Решение № 9083 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 33/2018 г.

Решение № 9083 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 33/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, чрез процесуален представител юрисконсулт Тенева-Стоянова, срещу Решение № 244 от 18.10.2017 г., постановено по адм. дело № 101/2017 г. по описа на Административен съд Стара Загора, в частта му, с която е уважен предявения против нея иск от С. Огнянов за обезщетяване на причинени неимуществени вреди и е осъдена да заплати разноски по делото като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в осъдителните му части или да се намали размера на обезщетение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - С. Огнянов, от [населено място], изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора [населено място]в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Стара Загора се е развило по исковата молба на С. Огнянов против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), гр. София, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди при пребиваването му в периода от 13.11.2014 г. до 30.06.2015 г. при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража", в Ареста Свиленград и Ареста Хасково, със сума в размер на 10 280 лева. Претърпените неимуществени вреди е основал на неосигуряване на необходимите битови условия (липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; на минимална свободна жилищна площ и на други битови условия в помещението, в което е бил настанен; възможност за престой на открито и осигуряване на медицински грижи) в тези арести в исковия период. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения от Огнянов против ГД "ИН" иск за сума в размер на 1 500 лева и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 10 280 лева като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в периода на изпълнение на наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража" в Ареста Свиленград и Ареста Хасково, в периода от 13.11.2014 г. до 30.06.2015 г., ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, произтичащо от условията за изтърпяване на наказанието, като при съобразяване изискването на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Неоснователен е доводът за недопустимост на съдебното решение и за нарушение по смисъла на § 47 ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС. Текста на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата конкретно към изтърпяващите наказание "лишаване от свобода" и задържаните с мярка за неотклонение "задържане под стража" лица за вредите, които те търпят в резултат на нарушение на забраната по чл. 3 от същия закон – да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Видно от доказателствата по делото в случая на 16.07.2015 г. ищецът е бил приведен от Ареста - гр. Хасково в Затвора - гр. Ст. Загора и няма данни да е бил "освободен" преди 7.02.2017 г., когато влиза в сила закона, както правилно е прието в обжалваното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража" в посочения в исковата молба период.. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието и е приел за доказани част от твърдени в исковата молба факти. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения – недостатъчна жилищна площ за част от периода, предмет на иска, липса на постоянен достъп до санитарен възел, липса на пряка слънчева светлина, на естествено проветрение и на реален престой на открито, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. При установените по делото факти изводът на съда, че искът е доказан по основание е законосъобразен. Условията при което ищецът е изтърпявал наложеното му наказание, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на предявения иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. На ищеца са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 ЕКПЧОС и поради това следва да бъдат възмездени с парично обезщетение. Относно размера на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди са основателни доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в тази му част. От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В тази връзка, настоящият състав намира, че решаващият съд, изхождайки от конкретно събраните в хода на процеса доказателства, правилно е изтълкувал както разпоредбите на закона, така и практиката на ЕС, отчитайки възраженията и оплакванията на ищеца за характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, както и вредните последици, обичайни за лицата, поставени в условията на затвора. Настоящата инстанция споделя разбирането, че тези обстоятелства имат значение и влияят върху определяне размера на обезщетението. Въпреки това счита, че съдът е определил обезщетението в силно завишен размер. В случая при преценката на кумулативното въздействие на установените по делото конкретни условия на живот върху ищеца, съобразена с установената по делото тяхна продължителност, настоящата инстанция намира, че справедливо е обезщетяване на причинените му вреди със сума в размер на 800 лева, отговаряща на изискванията на понятието "по справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В този размер искът е основателен и доказан. С оглед гореизложеното решението в частта му, с която е уважен предявения от С. Огнянов против ГД "ИН" иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в периода 14.11.2014 г. до 30.06.2015 г. за сума в размер над 800 лева до размера от 1500 лева като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск и за тази сума. В останалата му част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на касационния жалбоподател ГД "ИН" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно при приложението на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение