Решение № 17107 от 23.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3125/2011 г.

Решение № 17107 от 23.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3125/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Монтана срещу решение от 20.01.2011 г., постановено по адм. дело № 579/2010 г. от Административен съд София-град, с което е отменен мълчаливият му отказ да предостави обществена информация по заявление № ЗДОИ-11/15.09.2010 г. на Национално движение "Екогласност" и Гражданско движение "Културно историческо наследство и мемориални паметници" и е върната преписката за ново произнасяне със задължителни указания. По наведени доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му. Ответникът моли съда да отхвърли касационната жалба, която счита за неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил мълчаливия отказ на Кмета на Община Монтана да предостави обществена информация по заявление № ЗДОИ-11/15.09.2010 г. на НД "Екогласност" и Гражданско движение "Културно историческо наследство и мемориални паметници". За да постанови този резултат съдът приел, че исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, тъй като е свързана с обществения живот и от същата заявителят може да си състави мнение за дейността на СО. Прието е, че в случая съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗДОИ задълженият субект, какъвто е и Кметът на СО дължи изрично произнасяне в предвидена от закона писмена форма. Решението е правилно. Законосъобразно в обжалваното решение е прието, че Кметът на СО е задължен субект по смисъла на чл. 3 ЗДОИ, който в нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗДОИ не се е произнесъл с изричен акт по подаденото заявление. Императивно ЗДОИ задължава задължения по чл. 3 с. з. субект да се произнесе изрично в писмена форма по подадените заявления за достъп до обществена информация във всички случаи. Неоснователен е наведеният довод от страна на касатора, че в случая органът не е дължал изрично произнасяне по заявлението, което не е отговаряло на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗДОИ, за което първият заявител е уведомен с писмо от 29.09.2010 г. Действително с последващите писма със същия вх. № от 20.10. и от 4.10.2010 г. заявителите са уточнявали исканията си, но не са привели заявлението в съответствие с изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗДОИ. Въпреки това органът е дължал изрично произнасяне, макар и по реда на чл. 25, ал. 2 ЗДОИ. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,