Решение № 13993 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6297/2019 г.

Решение № 13993 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6297/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на отбраната, чрез юрк. Михайлова като процесуален представител, срещу решение № 2915 от 27.02.2019 г., постановено по адм. дело № 1148/2018 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменена негова заповед № 3 С – 6 от 2.01.2018 г. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - К. Костадинов, чрез адв. Тенев като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените за тази инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед № 3 С–6 от 2.01.2018 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е разпоредено изземване на имот - частна държавна собственост, предоставен в управление на Министерство на отбраната: апартамент № 4, находящ се в [населено място], [адрес], имот идентификатор № 68134.1112.244.1.8, ведно с прилежащите му мазе и таван, поради това, че К. Костадинов го държи на отпаднало правно основание. За да постанови този резултат, тричленният състав след подробно обсъждане доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в условията на заместване, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Обосновал е извод, че още към момента на сключване на договора за наем от 2003 г. Костадинов не е отговарял на изискванията нито на § 165 ПЗР, нито на чл. 240, ал. 3 ЗОСВ (отм.); , тъй като не е освободен от военна служба поради пенсиониране, както и че не са налице предпоставките по § 4а от Наредба № Н–10 от 18.06.2009 г. (отм.); поради липса на условието за възраст. Приел е, че основанието, на което се държи имота е сключеният договор за наем от 2003 г. с временен срок до действието на § 165 ПЗР ЗОСВ (отм.); и за прекратяването му са приложими разпоредбите на Наредба № 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО. Изложил е съображения, че от органа не са представени доказателства предизвестието за прекратяване на наемното правоотношение да е връчено на наемателя редовно и по реда на ГПК, тъй като приетата по делото разпечатка от интернет сайта на "Булпост" не удостоверява дали с нея действително е изпратено същото, както и дали е връчено на лицето. Поради това съдът е приел, че от доказателствата по делото не се установява договорът за наем да е бил прекратен по предвидения за това ред. Извел е извод, че след като не е отпаднало основанието за държане на имота, то оспорената заповед е издадена в противоречие със закона и я е отменил. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Относимите за спора факти и обстоятелства са правилно установени. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. По делото няма спор, че процесният имот съставлява частна държавна собственост. В случая заповедта за изземване е издадена в хипотезата на държане на жилище на отпаднало основание, тъй като наемното правоотношение на К. Костадинов за това жилище е прекратено и лицето не попада в кръга на правоимащите лица по чл. 226б ЗОВС на РБ. В мотивите на административния акт е посочено, че с едномесечно писмено предизвестие изх. № 12079/14.09.2017 г., получено на 16.09.2017 г., наемателят е уведомен, че сключеният с него договор за наем от 21.03.2003 г. е прекратен. Прекратяването на наемното правоотношение е на основание чл. 27, т. 6 и т. 7 от Наредба № 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО. Съгласно чл. 28 от цитираната наредба наемните отношения се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите (към който препраща чл. 24, ал. 1 ЗДС), на основанията, посочени в чл. 27 и в договора за наем, с едномесечно писмено предизвестие. Последното се връчва на наемателя по реда на ГПК. Правилно съдът е приел, че не е налице основанието за изземване на имота поради отпадане на основанието, на което се държи, тъй като не е установено по делото прекратяване на наемното правоотношение с предмет процесното жилище. Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неразпределяне на доказателствената тежест между страните. В случая в изпълнение на разпоредбата на чл. 152, ал. 3 АПК съдът изрично е задължил административния орган да представи административната преписка по издаване на заповедта в цялост, вкл. и цитираната заповед за заместване. Преписката е представена, като в проведеното съдебно заседание процесуалният представител на касатора е заявил, че няма да сочи други доказателства. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на органа е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В оспорената заповед прекратяването на наемното правоотношение с наемателя поради връчване на едномесечното предизвестие се основава на проследяване на пратката чрез интернет страницата на пощенския оператор. На основание чл. 171, ал. 4 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства, но няма задължение да укаже на административния орган, че съдържащите се такива в административната преписка не са достатъчни да ги установят. Тричленният състав е събрал всички доказателства, на които органът се е позовал в оспорената заповед, поради което неразпределянето на доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. 3 АПК не се отразява в случая на правилността на съдебния акт и не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По същество с представянето на ново писмено доказателство едва с касационната жалба се цели доказването на нови фактически обстоятелства, което е недопустимо съгласно забраната по чл. 220 АПК. Отделно от това приетата в касационното производство обратна разписка на "Булпост", Български пощи ЕАД също не установява надлежно връчване на предизвестието за прекратяване на наемното правоотношение с ответника. От нея е видно, че писмо изх. № 12079 е получено на 16.09.2017 г. В обратната разписка се съдържа единствено подпис без попълване на графата "получател/пълномощник, трите имена", поради което липсва отразяване на кого е връчена - лично на адресата или на друго лице. Т. е. в касационното производство също не се представят доказателства за надлежното връчване на предизвестието с оглед изискванията на чл. 45 и чл. 46, ал. 2 ГПК. Предвид изложеното настоящият състав счита, че решението е правилно, не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция на ответника К. Костадинов се дължат направените за тази инстанция разноски в размер на 800 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.03.2019 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав