Решение № 10077 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6396/2016 г.

Решение № 10077 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6396/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от директора на Областна дирекция по безопасност на храните - В. срещу решение № 400 от 26.02.2016 г. постановено по адм. дело № 2697 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - В.. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, оспорва решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че при постановяване на решението първоинстанционният съд не е обсъдил значителна част от представените по делото доказателства, а именно писмените такива, което затруднява правото му на защита. В решението си съдът е посочил, че не кредитира показанията на свидетеля Д. Д., като същевременно подробно е обсъдил установените с тях факти. Счита, че предвид разпоредбите на чл. 157 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 от АПК и с чл. 171, ал. 5 от АПК, преценката на съда за допускане на доказателства следва да се извърши в хода на съдебното производство, а не с постановяването на съдебното решение. Що се отнася до констатацията на съда, че показанията на свидетеля следва да са обективирани в други писмени актове, сочи, че това са именно писмените доказателства представени по делото, които съдът не е счел за нужно да обсъди при постановяване на решението си. Счита, че съдът не е обсъдил в цялост заключението на представената по делото съдебно-ветиринарномедицинска експертиза (СВЕ). При постановяване на решението той е взел под внимание показанията дадени от трима свидетели на жалбоподателя, въпреки, че двама от тях не са очевидци на факти от съществено значение за решаването на спора, а показанията на третия свидетел В. Т. са вътрешно противоречиви. Изводите на съда, мотивирали го да отмени административния акт са немотивирани и са в противоречие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 3 от Закона за храните (ЗХ) предвижда заличаване на регистрацията на обекта и обезсилване на удостоверението за регистрация при установяване на нарушения на нормативните изисквания за производство и търговия с храни, които създават непосредствена и голяма опасност за здравето на потребителите. Законът не въвежда като изискване да се изследват конкретните действия на физическите лица, които са довели до извършването на такива нарушения. Обектът се стопанисва от едноличен търговец, който е приравнен на юридическо лице и отговорността е обективна. Поради това не е било необходимо административният орган да извърши разследване относно начина, по който антраксните бацили са попаднали в транжорната и относно действията на конкретни физически лица, допринесли за привнасянето им. Достатъчен е обективният факт на тяхното наличие. Антракс може да бъде внесен само чрез незаконосъобразни действия на физически лица. Заключението, че антракс можел да бъде внесен без да е извършено нарушение от страна на работещите в обекта противоречи на природата на антраксния бацил и на събраните по делото доказателства. Необоснован е изводът, че в заповедта липсвало описание на извършените нарушения, както и фактически изводи относно наличието на опасност от здравето на потребителите в причинна връзка с нарушенията. Противно на изводите на съда за нарушение на принципа за съразмерност регламентиран в чл. 6 от АПК, при издаването на заповедта административният орган е постигал целта на закона - защита и опазване на живота и здравето на потребителите на храни. Безспорно е, че човешкото здраве е висша ценност, а опазването му - първостепенна цел при контролиране на нормативните изисквания за производство и търговия с храни. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът - П. И. И., действащ като ЕТ с фирма "Дари - П. И.", чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Прави искане решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № 406 от 14.08.2015 г. на и. ф. директор на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - В. и е осъдил директора на ОБДХ - В. да заплати на ЕТ "Дари - П. И." направените по делото разноски. За да постанови този резултат, съдът е изложил, че с оспорената в производството заповед № 406 от 14.08.2015 г. за заличаване на регистрацията на обект за производство с храни/за търговия с храни издадена от и. ф. на директор на ОДБХ - В., е заличен от регистъра на обектите за производство и търговия с храни обект: Транжорна за червено месо, с рег. № BG 0305030, находящ се в гр. В., кв. А., стопанисван от ЕТ "Дари - П. И." с удостоверение за регистрация № 52631 от 15.05.2004 г., считано от 14.08.2015 г. Съдът е посочил, че административният акт е мотивиран със съображения, че на 18.07.2015 г. е извършена