Решение № 20 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1041/2010 г.

Решение № 20 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1041/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството по делото е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и е образувано е по молба на П. А. К. от Република И., чрез адв. И. Ц. от АК П. за отмяна на влязлото в сила решение от № 120/10.03.2010 г., постановено по гр. дело № 59/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданско отделение. Твърди се, че поради нарушаване на процесуалните правила - чл. 46, ал. 1, чл. 49 и чл. 4, ал. 2 ГПК молителят не е могъл да участвува в делото и не е бил надлежно представляван. Ответникът по молбата [фирма], счита, че не са налице предпоставките на закона за допускане отмяна на решението на Пазарджишкия окръжен съд, на посоченото в молбата основание. Ответникът [фирма] не взема становище по молбата за отмяна. Молбата за отмяна е допусната за разглеждане с определение № 128 от 3.12.2010 г. Страните по делото не са се явили в съдебно заседание на 24.02.2011 г. за да вземат становище по съществото на молбата за отмяна на влязлото в силя съдебно решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение след преценка на данните по делото и представените с молбата писмени доказателства, приема за установено следното: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато в следствие на съответните правила е била лишена от възможността да участвува в делото или не е надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства. По смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК молителят П. А. К. е заинтересовано лице, тъй като е бил страна по делото и срещу него има постановено влязло в сила съдебно решение № 120 от 10.03.2010 г., постановено по гр. дело № 59/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е осъден да заплати на [фирма] [населено място] солидарно с [фирма] [населено място] главница и мораторни лихви по договор за влог от 2.06.2007 г. По делото не е имало спор, че молителят е чужд гражданин - гражданин на И., с адресна регистрация в [населено място], на който адрес са изпращани призовките за призоваване. В молбата за отмяна освен доводи за допуснато нарушение на процесуалните правила на чл. 131, ал. 1, на чл. 46 и чл. 49 ГПК при връчване на съдебните книжа и призоваването му за съдебно заседание е направено оплакване, че в нарушение на чл. 4, ал. 2 ГПК на молителя пред Пазарджишкия окръжен съд не му е бил назначен преводач, след като е уведомил съда, че не разбира български език. В отговора на молбата от пълномощника на [фирма] се съдържат факти потвърждаващи изложените в молбата за отмяна факти за допуснато от съда нарушение на чл. 4, ал. 2 ГПК по явяването на П. А. К. в съдебно заседание на 29.10.2009 г. и отправено до съда възражение, че не разбира български език. В нарушение на чл. 4, ал. 2 ГПК съдът не е назначил преводач на явилата се в съдебно заседание страна, чрез който да й бъдат обяснени действията на съда и да може да вземе пълноценно участие в процеса и да може да се защити. При допускането на М. Г. като пълномощник на К. съдът не е съобразил наличието на противоречиви интереси между двамата - той като ответник в качеството си на физическо лице, тя като представляваща дружеството [фирма], солидарно отговорен ответник в процеса. Допуснатото от съда нарушение на чл. 4, ал. 2 ГПК съставлява нарушение на правото на участие на страната - чужд гражданин процеса, основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С оглед на уважаване на молбата за отмяна поради нарушение на чл. 4, ал. 2 ГПК, не следва да се обсъждат останалите наведени като основания за отмяна нарушения на процесуалния закон по връчване и призоваване на молителя за съдебно заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение