание за възстановяване на сумата. Към момента на извършването му административният орган сам е направил преценка, че са били налице материално-правните предпоставки за това. По делото безспорно е установено също, че от страна на органите на Разплащателната агенция не е била осъществявана проверка на декларираните от лицето площи, както и че само въз основа на данни от общинската служба "Земеделие" е дадено одобрение за субсидия на площите в блокове с код 06., т. е. самата агенция не е изпълнила задълженията си по чл. 26 от ЗПЗП. Тази разпоредба не предвижда селективност и изборност при проверките на лицата ползващи схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика и не поставя под условие допустимостта за подпомагане от извършването или неизвършването на проверка на място на лицата, ползващи схемите и мерките за подпомагане. След като посочената категория земи по код 06 са изключени изначално от подпомагане, то не е следвало въобще да бъде осъществявано плащане на паричните средства за подпомагане на земеделските производители. Правилна е преценката, че се касае за грешка на компетентния орган при плащането на сумата, която предвид непрекъснатата промяна в указанията на министъра на земеделието и горите, не би могла да бъде установено от земеделския производител, поради което са налице основанията на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) 796/2004, изключващи възстановяването на недължимо платената сума от земеделския производител. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани от ответната страна и този въпрос не следва да се обсъжда. Водим от горното и на основание 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,