Решение № 15852 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10051/2013 г.

Решение № 15852 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10051/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби - на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), представлявана от юрисконсулт Друмев, и на "Енерго-Про Мрежи" АД, срещу решение № 7452/31.05.2013 г., постановено по адм. д. № 12504/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение. С решението е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електропреносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в ЧАСТТА на раздел VII, т. 1 и т. 2 - за вятърни електрически централи, работещи до 2250ч-18.83 лв/МВтч. и за вятърни електрически централи, работещи над 2250ч-17.30 лв/МВтч., чийто преференциални цени са определени с решение № Ц-010/30.03.2013 г. В касационната жалба на ДКЕВР се оспорва наличието на правен интерес на дружеството- жалбоподател, както и изводите на съда относно липсата на изискуема форма, несъответствие с административно-производствените правила и нарушение на материалния закон. В касационната жалба на "Енерго-Про Мрежи" АД се изтъкват доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и се иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде решен спора по същество. Юрисконсулт Друмев прави възражение за прекомерност на направените по делото разноски от процесуалния представител на ответника. Ответникът по жалбата, "Уинд Парк Каварна Иист" ЕООД, се представлява от адв. Михайлов. Оспорва касационната жалба. Претендира направените пред касационната инстанция разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалба са допустими, но неоснователни. Неоснователен е доводът за недопустимост на производството. Определените временни цени за достъп пряко и непосредствено засягат права и интереси на дружеството. Оспореното решение е самостоятелен акт, за издаването на който са приложими правилата на АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно и не са налице касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от "Уинд Парк Каварна Иист" ЕООД против решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012г временни цени за достъп до електропреносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в ЧАСТТА на раздел VII, т. 1 и т. 2 - за вятърни електрически централи, работещи до 2250ч-18.83 лв/МВтч. и за вятърни електрически централи, работещи над 2250ч-17.30 лв/МВтч., чийто преференциални цени са определени с решение № Ц-010/30.03. При направената служебна провeрка съдът констатира, че с решение № 10535/11.07.2013 г. по адм. д. № 6074/2013 г. на 5-членен състав на ВАС, е оставено в сила решение № 4025/21.03.2013 г. по адм. д. № 12423/2012 г. на 3-членен състав на ВАС, четвърто отделение, с което е отменено решение № Ц-33/2012 г. на ДКЕВР, в частта на раздел VII, т. 1 и т. 2. Предвид това настоящият състав намира, че следва да приложи разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК, като обезсили първоинстанционното решение като недопустимо и да прекрати производството по делото. Производството е недопустимо поради отпаднал правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване на административните актове и за която съдът следи служебно. Правният интерес трябва да е налице в хода на целия съдебен процес, като при отпадането му в хода на процеса законодателят е предвидил възможността за прекратяване на съдебното производство по реда на чл. 221, ал. 3 от АПК. Поради това че спорът за законосъобразността на решението на ДКЕВР в обжалваната му част е разрешен с влязло в сила решение по цитираното дело и административният акт е отменен, правният интерес от търсената защита е отпаднал. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК решението има сила за страните по делото, но ако административният акт е отменен, решението има действие по отношение на всички. Ответникът по делото претендира разноски за касационната инстанция в размер на 3946,84 лв., включващи подготовка и подаване на касационна жалба и процесуално представителство. Предвид изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК във в. с чл. 144 от АПК ответникът има право на разноски по делото. Възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК е направил своевременно процесуалният представител на касационния жалбоподател. Съгласно чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за една инстанция е в размер на 150 лв. Според § 2 от ДР на същата наредба, в случаите на чл. 78, ал. 5 ГПК, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в нея. Неоснователно е искането за присъждане на отделно възнаграждение за изготвяне на касационната жалба, поради това че разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 и на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. уреждат различни хипотези на защита пред съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,