Решение № 7593 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4928/2015 г.
ВАСIV отделение23.06.2015 г.докладчик т Нина Докторова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 17 от 10.03.2015 г. на Административен съд - Търговище по адм. д. № 149/2014 г. в частта, в която е отменено уведомително писмо с изх. № 02-250-6500/2413 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" относно БЗС № 51024-4068-1-2 и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Али Еминов Пашалиев от с. Дългач, община Търговище, област Търговище, ул. "Лозарска" № 2 срещу уведомително писмо с изх. № 02-250-6500/2413 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" относно БЗС № 51024-4068-1-2, за който е намалено подпомагането. ОСТАВЯ в сила решението в останалата му част. ОСЪЖДА Али Еминов Пашалиев от с. Дългач, община Търговище, област Търговище, ул. "Лозарска" № 2 да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски в размер 300 (триста) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 7593 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4928/2015 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 17 от 10.03.2015 г. на Административен съд - Търговище по адм. д. № 149/2014 г. С обжалваното решение съдът е отменил негово уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане и му е върнал преписка при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. По изложените съображения в нея изпълнителният директор моли, решението на административния съд да се отмени и претендира присъждане на минимално юрисконсултско възнаграждение. От ответната страна по касация е постъпил писмен отговор, в който се твърди неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. По изложените съображения в него ответната страна моли, касационната жалба да не се уважава. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на административния съд за правилно и законосъобразно. Според него правилно съдът е приел, че административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства преди да постанови индивидуалния си административен акт. Земеделският производител е бил лишен от възможността да отстрани установеното застъпване на земеделски парцели, заявени от повече от едно лице, предвидено в чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Допуснатото нарушение правилно е преценено от съда като съществено, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Прокурорът намира изводите на съда за правилни и относно БЗС № 51024-4068-1-2, част от която излиза извън слоя "Площи в добро земеделско състояние". Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Али Еминов Пашалиев от с. Дългач, община Търговище е обжалвал уведомително писмо с изх. № 02-250-6500/2413 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е уведомен за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за кампания 2013 г. Али Пашалиев е кандидатствал по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), като е заявил за подпомагане 13 бр. земеделски парцели с обща площ 57,83 ха. След извършени административни проверки е било установено, че за три от парцелите има заявяване и от други лица, а един от тях излиза извън слоя "Площи в добро земеделско състояние". Установената площ, годна за подпомагане е била в размер 50,80 ха, което представлява 13,84% наддеклариране. Поради това и на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 и 6 ЗПЗП му е намален размерът на подпомагане в размер 6 696,54 лв. Али Пашалиев е кандидатствал за подпомагане и по Схемата за национално доплащане на площ (СНДП) с 10 бр. парцели, от посочените 13 по предходната мярка, с обща площ 18,34 ха. След извършени административни проверки е било установено застъпване с два парцела, които са били заявени и от други земеделски производители. Установената годна площ за подпомагане е останала в размер 17,55 ха, което представлява 4,50% наддеклариране. На основание чл. 47, ал. 2, т. 6 ЗПЗП, в релевантната редакция ДФЗ му е намалено подпомагането в размер 22,35 лв. За изясняване на фактите относно намаляване на размера на подпомагане и за двете мерки, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, чието заключение е било прието от страните без оспорване. От него е било установено фактическото положение за всеки един от заявените за подпомагане парцели, размера на застъпването и частта от парцела, която попада извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". От заключението съдът е приел, че в таблиците на уведомителното писмо, към всяка една от мерките за подпомагане, изчислението е правилно. Относно приетото за установено двойно заявени площи за подпомагане, което не е било отстранено за БЗС № 24520-2445-8-1, БЗС № 24520-2989-9-1 и БЗС № 51024-3769-5-2 съдът е приел, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила, поради това, че Али Пашалиев не е бил уведомен за застъпването по реда, предвиден в чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, в релевантната й редакция, наричана само "Наредба № 5 от 27.02.2009 г." Полученото уведомително писмо с изх. № 02-250-6500/5231 от 10.09.2013 г. не е било връчено на Али Пашалиев и подписът на пощенската пратка не е бил негов. Установяването на този факт е станало чрез съдебно-графологична експертиза, чието заключение е било прието от страните без оспорване. На жалбоподателя не е била дадена възможност да представи доказателствата си по смисъла на чл. 2а от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., а същият е представил пред съда договор за наем, сключен между него и кмета на община Търговище, с който са му били предоставени за ползване 420 дка общински мери и пасища в землището на с. Надарево, при годишен наем в размер 630 лв. За БЗС № 51024-4068-1-2 е било прието за установено, че 2,33 ха от него попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Относно този парцел съдът е приел, че специализираният слой е бил одобрен със заповеди на министъра на земеделието и храните № РД 09-840 от 2.12.2013 г. и № РД 09-114 от 27.02.2014 г. след като Али Пашалиев е попълнил заявлението си за подпомагане. Съдът е преценил, че специализираният слой е бил одобрен към момента, в който земеделският производител не е имало как да узнае за него, което също е приел за порок на уведомителното писмо. По така изложените съображения съдът е отменил уведомителното писмо, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Постановеното решение е частично правилно. Относно БЗС № 51024-4068-1-2 решението е неправилно. То е постановено в нарушение на материалния закон. От данните по делото се установява, че при подаване на заявлението за подпомагане, на него е била извършена административна проверка, при която е установена грешка за този парцел, а тя е, че излиза извън площите, подходящи за подпомагане - лист 101 от делото. За тази грешка Али Пашалиев е бил уведомен, защото се е разписал под установеното. Последвало е обновяване на специализирания слой, чрез издаването на заповед № РД 09-840 от 2.12.2013 г. на министъра на земеделието и храните по реда на чл. 16б и следващите от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. По делото няма данни, а не се и твърдяло, че Али Пашалиев е подал възражение срещу процедурата за одобряване на специализирания слой. В последствие чрез извършване на теренни проверки е било установено, че част от този парцел е годен за подпомагане, поради което част от неговата площ е била включена в специализирания слой. Процедурата за одобряване на специализирания слой е приключила със заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, която също не е била обжалвана от земеделския производител, тъй като по делото няма такива данни, а и такова обстоятелство не е било навеждано. От изложеното следва, че към момента на подаване на заявлението за подпомагане Али Пашалиев е бил уведомен, че този парцел излиза извън специализирания слой, установен към предходната година. Въпреки това, той не е извършил промяна в заявлението си, нито е обжалвал заповедта на министъра на земеделието и храните. В съдебното производство също не е доказал, че останалата площ от парцела отговаря на изискванията на чл. 16 - допустими за подпомагане на постоянни пасища от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделски парцели по схемите за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, издадена от министъра на земеделието и храните, обн. в ДВ, бр. 22 от 19.03.2010 г., отменена бр. 15 от 24.02.2015 г., но действаща към момента на издаване на уведомителното писмо. В тази връзка следва да се посочи, че възражението, съдържащо се в касационната жалба относно това, че в съдебното производство не може да се извърши контрол относно законосъобразността на заповедта на министъра на земеделието и храните за определяне на специализирания слой е неоснователно. Вярно е, че ДФЗ действа в условията на обвързана компетентност, след като получи заповедта на министъра на земеделието и храните, с която той е одобрил специализирания слой за съответната година, но това не лишава от възможност земеделския производител, след като обжалва уведомителното писмо да докаже, чрез експертиза, че неговият парцел, отговаря на условията за допустимост за подпомагане. В този смисъл са изричните указания, дадени в раздел IV на заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните. По тези съображения решението на административния съд е неправилно в частта, в която е отменено уведомителното писмо за БЗС № 51024-4068-1-2. В тази част то ще следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което жалбата на Али Пашалиев да се отхвърли, тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и не се налага събирането на нови доказателства. Решението на Административния съд - Търговище в останалата част е правилно, защото по делото безспорно е установено, на първо място, че уведомителното писмо за наличие на заявени площи за подпомагане от повече от един земеделски производител не е било връчено на Али Пашалиев, и на второ място, че той е имал документ, даващ му правото на ползване върху общинските мери и пасища, който не е представил в нарушение на процедурата по чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. извършено от административния орган. Нарушението е съществено, защото от събраните по делото доказателства се установява, че относно БЗС № 51024-3769-5-2 е установено застъпване със заявителя Мюрведин Мустафов Хасанов. Той е представил същия договор за наем на общински мери и пасища - лист 171 - 173 от делото. В негова полза е отстранено застъпването на този парцел, без да е дадена възможност на Али Пашалиев да представи и своите доказателства по смисъла на чл. 2а от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. С оглед на изхода на спора направеното искане от касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи, поради частична основателност на касационната жалба. Али Пашалиев ще следва да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. определено на основание § 1 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение
Цитирани разпоредби
3- чл. 16
- чл. 17
- чл. 2