Решение № 10324 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7481/2015 г.

Решение № 10324 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7481/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП против Решение № 602 от 16.03.2015 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 2707 по описа за 2014 г., с което по жалба на "Тузиус" ЕООД със седалище в гр. Варна, представлявано от Христо Петров Петров, е отменен РА № 031400663/25.04.2014 г., на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 375/18.07.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. Варна, в частта, с която на дружеството са установени задължения за ДДС за данъчни периоди: месец 01.2012 г. в размер на 1 776,50 лв. главница и 398,26 лв. лихви, месец 05.2012 г. в размер на 1 796,63 лв. главница и 341,49 лв. лихви, месец 06.2012 г. в размер на 1 897,37 лв. главница и 343,51 лв. лихви, месец 07.2012 г. в размер на 1 874,22 лв. главница и 323,99 лв. лихви и месец 09.2012 г. в размер на 1 958,19 лв. главница и 304,24 лв. лихви, по фактури за доставка на дървен материал, издадени от "Антъни груп СМ" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за реално осъществяване на доставките и доказване на транспортиране на дървения материал директно от румънско дружество производител до склада на ревизирания търговец. Съдът е изградил фактическите си изводи приемайки неправилно, че пред него са представени нови доказателства, които вече са били представени в ревизионното производство, обсъдени са в ревизионния доклад, противоречат си по- между си, а в някои от тях липсват съществени реквизити. Съдът не е изложил мотиви защо кредитира тези доказателства, нито е обсъдил констатациите на органите по приходите относно тях. Игнориран е като доказателство ревизионен акт на доставчика, с който му е отказано право на данъчен кредит в особено големи размери по доставки с процесния предмет, от "Титан Комерс 77" ЕООД. Представените в съдебното производство нови доказателства от транспортните дружества, извършили превоза също не доказват реалното предаване на стоката, защото в тях липсват данни за конкретен разтоварен пункт на РЛ, което не е вписано като получател в товарителниците. Писмените декларации, представени едва в съдебното производство, е следвало да се преценяват с оглед на разпоредбата на чл. 57 ДОПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подадена е и частна жалба от ревизираното дружество против определение на АС, с което е изменено решението в частта за разноските и дружеството е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба "Тузиус" ЕООД не взема становище. Ответникът по частната жалба-Директорът на Д "ОДОП" Варна не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил за реалността на доставките по фактурите на посочения доставчик с предмет дървен материал като първа предпоставка за признаването на данъчен кредит на ревизирания получател по тях. За да уважи жалбата на ревизираното лице по посочения начин, съдът е приел, че изтъкнатият факт с правно значение е доказан, защото ревизираното лице е представило достатъчно доказателства, подкрепящи фактурите и справките-декларации по ЗДДС. Такива са приемо-предавателните протоколи, товарителниците, доказващи, според съда, превоза на стоката от Румъния до склад на ревизираното дружество, както и писмените декларации на фирми превозвачи, че са извършили посочения превоз, представени за първи път в съдебното производство. Съдът е приел, че при това без значение са представените ревизионни актове на доставчика, с които за данъчни периоди, съвпадащи с процесните му е отказано право на данъчен кредит в големи размери. Основателно в касационната жалба се твърди, че тези изводи са необосновани и са направени при съществени нарушения на процесуалните правила. Приемо-предавателните протоколи и товарителниците, заедно с превозни билети, са представени от ревизираното лице в ревизионното производство, когато доставчикът не е открит на декларирания данъчен адрес и не е представил доказателства, нито е осигурил достъп до счетоводството си. Още в ревизионния доклад, на стр. 11-12, органите по приходите са обсъдили тези доказателства и са ги приели за недостоверни, поради липса на реквизити в някои от тях или разминавания по между им в количествата на дървен материал или датите. За разлика от това, съдът само ги е изброил и ги е кредитирал без никакви мотиви, като е приел и че са представени за първи път пред него. Основателно в касационната жалба се твърди, че неправилно съдът е преценил допустимостта на представените за първи път пред него писмени декларации с посочени като издатели търговски дружества, за които се твърди, че са извършили превоза на процесната родово определена стока. Писмената декларация, представена за първи път в съдебното производство, от доказателствена страна, има смисъл на писмено свидетелско показание, което е недопустимо в първоинстанционния съдебен процес с оглед принципа за непосредственост. Съдът е следвало да укаже на страната, представила недопустимите декларации, че може да иска разпит на свидетели, стига да е за факти, които е допустимо да се установяват по този начин. Освен това, пред съда за първи път са представени справки-декларации по ЗДДС, носещи подпис и печат на фирмата доставчик, с дата на съставяне 17.05.2014 г., които са приети без да е обсъдена връзката им с процесния спор. Съдът не е изложил мотиви и относно това, дали като приема, че прекият доставчик е получил стоката, която е фактурирал на ревизираното дружество от Румъния е декларирал вътреобщностни придобивания на тази стока, като се има предвид, че от представените ревизионни актове на доставчика за процесните данъчни периоди се вижда, че фирмата не е декларирала в тези данъчни периоди такива придобивания. На последно място, но не и по значение, съдът изобщо не се е занимавал с относимия към спора въпрос за наличие на последващи облагаеми доставки, с предмет този на процесните фактури. Приетото по делото експертно заключение изобщо не е имало такава задача, а указания на жалбоподателя и в тази насока не са давани. В заключение, фактическите и правни изводи на административния съд са необосновани и са направени при съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Предвид акцесорния му характер, следва да се отмени и определението за изменение на решението в частта за разноските. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение