Решение № 4133 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8912/2018 г.

Решение № 4133 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8912/2018 г., I о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Попсавов, ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място], [жилищен адрес] срещу решение № 1187/23.05.2018 г., постановено по адм. дело № 560/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено искането му за обявяване на нищожност на ревизионен акт № Р- 16002417000075 - 091 - 001/24.08.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се излагат съображения, че по своята същност РА, както всички останали актове, с които се определят задължения за данъци са ИАА по смисъла на чл. 21 от АПК, които са декларативни по своя характер. Твърди, че органите по приходи са допуснали особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя нищожност на издадения РА, а именно: актът е връчен по електронен път на адрес, който не е деклариран от лицето и същият е електронен адрес за кореспонденция на "Попсавови" ООД, а не на физическото лице В. Попсавов, поради което не е спазена процедурата на чл. 29, ал. 4 от ДОПК, довело до нарушаване правото му на защита. Моли Върховният административен съд да отмени решението на Административен съд - Пловдив. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив в представени писмени бележки по делото оспорва жалбата. Моли същата да се отхвърли с доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер по 1 415 лв. както и направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и пледира за нейното отхвърляне. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд - Пловдив е отхвърлил искането на В. Попсавов за обявяване на нищожност на РА №Р- 16002417000075 - 091 - 001/24.08.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, с който са установени задължения на касатора за данък върху доходите на ФЛ и ЗОВ за данъчни периоди 2012 г. - 2015 г. Съдът е описал подробно фактическата обстановка, относно провеждане на ревизията, в това число подробно е посочил отделните заповеди и органите, които са ги издали. Анализирайки същите е направен извод, че издаденият ревизионен акт не е нищожен. Систематизирани, мотивите на административния съд в тази насока са следните: неоснователно е възражението на жалбоподателя, че актовете с които е образувано ревизионното производство, както и окончателния акт не са връчени по надлежния ред и на посочения електронен адрес на физическото лице - В. Попсавов. Видно от жалбата, посоченият от него електронен адрес като ФЛ е [електронна поща] и видно от приложените разпечатки за връчване по електронен път на съответния акт, всички актове са изпратени именно на този електронен адрес. Според съда както РА, така и РА за поправка на РА също са връчени на декларираният от лицето В. Попсавов електронен адрес. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 30, ал. 6 от ДОПК, относно връчване на електронно съобщение, съдът е приел че представените удостоверения установяват редовно връчване на всеки един отделен акт от цялото ревизионно производство по смисъла на чл. 30, ал. 6 от ДОПК. Съдът е установил, че липсва потвърждаване от страна на жалбоподателя, че е получил тези електронни съобщения, но е приел за безспорно установено, че електронната препратка е активирана или приложеният документ е изтеглен именно от електронен адрес: [електронна поща]. Приел е, че в представените удостоверения е посочено от кого са изготвени, налице е подпис на лицето, което ги е изготвило, за да се приеме че посредством тях, надлежно се удостоверяват посочените факти. Прието е също, че е представена и заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система. Предвид горните мотиви, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен орган, в предвидената форма в рамките на преклузивния срок по чл. 109 от ДОПК и същият не страда от най -тежкия порок нищожност. По изложените съображения е отхвърлил искането за прогласяване на нищожността на РА. Решението на Административен съд. Пловдив е правилно постановено в съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон. Видно от приложените в административната преписка доказателства в хода на извършената ревизия е изпратено писмо до жалбоподателя В. Попсавов и Н. Попсавова да декларират електронен адрес за кореспонденция. В представената декларация на л. 374 и л. 375 от делото, жалбоподателят е декларирал адрес за кореспонденция: [електронна поща]. От представените по делото удостоверения за извършено връчване по електронен път в ИС "Контрол" е видно, че заповедите за възлагане на ревизията и ЗИЗВР са изпратени именно на този електронен адрес: [електронна поща], като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи е активирана и документите са изтеглени от имейл [електронна поща]. Ревизионният акт и РА за поправка на ревизионен акт, видно от представените удостоверения за извършено връчване по електронен път в ИС "Контрол" са изпратени на електронен адрес: [електронна поща], като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи е активирана и документите / РА и РА за поправка на РА/ са изтеглени от имейл: [електронна поща]. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 6 от ДОПК, електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация, като съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система. Именно чрез представените по делото удостоверения за извършено връчване по електронен път от ИС "Контрол" се удостоверява редовното връчване, както на заповедите на възлагане и изменение на ревизията, така и на процесния РА и РА за поправка на ревизионен акт, чрез активиране на електронната препратка и изтеглянето на посочените документи от декларирания от жалбоподателя електронен адрес: [електронна поща]. Представена е и разпечатка на записа от информационната система, заверена от органите по приходи. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на първонистанционния съд за липсата на допуснати нарушения в хода на ревизията, относно връчване на ЗВР и ЗИЗВР, както и на РА и РА за поправка на ревизионния акт, които да водят до нищожност на ревизионния акт. Съгласно правната доктрина незаконосъобразността има две проявни форми - нищожност и унищожаемост, като разграничението им е с оглед степента на порока, засягащ административния акт, последиците от проявяването му и способите за тяхното преодоляване. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност предпоставя толкова тежко, радикално и нетърпимо нарушение на законността, че същите са лишени от правно действие и не могат да породят целените правни последици. Поради изначалното наличие на такива сериозни недостатъци, водещи до недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. В чл. 146 АПК са изброени пороците, които водят до незаконосъобразност на акта, а признаването му за валиден или за недействителен, както се посочи по-горе, почива на критерия степен или тежест на незаконосъобразност при издаването му, като нищожният акт страда от толкова непримирима противоправност, която изключва търпимостта му в правния мир. Всяко производство представлява низ от процесуални действия, които следват хронологично и се намират във връзка помежду си. Евентуални пропуски при извършване на ревизията /такива не се установяват/ не могат на самостоятелно основание да доведат до незаконосъборазност на целия РА при липсата на допуснати други съществени процесуални нарушения. За да е налице допуснато съществено процесуално нарушение, следва съществено да е накърнено правото на защита на лицето или при липсата на такова нарушение, органът да бъде мотивиран да постанови акта си в противен смисъл. В случая тези обстоятелства не са налице. Допълнителните възражения на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в подкрепа на тезата му за нищожност на РА, а именно че възражението, заявлението за удължаване на срока за представяне на възражението, както и самото възражение срещу РА не са подадени от лицето, настоящата инстанция намира за неоснователни. Първонистанционният съд е изложил подробни мотиви относно доказателствената сила на тези документи и предвид липсата на доказателства, представени от жалбоподателя че не е подписвал тези документи, правилно е счел че не е опровергана тяхната материална доказателствена сила по реда на чл. 193 от ГПК, още повече с оглед характера на посочените документи, следва да се има предвид, че всички те са се в полза на ревизираното лице и касаят процесуални действия, които по никакъв начин не засягат валидността на издадения РА и административното волеизявление. Извършените действия: възражения, заявление за удължаване на срока за възражение не биха могли да накърнят правото на защита на лицето, така че да бъде мотивиран органът да постанови акта си в противен смисъл. Като е приел, че оспореният ревизионен акт не е нищожен и издаден при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения от страна на органите по приходи, Административен съд - Пловдив е постановил правилно съдебно решение и без да са допуснати касационни основания по чл. 209 АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 060 лв., на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид обстоятелството че същият не е представляван от юрисконсулт пред настоящата инстанция, а същият е изготвил само писмено становище. Водим ог горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение,