Решение № 13838 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12651/2014 г.

Решение № 13838 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12651/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 204 от 31.07.2014 г., постановено по адм. д. № 290/13 г. Великотърновският административен съд, е отхвърлил жалбата на Гина Йорданова Милкова, в качеството й на едноличен търговец с фирма "Краси - Гина Милкова", със седалище и адрес на управление с. Полски Сеновец, срещу ревизионен акт /РА/ № 04 -1201806/30.10.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта му, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение № 108/26.02.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП, с която на задълженото лице е отказано право на данъчен кредит за м. 07.2010 г. в размер на 26 000,00 лв. по фактура № 74/31.07.2010 г., издадена от "Ен ти инвест" ЕООД - гр. София и във връзка с това са начислени лихви 5 939,89 лева. Срещу това решение е подадената касационна жалба от Гина Йорданова Милкова, в качеството й на едноличен търговец с фирма "Краси - Гина Милкова" чрез пълномощника й адвокат Стефан Стефанов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - гр. Велико Търново е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и е необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Велико Търново чрез юрк. Русева в писмен отговор е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата на Гина Йорданова Милкова, в качеството й на едноличен търговец с фирма "Краси - Гина Милкова", със седалище и адрес на управление с. Полски Сеновец, срещу ревизионен акт /РА/ № 04-1201806/30.10.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта му, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение № 108/26.02.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП, с която на задълженото лице е отказано право на данъчен кредит за м. 07.2010 г. в размер на 26 000,00 лв. по фактура № 74/31.07.2010 г., издадена от "Ен ти инвест" ЕООД - гр. София и във връзка с това са начислени лихви 5 939,89 лева. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Подробно са анализирани доказателствата, събрани в ревизионното производство, както и заключенията на счетоводната и графическата експертиза и свидетелски показания. В тази връзка първоинстанционният съд е приел за доказана принципната възможност на прекия доставчик "Ен ти инвест" ЕООД да извърши фактурираната продажба, но е преценил, че не са налице доказателства за предаване на родовоопределените вещи /пшеница/ на ревизираното лице, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Както подробно се е обосновал първоинстанционният съд в решението си, ревизираното лице не е представило в ревизионното и съдебно производство каквито и да е доказателства, доказващи приемането и предаването на процесната стока / 500, т. пшеница/, като например кантарни бележки за изтегляне на количествата в складовата база на прекия доставчик, приемо-предавателни протоколи, складови разписки, транспортни документи - товарителници, пътни листове за превозването на това немалко количество стока. Правилно е отбелязано от административния съд, че не е налице и декларация за произход и добра земеделска практика от производителя, която е задължителна при търговски сделки от вида на процесната съгласно Закона за съхранение и търговия със зърно. Правилно и законосъобразно АС е достигнал до извода, че не е налице първата предпоставка за упражняване правото на данъчен кредит, а именно реалното прехвърляне на собствеността върху стоката или фактическото й предаване, поради което не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, респективно изискуемост на данъка. Неснователно е позоваването от касатора на решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Действително това решение следва постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит, поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. В случая не е налице сходна фактическа обстановка, тъй като липсват доказателства за реалното извършване на доставката и то такива, които следва да се съхраняват и при получателя-касатор. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че за доказване на фактическото получаване на стоката е достатъчно заприхождаването и в счетоводството на ревизираното лице и доказателства за последващи доставки. Касационната инстанция намира, че единствено счетоводното отразяване при доставчиците на издадените фактури, дори и подписани от получателя, не е основание да се приеме, че същият действително е получил стока по тях, както и че впоследствие е продал същата и е реализирал оборот, съответно приход. За да възникне правото на данъчен кредит, следва да са налице всички предвидени в закона предпоставки. За да е налице основание за начисляване на ДДС, респективно признаване на данъчен кредит, преди всичко следва да е налице реално осъществена доставка на стока или услуга. При оспорване реалност на доставките, в тежест на ДЗЛ е да докаже положителния факт, за реалното им извършване с всички съпътстващи доставката документи. Независимо от изхода на спора на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Касационният съд намира обжалваното съдебно решение за правилно постановено, както и че не са налице сочените от касатора нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед на гореизложеното Върховният административен съд, Осмо отделение,