Решение № 5536 от 29.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. Рахнев от гр. Русе, чрез процесуален представител, срещу решение 44 от 04.10.2022г. по адм. дело 299/2022г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 8121к - 5927 от 28.06.2022г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. В касационната жалба и писмени бележки се релевират оплаквания, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на такова по същество на спора, с което се отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на направените деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът Министърът на вътрешните работи, представляван от служител с юридическо образование - Пиперкова в съдебно заседание оспорва касационната жалба, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Представя подробно писмено заключение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Т. Рахнев против заповед 8121к - 5927 от 28.06.2022г. на Министъра на вътрешните работи, с която за извършено дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 (т.т. 15,19,20 и т. 28, б. а и в от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР ), деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата" му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на старши инспектор Рахнев, началник на участък (КП) Средна кула към 01 РУ Русе при ОДМВР - Русе . За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедура по налагане на дисциплинарното наказание, което е наложено в срока по чл.195, ал. 2 от ЗМВР, както и разпоредбата на чл.206, ал.1 ЗМВР за изслушване на служителя и даване на писмени обяснения. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът е счел за доказано, че на 09.01.2022г. в гр. Русе, на кръстовището на ул. Захари Стоянов и ул. Байкал, старши инспектор Т. Рахнев при управление на лек автомобил Мазда не е спрял на подаден сигнал със стоп-палка от служител в група Охрана на обществения ред на сектор Охранителна полиция към 02 РУ- Русе. Не е изпълнил разпорежданията на контролните органи за проверка с техническо средство за установяване на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или друго упойващо вещество и не се е явил за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съдът е стигнал до извод, че правилно дисциплинарнонаказващия орган е счел, че с тези действия си служителят е нарушил правилата от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, държавният служител е накърнил доброто име на институцията, която представлява. Извършеното от Т. Рахнев нарушение е доказано, както от обективна, така и от субективна страна, наложеното наказание "уволнение", съответства на характера и тежестта на нарушението, което се определя като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал.1, т.13 ЗМВР, тъй като деянията извършени от служителя са в нарушение на визираните в заповедта етични правила за поведение на държавните служители в МВР и като резултат е довело до уронване престижа на службата, като наложеното най - тежко дисциплинарно наказание е и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно. Фактическата обстановка е подробно описана и правилно изяснена от първоинстанционния съд, а изводите му се споделят изцяло, като съответни на доказателствата и материалния закон. В хода на проведеното дисциплинарно производство на служителя е предоставена възможност да даде обяснени, да прави възражения, да представя доказателства. Дадените от него обяснения в отговор на отправените покани са обсъдени както от ДРО в хода на извършената проверка, така и от дисциплинарнонаказващия орган преди да наложи наказанието. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на органът, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради неспазване на срокът по чл. 205, ал. 2 ЗМВР. Първоинстанционният съд подробно е разгледал направеното от касатора възражение и е стигнал до верен извод, че този срок е инстуктивен, а не преклузивен и не засяга сроковете за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Неспазването на този инструктивен срок не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неоснователни са и оплакванията наведени в касационната жалба за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Заповедта е издадена за установено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР "неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", което е прието за тежко нарушение на служебната дисциплина, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР " деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". От събраните по делото доказателства е видно, че дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на чл. 206, ал.1и ал. 2 от ЗМВР, в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Нарушаването на разпоредбите на т. т.15,19, 20 и т. 28, б. а и в от ЕК правилно е било квалифицирано като дисциплинарно нарушение съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че на посочените в заповедта място и време и по описания начин служителят е извършил действия, с които е осъществил дисциплинарно нарушение, изразено в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като поведението му е било несъвместимо с тях и е уронващо престижа на службата, като същият е бил надлежно запознат с тези правила. Обосновано съдът е приел, че действията на Рахнев са станали достояние на служители при ОД на МВР Русе, извършили проверката на служителя, както и на оперативен дежурен е ОДЧ при ОД на МВР Русе, като от данните по дисциплинарната преписка е видно, че при разговор с полицейските служители и с оперативния дежурен, Рахнев е заявил, че е техен колега. Правилно АС - Русе е приел, че в съответствие с установените факти и доказателства за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР дисциплинарнонаказващия орган законосъобразно е наложил на извършителя на такова деяние предвиденото в чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР наказание уволнение, обосновало прекратяването на служебното му правоотношение. При установяване на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, дисциплинарнонаказващият орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да наложи най-тежкото, предвидено в нормата на чл. 203 от ЗМВР наказание. Извършеното от Т. Рахнев деяние се явява несъвместимо със статута на служител на МВР. Полицейските органи са едни от символите на държавността и законността и действията им са от съществено значение за доверието на гражданското общество в институциите. В конкретният случай извършените от страна на старши инспектор Рахнев нарушения се явяват несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в системата на МВР и уронват престижа на институцията. Нарушението на цитираните разпоредби е самостоятелно основание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание, както правилно са счели и съдът и ДНО. При тези фактически данни, съдът правилно е приел, че действията на Т. Рахнев категорично уронват престижа на службата и представляват тежко нарушение на служебната дисциплина, за което правилно ДНО е наложил дисциплинарното наказание уволнение по смисъла на чл. 203, ал 1 т. 13 от ЗМВР и на основание чл. 226 , ал.1 т. 8 от ЗМВР и служебното правоотношение на Т. Рахнев е прекратено, както законосъобразно и правилно е приел първоинстанционния съд. Решението на първоинстанционния съд е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател не следва да бъдат присъдени разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,