Решение № 11757 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12143/2009 г.

Решение № 11757 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12143/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Светла Владимирова Луканова от гр. Плевен против решение № 354/11.06.2009 г. по адм. д. № 1174/2008 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. Иска отмяна с обстоятелствени доводи за нищожност и недопустимост и за неправилност на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационна жалба срещу решението в условията на чл. 210, ал. 2 АПК е подадена и от директора на ОД МВР гр. Плевен в частта, с която ОД - МВР Плевен е осъдена да заплати разноските по делото. Ответникът - полицейски орган при II РУ на МВР- Плевен - Николина Томова не ангажира становище по касационните жалби. Ответната страна - Илиян Маринов Иванов и Детелина Стоянова чрез адв. Л. Тодорова релевират доводи за неоснователност на касационната жалба от Светла Владимирова Луканова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: За да отмени като незаконосъобразно полицейско разпореждане, издадено на основание чл. 55 ЗМВР, първоинстанционният съд е приел, че същото не съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК реквизити, а именно правни и фактически основания за издаването му. От множеството събирани доказателства в множеството разглеждания на делото не са установени от административния орган съгласно задълженията му по чл. 170 АПК фактическите основания, които следва да кореспондират на посоченото в оспорения административен акт правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По съществото си те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Полицейските органи упражняват само правомощията, които изрично са им възложени със закон във връзка с принципите и основните задачи и основните дейности на МВР. Съгласно чл. 7, т. 4 от ЗМВР полицейските органи имат за основна дейност опазване на обществения ред. Основна задача по чл. 6, т. 2 и т. 3 от ЗМВР е както опазването на обществения ред, така и защита на правата и свободите на гражданите и опазване на техните живот, здраве и имущество. Полицейският инспектор се е позовал възложена функции по опазване на обществения ред и чл. 55 от ЗМВР, съгласно който полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. По принцип мотивите към административен акт могат да се съдържат в други актове, които предхождат издаването му. Но в случая, предвид липсата на проведено административно производство, абсолютна неяснота по чия инициатива е издадено разпореждането. В тази връзка не могат да се черпят мотиви от наличието на висящо досъдебно производство видно от приложените по делото актове, издадени в друго производство по реда на НПК. Затова липсата на изложени фактически основания за издаване на акта и липсата на посочено правно основание, при наличието на което полицейският орган издава разпореждането по чл. 55 от ЗМВР, представлява нарушение на административно-производствените правила и правилно е прието като основание за отмяна на разпореждането. Липсата на фактически основания препятства проверката от страна на съда дали с предписанията се упражнява възложена функция по ЗМВР за опазване на обществения ред. Няма легално определение в ЗМВР за понятието "обществен ред", но трябва да се разбира установените в държавата обществени отношения, основани на правовия ред и морала, които определят поведението на хората в процеса на обществения живот. Следователно намесата на полицейските органи при скандали, посегателства върху здравето, достойнството, честта, имуществото между съседи представляват опазване на обществения ред, но разрешаване на спорове между граждански равнопоставени субекти, които имат друг ред за защита на накърнените си права. В този случай не може да има нарушения на обществения ред по смисъла на ЗМВР, а нарушенията на законите се санкционират по друг ред. Предвид горното, наведените от Светла Владимирова Луканова с касационната жалба доводи за неправилност, нищожност и недопустимост на решението не се обосновават от данните по делото, поради което се преценяват като неоснователни и решението като правилно, валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно съгласно чл. 143, ал. 1 АПК и в частта за разноските. Административният акт е издаден от името на ОД - МВР - Плевен (в чиято структура е административния орган) и които като юридическо лице имат бюджет по смисъла на цитираната норма, поради което решението и в тази част следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК ,