Решение № 6045 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15534/2013 г.

Решение № 6045 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15534/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Евро милк продукт" ЕООД, гр. Монтана, чрез пълномощник, срещу Решение № 487/25.09.2013 г., постановено по адм. дело № 538/2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 1281202241/11.02.2013 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 208/7.05.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Търново, в частта, с която на ревизираното лице е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за д. периоди . м. 02.2010 г. -м. 03. 2011 г. вкл. в общ размер от 10 600 лв. по 53 бр. фактури, издадени от "Маримекс - М" ЕООД. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че ангажираните в хода на ревизионното производство доказателства установяват реалното осъществяване на спорните транспортни услуги, поради което намира, че незаконосъобразно не му е признато право на приспадане на данъчен кредит по тях. Сочи, че възприетото от съда становище относно неговия доставчик е в противоречие с изложеното в Решение на ЕСПЧ от 22.01.2009 г., в което изрично се уточнява, че коректен платец не може да бъде отговорен за евентуални нарушения на негови партньори. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспорения РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Велико Търново е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 1281202241/11.02.2013 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 208/7.05.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Търново, в частта, с която на ревизираното лице е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за д. периоди - м. 02.2010 г. - м. 03. 2011 г. в общ размер от 10 600 лв. по 53 бр. фактури, издадени от "Маримекс - М" ЕООД. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, обоснованост и в съответствие с материалния закон. Това заключение е мотивирано от следните фактически установявания: Предмет на доставките по спорните фактури са транспортни услуги във връзка с протоколирани ВОП. Тяхното реално извършване не е признато с влязла в сила част от процесния РА, но на основание чл. 85 от ЗДДС е прието, че данъкът за тях е дължим. След извършената насрещна проверка на спедитора" Маримекс - М" ЕООД, дружеството е представило спорните фактури, документиращи транспортни доставки в рамките на Общността, ведно с копия на фактури, издадени от трети доставчици към него с предмет транспортни услуги, копия от "заявки - договори" и международни товарителници на чужд език. Констатирано е, че четливите екземпляри на част от представените ЧМР установяват транспорт на стоки към трети лица, а не към ревизираното дружество, както и, че заявките - договори не са подписани от доставчика. Посочено е още, че не са представени доказателства, които да установяват правна или фактическа връзка между ревизираното лице и вписаните в четливите екземпляри на товарителниците получатели на стоките. След съвкупен анализ на ангажираните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че спорните доставки не са обективно извършени от издателя на фактурите. Счел е, че събраните доказателства мотивират извода, че транспортът е осъществен от трети лица, които формално са префактурирали на "Маримекс - М" съответните услуги, а то от своя страна е издало спорните фактури за доставки, които не са реално извършени, с оглед на което е достигнал до извода, че с оспорения РА законосъобразно е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по тях. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът е обсъдил ангажираните доказателства съобразно доказателствената им стойност и сила и въз основа на тях е установил релевантните за спора факти и обстоятелства. След техния логически кореспондиращ анализ той е формирал съответстващи им фактически изводи, към които правилно е приложил материалния закон. Неоснователна е тезата на касатора, че представените в хода на ревизионното производство доказателства в своята съвкупност установяват реалното извършване на спорните транспортни услуги. Сами по себе си издадените фактури, счетоводни записвания и заявки - договори не установяват главно и пълно релевантните обстоятелства на действителното извършване на транспортните услуги. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, след като в представените ЧМР като превозвачи и получатели са посочени трети лица и не са ангажирани доказателства за евентуални облигационни правоотношения между тях, доставчика по спорните фактури и ревизираното дружество, то липсват дори индиции за реалното осъществяване на фактурираните доставки. Тяхното обективно извършване подлежи на главно и пълно установяване от ревизираното лице и след като такова доказване не е проведено, съдът обосновано е достигнал до заключението, че не е осъществен сложният фактически състав, обуславящ наличието на правото на приспадане на данъчен кредит. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС включва и възникнало данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, а настъпването му се обуславя от обективното извършване на услугата. Необходимостта от неговото установяване се подчертава и от Съда на ЕС, който в своята практика многократно уточнява, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено и в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка." Аргументи за обратното не могат да се извлекат и от соченото от касатора Решение на Европейския съд по правата на човека по делото "Булвест срещу България", което е постановено във връзка с различен фактически състав, при който спорът е концентриран само върху късното начисляване на ДДС, но не и върху реалността на доставките. При неустановеност на същите обаче, правилен се явява крайният извод на първоинстанционния съд, че с оспорения РА законосъобразно на касатора е отказано признаване на право на приспадане по издадените от "Маримекс - М" ЕООД фактури. Ето защо, като е отхвърлил релевираната жалба, решаващият състав е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да се остави в сила. Независимо от изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като това вече е сторено от първоинстанционния съд в предвидения в чл. 161, ал. 1 от ДОПК максимален размер. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,