Решение № 1016 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15518/2014 г.
ВАСIII отделение01.02.2016 г.докладчик т Искра Александрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 947 от 28.10.2014 г., постановено от Административния съд София-област по адм. д. № 531/14 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на заповед № 210/28.06.2006 г. на кмета на Община Правец по жалбата на Общински съвет - Правец, представляван от председателя му. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1016 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15518/2014 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет - гр. Правец, представляван от председателя му Н. Я. против решение № 947 от 28.10.2014 г., постановено от Административния съд София-област по адм. д. № 531/14 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 210/28.06.2006 г. на кмета на община Правец. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му ведно с всички законни последици от това. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - кметът на Община Правец чрез представляващия кмет Г. е представил писмен отговор, от съдържанието на който следва, че поддържа касационната жалба. Ответникът - Сдружение с нестопанска цел "Национален център за социална рехабилитация", гр. София не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Според прокурора първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, тъй като конкретният случай не осъществява хипотезата на чл. 35, ал. 3 ЗОС с оглед обстоятелството, че ограниченото вещно право е с определен срок, което изключва възможността суперфициарят да стане собственик на построената сграда независимо, че се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост. Прокурорът е посочил, че в тази връзка следва да се има предвид ТР № 11/13 г. по т. д. № 11/12 г. на ОСГК на ВКС, с което се приема, че констативният нотариален акт не притежава обвързваща материална сила. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по делото в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. Касационната жалба е и основателна. С обжалваното решение, административният съд е приел, че жалбата, с която е сезиран е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност пред съда. Съдът е посочил, че съгласно чл. 149, ал. 5 АПК искането за обявяване нищожността на административните актове не е ограничено със срок. Съдът е приел за установено, че УПИ № ХII-1042, кв. 131 по регулационния план на гр. Правец с площ от 875 кв. м. е частна общинска собственост върху който с решение на Общинския съвет гр. Правец и сключен договор от кмета на Община Правец през 2003 г. е отстъпено безвъзмездно право на строеж, за срок от 20 години на СНЦ "НЦСР" - София за изграждането на защитено социално жилище. Въз основа на приети по делото писмени документи съдът е установил, че строежът е реализиран, като той е заснет и нанесен в кадастралния план на гр. Правец през 2005 г. Съдът е установил, че с молба от 21.06.2006 г. СНЦ "НЦСР" до кмета на община Правец е поискал закупуването на имота, върху който е изградена сградата, която е уважена от кмета на общината, който издава заповед № 210/28.06.2006 г. на осн. чл. 35, ал. 2 от ЗОС и чл. 49, чл. 52, ал. 1 и ал. 6, т. 2 от Наредба № 5 за реда за придобиване и разпореждане с имущество, собственост на община Правец, с която е наредил да се продаде на молителя имот частна общинска собственост, представляващ УПИ ХII-защитено жилище с площ от 875 кв. м., находящ се в кв. 131, гр. Правец срещу сумата от 26250 лева. Установено е, че договорът за продажба на имота е сключен на 10.07.2006 г., след което кметът е наредил отписване на имота от актовите книги на имоти-частна общинска собственост. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е преценил жалбата като неоснователна, приемайки, че към датата на издаване на обжалваната заповед е била налице хипотезата на чл. 35, ал. 2 (сега ал. 3) от ЗОС, при която хипотеза не се изисква преди това решение на Общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, а продажбата се извършва със заповед на кмета на общината. Решаващият извод на съда е, че при издаването на оспорения акт са били налице предвидените в закона - чл. 35, ал. 2 (сега ал. 3) ЗОС предпоставки, поради което жалбата, с която се иска обявяване нищожността на заповедта е преценена от съда като неоснователна. Решението е неправилно. Съдът е преценявал разпоредбата на чл. 35, ал. 2 (сега ал. 3) от ЗОбС изолирано от другите разпоредби в закона, което е неправилно и което е довело до неправилното й тълкуване. От друга страна, съдът е пропуснал да обсъди и вземе предвид съществен за спора факт, който е и установен по делото. В закона за общинската собственост са регламентирани правила за извършване на продажбата на имоти частна общинска собственост - чл. 35 във всичките му алинеи, както и правила за учредяване на право на строеж в имот - частна общинска собственост - чл. 37 във всичките му алинеи. Принципното положение при продажбата на имоти - частна общинска собственост и при учредяване на право на строеж върху такъв имот е, че това става след решение на общинския съвет чрез търг или конкурс. Предвидени са обаче изключения от тази процедура и в двата случая. При продажба на имот - частна общинска собственост търг или конкурс не се организират в четири случая - при продажбата на земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда (ал. 2, сега ал. 3 на чл. 35); между общината и държавата или между общини (чл. 35, ал. 3, т. 1 (сега ал. 4, т. 1) от ЗОбС; когато лицата, на които може да се извърши продажбата са определени в закон (чл. 35, ал. 3, т. 2 (сега ал. 4, т. 2) от ЗОбС. При учредяване на право на строеж в имот - частна общинска собственост, изключенията от принципната процедура са повече и са различни от изключенията при продажбата на такъв имот. Безспорно е, че собственик на законно построена сграда в частен общински имот е и суперфициарният собственик, построил сградата в резултат на отстъпеното право на строеж от общината. Както се посочи по горе, едно от изключенията от нормалната процедура (продажба чрез търг или конкурс) за продажба на имот - частна общинска собственост е, когато продажбата на земя се извършва на собственика на законно построена върху нея сграда. Поставя се въпросът, тази разпоредба включва ли и случаите, в които законната сграда в общинския имот е построена в резултат на учредено право на строеж по реда на чл. 37, но в хипотезите на изключенията от процедурата чрез търг или конкурс, регламентирани в този член. Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция отговорът на въпроса следва да е отрицателен, тъй като в обратния случай ще се стигне до заобикаляне на закона, каквато не може да бъде целта му. В конкретния случай, видно от решение № 35/27.06.2003 г. на Общинския съвет на Община Правец е, че безвъзмездното право на строеж за срок от 20 години в размер на 450 кв. м. застроена площ върху УПИ -ХII-1042, целият с площ от 875 кв. м., кв. 131 по плана на гр. Правец, е учредено в полза на СНЦ "НЦСР" на осн. чл. 37, ал. 4 от ЗОС, без да се конкретизира точката от съответната алинея. Изключенията, предвидени в чл. 37, ал. 4 ЗОС, не са измежду изключеният на чл. 35 от същия закон. Следователно, дори да се приеме, че Сдружението е имало право на облекчена процедура за учредяване на правото на строеж върху общинския терен, то към този момент (учредяването на правото на строеж) не е имало право на облекчена процедура за закупуването на този терен, поради което недопустимо е да се приема, че го е придобило с построяването на сградата в резултат на отстъпеното му право на строеж, тъй като по този начин ще се заобиколи разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗОбС. От друга страна, както се посочи по-горе, съдът не е отчел съществен за спора факт, установен и безспорен по делото, а именно, че правото на собственост върху построената в имота сграда е ограничено със срок - 20 години. Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗОбС, когато правото на строеж е учредено за определен срок след изтичането му, общината придобива безвъзмездно собствеността на построения обект. Атакуваната заповед е издадена на осн. чл. 35, ал. 2 от ЗОбС, която в редакцията й към м. 06.2006 г. гласи, че "Продажба на земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2." Тази разпоредба тълкувана във връзка с радпоредбата на чл. 37, ал. 3 от ЗОбС води до извода, че суперфициарният собственик на сграда, чието право е ограничено със срок не е собственик на законно построена сграда върху земя - частна общинска собственост по смисъла на чл. 35, ал. 2 (сега ал. 3) от ЗОбС. Обратният извод би лишил от смисъл и двете разпоредби, каквато не е целта на закона. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че в конкретния случай, не е била налице хипотезата на чл. 35, ал. 2 (сега ал. 3) ЗОбС, поради което кметът на община Правец не е имал правомощието, еднолично да нареди продажбата на процесния имот на СНЦ "НЦСР". Издавайки обжалваната заповед, кметът на община Правец е превишил правомощията си, т.е. действал е, без да има компетентност за това. Издадената от некомпетентен орган заповед е нищожна. Стигайки до различни изводи, административният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което решението му като неправилно следва да се отмени, а вместо това се постанови друго по съществото на спора, с което се прогласи нищожността на атакуваната заповед. Касаторът е направил искане за присъждане на разноски, но не са налице доказателства по делото за направени такива. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд