Решение № 6158 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5170/2017 г.

ВАСVI отделение11.05.2018 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 133/31.03.2017 г., постановено по адм. дело № 35/2017 г. на Административен съд гр. Смолян. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6158 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5170/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) гр. Смолян против решение № 133/31.03.2017 г. по адм. дело № 35/2017 г. на Административен съд гр. Смолян. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по жалбата страна, МБАЛ [фирма], [населено място] – не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С решение № 133/31.03.2017 г. по адм. дело № 35/2017 г. Административният съд гр. Смолян е отменил заповед за налагане на санкции № 21/РД – 08-51/25.01.2017 г. на директора на РЗОК гр. Смолян, с която на МБАЛ [фирма], [населено място], е наложена санкция – финансова неустойка в размер на 200 лева на основание чл. 263, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59 а, ал. 6 ЗЗО на НС на НЗОК (ДВ, бр. 25 от 2016 г.). За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че наложената с тази заповед финансова неустойка е за същия случай – ИЗ № 1197, описан в същия протокол № 21/РД-11-100 от 16.09.2016 г., въз основа на който е издадена процесната заповед, но и въз основа на който е била издадена и предходна заповед № 21/РД-08-440 от 18.11.2016 г. на директора на РЗОК гр. Смолян, но на друго правно основание. Според съда, при издаване на заповедта директорът на РЗОК гр. Смолян е нарушил принципа "не два пъти за едно и също нещо" и по съображения в този смисъл е отменил атакувания административен акт. Решението е правилно. По конкретно изложените твърдения на касатора и направените от първоинстанционния съд изводи, настоящият касационен състав намира следното: Наложената с процесната заповед финансова неустойка е за случай – ИЗ № 1197 – липсва подпис на пациентката, че при дехоспитализацията е получила епикриза. Този случай е описан в протокол № 21/РД-11-100 от 16.09.2016 г., въз основа на който е издадена заповед за налагане на санкции № 21/РД – 08-51/25.01.2017 г., предмет на настоящото производство. Видно от данните по делото, въз основа на същия протокол № 21/РД-11-100 от 16.09.2016 г., за същия случай ИЗ № 1197, е била издадена предходна заповед № 21/РД-08-440 от 18.11.2016 г. на директора на РЗОК гр. Смолян. С посочената заповед на лечебното заведение е била наложена санкция финансова неустойка в размер на 200 лева на основание чл. 265, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59 а, ал. 6 ЗЗО на НС на НЗОК (ДВ, бр. 25 от 2016 г.). Съдът е обосновал изводите си изхождайки от общия принцип в правото "non bis in idem" - да не се налага два пъти наказание за едно и също нещо. Както правилно е посочил и решаващият състав, без значение дали тази заповед № 21/РД-08-440 от 18.11.2016 г. е била отменена по административен или съдебен ред, директорът на РЗОК гр. Смолян не би могъл да издаде нова заповед за налагане на санкция за същия случай, макар и на друго законно основание. Административният орган не е инициирал ново производство по издаване на индивидуален административен акт, не е отразил констатациите от проверката в нов констативен протокол и не е дал възможност на лечебното заведение да осъществи правата си по чл. 74, ал. 4 ЗЗО - да изрази становище и да направи своите възражения. Законосъобразно съдът е определил това процесуално нарушение за съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е постановил отмяна на оспорваната заповед. По изложените съображения, атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение.

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 59