Решение № 11292 от 17.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 392/2012 г.

Решение № 11292 от 17.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 392/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Йордан Тенчев Йорданов и Николай Цветков Цветков, против Решение № 680/28.11.2011 г., постановено по адм. д. № 632/2011 г., на Административен съд - Хасково. С доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на постановеното решение се иска неговата отмяна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира, че жалбата е допустими, а разгледани по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касаторите, против отказ, издаден на основание чл. 53, ал. 2 и ал. 3 ЗКИР и чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/28.04.2005 г, за изменение на КК на имоти с идентификатори: 77195.740.49; 77195.740.50; 77195.740.51 и 77195.740.28 по КК на землището на гр. Хасково. Решението е правилно. Правилен е изводът на съда, че така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация за наличие на спор за материално право, тъй като актът не е подписан от Стефан Матев Матев. Спрямо релевантните за спора факти съдът правилно е приложил материалния закон. Визираните в разпоредбата на чл. 53, ал. 2 и ал. 3 ЗКИР предпоставки за претендираното изменение не са налице. В случая акт за непълноти и грешки изобщо не е подписан от заинтересованото лице, поради което единствената възможна последица е била постановяване на отказ от административния орган. Тази последица е изрично разпоредена в нормата на чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Като се е съобразил с нея, административният орган е постановил административен акт в съответствие с материалните разпоредби. Поради това крайният извод на съда за валидност и законосъобразност на акта е правилен. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,