физическа и документална проверка в обект: транжорна за червено месо, рег. № BG 0305030, по повод сигнал подаден по телефон от Регионална здравна инспекция (РЗИ) - В., след обследване на случай на починал пациент от антракс от с. М. гвардия и след насочване по свидетелски показания, дадени пред служители на МВР за изкупуване и преработване на месо от едро преживно животно в транжорна с рег. № BG 0305030. При проверката на 18.07.2015 г., в присъствието на собственика на обекта, били взети тампонни проби от контактни повърхности на технологичното оборудване в транжорната и в магазина към транжорната с Акт за вземане на проби № 00530 от 18.07.2015 г. за установяване на наличието на спори на антраксни бацили. Пробите са насочени за лабораторно изпитване в НДНИВМИ - гр. С.. С протокол от изпитване № 0-1175-А/1-8 от 22.07.2015 г. издаден от НДНИВМИ - гр. С. е констатирано, че са изолирани антраксни бацили в четири от тампонните проби - проба от дъска за транжиране, подплотов ръб на маса за транжиране, вътрешна повърхност на бъркачка и накрайник на машина за пълнене на наденица. Направен е извод, че наличието на антраксни бацили - опасни за здравето на хората патогенни микроорганизми върху технологичното оборудване в обекта, което влиза в контакт с храните, представлява нарушение от страна на собственика на обекта на нормативните изисквания за производство и търговия с храни, изразяващо се в: 1) неспазване на хигиенните изисквания и неприлагането на добри практики в производството, преработката и дистрибуцията на храни, изразяващо се в неподдържане на оборудването чисто и при необходимост дезинфекцирано с цел избягване на риска от замърсяване на храните, с което е нарушен чл. 17, ал. 1 от ЗХ вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 25.05.2006 г. за хигиената на храните; 2.) неспазване на хигиенните изисквания и неприлагане на добри практики при производството, преработката и дистрибуцията на храни, изразяващо се в установяването на патогенни микроорганизми върху технологичното оборудване, с което е нарушен чл. 17, ал. 1 от ЗХ вр. с чл. 39, т. 3 от Наредба № 5 от 25.05.2006 г. и 3) пускането на пазара на храна, която не е безопасна за консумация от потребителите, доколкото храна, попаднала в контакт с оборудване, замърсено с антраксни бацили би могла да причини увреждане на потребителите дори когато е приготвена в съответствие с предвидения начин на употребата й, с което е нарушен чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗХ. Административният орган е приел, че установените нарушения на нормативните изисквания за производство и търговия с храни водят до повишен риск от замърсяване на произвежданите в обекта храни с патогенни микроорганизми - антраксни бацили и по този начин създават непосредствена и голяма опасност за здравето на потребителите. Посочено е, че нарушенията са отразени в доклад № 00790 от 18.07.2015 г. издаден от д-р З. Д. - и. ф. началник на отдел "Контрол на храните " при ОДБХ - В., протокол за изпитване № 0-1175-А/1-8 от 22.07.2015 г. издаден от НДНИВМИ - гр. С., заповед № 356 от 22.07.2015 г. на и. ф. директора на ОДБХ - В. за спиране експлоатацията на обекта и АУАН № 691 от 22.07.2015 г. Посочено е, че считано от 14.08.2015 г. е обезсилено удостоверение за регистрация № 52631 от 15.05.2004 г. Съдът е анализирал подробно показанията на разпитаните по делото свидетели - В. В., В. Т., Д. И. и З. Д., касаещи конкретните действия извършени от служителите на ОБДХ - В. при вземането на проби от транжорната. Посочил е, че няма да кредитира показанията на Д. Д., тъй като същият е издател на оспорената заповед и констатациите които са направени в хода на проверката преди издаване на заповедта следва да са обективирани в други актове и в самата оспорена заповед. Кредитирал е заключението на приетата по делото СВЕ, от което е установено, че е допустимо проби за наличие на антракс да бъдат взети с обикновена кухненска гъбичка. Установено е, че бактерията е много устойчива, поради което може да се допусне, че проби пренесени при температурни стойности на съхранение над 25 градуса няма да повлияят на пробата. Замърсяване с антракс на производствено оборудване в предприятие за производство на храни чрез привнасяне на заразата с дрехи и обувки трудно може да бъде допуснато. Рискът от заболяване е голям за хората участвали в приколването или разфасоването или имали контакт с изтечения на болното животно и много по-малък за всички останали лица вкл. и за тези живеещи в едно домакинство с лицата извършили приколването или разфасоването на болното животно. Антраксът е вид патогенен организъм и представлява непосредствена и голяма заплаха за хората, защото всеки който консумира заразени храни също би могъл да се зарази. Съдът е приел за установена по делото изложената в заповедта фактическа обстановка. При така установеното съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган. Анализирал е разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗХ, като е направил извод, че директорът на ОДБХ действа при обвързана компетентност и при наличие на кумулативно предвидените в нормата предпоставки следва да издаде заповед за заличаване на търговския обект и за обезсилване на удостоверението. Посочил е, че изискуемите предпоставки са: установяване на нарушения на нормативните изисквания за производство и търговия с храни, които създават непосредствена и голяма опасност за здравето на потребителите. Изложил е, че наличието на антракс в обекта е последица, която може да бъде в резултат на извършено нарушение, но може да бъде внесен и без работещите в обекта да са извършили нарушение. Счел е, че това налага нарушенията извършени от търговеца и довели до наличие на антраксни спори в търговския обект да бъдат описани в заповедта по чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗХ. Приел е, че в заповедта, както и в цитираните в нея актове, липсва описание на извършените нарушения, както и фактически изводи относно наличието на опасност за здравето на потребителите в причинна връзка с нарушенията. Посочил е, че по делото не е установено нарушение и несъответствие на внесените количества месо по документи и произведени налични в обекта и изнесени количества продукция. Не е установена и връзка между починалата крава в с. М. гвардия и транжорната. Предвид изложеното съдът е достигнал до извод, че не са налице нарушения на нормативните изисквания за производство и търговия с храни за посочения обект, т. е. не е налице императивно изискуема предпоставка за прилагането на мярката по чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗХ. Наред с това съдът е приел, че при прилагане на оспорената мярка административният орган е нарушил заложения в чл. 6 от АПК принцип за съразмерност. Решението е неправилно. Оспорената в настоящето първоинстанционното производство заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗХ. Съгласно посочената разпоредба, регистрацията на обект за производство или за търговия с храни се заличава и удостоверението се обезсилва със заповед на директора на ОДБХ, съответно на РЗИ, при установяване на нарушения на нормативните изисквания за производство и търговия с храни, които създават непосредствена и голяма опасност за здравето на потребителите. В настоящия случай регистрацията на обект: Транжорна за червено месо, с рег. № BG 0305030, находящ се в гр. В., кв. А., стопанисван от ЕТ "Дари - П. И.", е заличена от регистъра на обектите за производство и търговия с храни и удостоверението за регистрация на обекта е обезсилено, предвид изолирани антраксни бацили в четири от тампонните проби взети от обекта на 14.08.2015 г. - проба от дъска за транжиране, подплотов ръб на маса за транжиране, вътрешна повърхност на бъркачка и накрайник на машина за пълнене на наденица. По делото не се спори относно посоченото в заповедта обстоятелство, а именно, че антраксни бацили на посочените места в транжорната са били налични. При така установеният факт на наличието на антрацитни бактерии в транжорната, издалият оспорената в първоинстанционното производство заповед административен орган е приел, че от търговеца са извършени нарушения на чл. 17, ал. 1 от ЗХ вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 25.05.2006 г. за хигиената на храните, на чл. 17, ал. 1 от ЗХ вр. с чл. 39, т. 3 от Наредба № 5 от 25.05.2006 г. за хигиената на храните и на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗХ. Разпоредбата на чл. 17 от ЗХ регламентира, че производителите и търговците на храни, включително лицата, които осъществяват първично производство и свързани с него дейности, са длъжни да спазват хигиенните изисквания и да прилагат добри практики на всички етапи на производството, преработката и дистрибуцията на храните. В чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 25.05.2006 г. за хигиената на храните (понастоящем отменена, но действаща към датата на издаване на оспорения акт) е регламентирано задължение към лицата стопанисващи обекти за производство и търговия с храни, да поддържат чисти и при необходимост - дезинфекцирани предметите, приборите и оборудването, които влизат в контакт с храните, като почистването и дезинфекцията се извършват с периодичност, която не допуска риск от замърсяване на храните. Видно от чл. 39, т. 3 от Наредба № 5 от 25.05.2006 г. за хигиената на храните (отм.), почистените и дезинфекцираните контактни повърхности на предметите, приборите и оборудването трябва да отговарят на микробиологични показатели, съгласно които в смивове и отривки от технологичното оборудване и трапезната посуда не следва да се установяват патогенни микроорганизми. В настоящия случай е безспорно установено, че в стопанисваната от ЕТ "Дари - П. И." транжорна са били изолирани проби на антраксни бацили (патогенни микроорганизми) върху оборудване, което влиза в контакт с храните, а именно - върху проба от дъска за транжиране, вътрешна повърхност на бъркачка и накрайник на машина за пълнене на наденица. Наличието на антраксни бацили върху посоченото оборудване води до извод, че стопанисващият транжорната търговец е нарушил регламентираното в чл. 17, ал. 1 от ЗХ вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 чл. 39, т. 3 от Наредба № 5 от 25.05.2006 г. за хигиената на храните (отм.) свое задължение да спазва хигиенните изисквания, като поддържа чисто и дезинфекцирано посоченото по-горе оборудване, влизащо в контакт с храните, така че по него да не се установяват патогенни микроорганизми. Настоящият състав споделя изложения в първоинстанционното решение извод, че не е установено посоченото в заповедта нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗХ, доколкото липсват безспорни данни търговецът да е пуснал на пазара храна, която да е замърсена с наличните в обекта антрацитни бактерии. Независимо от това извършените от търговеца нарушения на нормативните изисквания за производство и търговия с храни регламентирани в чл. 17, ал. 1 от ЗХ вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 25.05.2006 г. за хигиената на храните (отм.) и в чл. 17, ал. 1 от ЗХ вр. с чл. 39, т. 3 от Наредба № 5 от 25.05.2006 г. за хигиената на храните (отм.) са основание, съгласно чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗХ, за издаване на оспорената заповед, с която регистрацията на обекта е заличена и удостоверението за регистрация е обезсилено. Противно на посоченото от първоинстанционния съд, в заповедта се съдържа описание на извършените нарушения и същата е надлежно мотивирана, включително относно наличието на опасност за здравето на потребителите в причинна връзка с нарушенията. Административният орган изрично е посочил в нея, че установените нарушения на нормативните изисквания за производство и търговия с храни водят до повишен риск от замърсяване на произвежданите в обекта храни с патогенни микроорганизми - антраксни бацили и по този начин създават непосредствена и голяма опасност за здравето на потребителите. Наличието на голяма опасност за здравето на потребителите, предвид установените в обекта антраксни бацили, се потвърждава и от заключението на приетата по делото съдебно-ветеринарномедицинска експертиза. Видно от експертното заключение, антраксът е изключително опасен за човека патогенен микроорганизъм. Извън организма антраксните бацили преминават в спорова форма, което е фактор за съхранението на антраксния бацил в продължение на няколко десетилетия, което е предпоставка за създаване на трайни огнища на инфекцията. При замърсяване със спори на инвентар може да се достигне до вторична трансмисия и разпространение на заболяването. Заразяването с антракс на човека в 20-21 % от случаите е при преработката на месо. Посоченият като нарушен от първоинстанционния съд принцип за съразмерност по чл. 6 от АПК се отнася главно за случаите, когато административен орган действа при оперативна самостоятелност, защото текстът дава насоките при избора на варианти за решаване на определен въпрос. П. отношение на случаите, когато административният орган действа при условията на обвързана компетентност (какъвто безспорно е настоящия) разпоредбите на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от АПК следва да се тълкуват като изискване за спазване на целта на закона. В настоящия случай целта на закона - да гарантира спазването на нормативните изисквания за производство и търговия с храни с оглед защита на здравето и интересите на потребителите (чл. 1а, т. 1 от ЗХ) е спазена. Опазването на здравето на потребителите (а и на работещите в обекта) е висша ценност и е с приоритет пред запазването на бизнеса и доходите на търговеца. Предвид изложеното настоящият състав намира, че оспорената в първоинстанционното производство заповед е издадена в съответствие с условията за нейната законосъобразност. Като е приел противното първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон и то следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което жалбата на ЕТ "Дари - П. И." срещу заповед № 406 от 14.08.2015 г. на и. ф. директор на ОБДХ - В. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответника по касационната жалба следва да бъде осъден да му заплати сумата от 150, 00 лв., за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение