Решение № 12668 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12157/2008 г.

Решение № 12668 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12157/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Подадена е касационна жалба от Цветанка Василева Траянова, Любомир Ботев Ташков, Лидия Цветанова Траянова, Магдалена Трайчова Асенова, Георги Благоев Асенов, Яна Панова Иванова, Павел Асенов Благоев, Жени Ангелова Латинова, Блага Любчова Найденова, Ани Стефанова Траянова, Лиляна Асенова Найденова, Траянка Иванова Найденова, Вела Борисова Михайлова, Гюра Борисова Маринова, Стоянка Цветанова Траянова, Павлина Маринова Младенова, Павел Трайчов Пешев, Гошо Борисов Христов, Богдана Марева Найденова, Владимир Методиев Найденов, всички от гр. София, чрез процесуалния им представител адвокат Александър Кашъмов, против решение от 15.04.2008 г. постановено по адм. дело № 3386/2006 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "в" състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им против заповед № РД-09-154/24.07.2006 г. на кмета на район "Възраждане" при Столична община. Касаторите поддържат, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и приложимия материален закон. Поради това молят съда да го отмени и да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба - кметът на район "Възраждане" при Столична община, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирани лица, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, СГС е отхвърлил жалбата на касаторите, против Заповед № РД-09-154/24.07.2006 г. на кмета на район "Възраждане" при Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), е наредено да се изземе общински недвижим имот, находящ се на ул. "Добри Желязков" № 2 в кв. 278 "а", пл. № 31, м. Зона Б - 19, описан подробно в АОбС № 1021/27.09.2005 г. (съставен въз основа АДС № 7688/12.02.1974 г.); съгласно установеното по констативен акт от 24.07.2006 г. имотът се държи без законово основание от посочените в заповедта физически лица, ползващи осъществени в него незаконни постройки по данни от констативни актове № № 41 - 56/26.06.2006 г. и след изтичането на предоставения им срок за доброволното му освобождаване, Въз основа приложените по делото доказателства, обосновано административният съд е приел, че съгласно констатациите на длъжностни лица при Столична община, обективирани в актове №№ 41-56/26.06.2006 г., адресатите на обжалваната заповед ползват незаконни постройки, осъществени в общинско дворно място с площ от 210 кв. м, на ул. "Добри Желязков" № 2; с покана № ОИ-94-00-1/11.07.2006 г. на тези лица е предоставен срок за доброволно освобождаване на имота, след безрезултатното изтичане на който, установено по констативен акт от 24.07.2006 г., е издадена процесната заповед; жалбоподателите не представят каквито и да било доказателства, установяващи правото им на собственост върху целия или идеални части от имота или правото им да държат собствени постройки в него. В мотивите на обжалвания съдебен акт обосновано е прието, че след като правото на собственост на общината върху дворното място в гр. София, ул. "Добри Желязков" № 2 се установява по представения по делото Акт за общинска собственост № 1021/27.09.2005 г. и последното се ползва без правно основание от трети физически лица, в случая са налице предпоставките за издаване на заповед за изземването му по реда на чл. 65, ал. 1 ЗОбС. Съгласно последната разпоредба, общински имот се изземва въз основа заповед на кмета на общината, в случаите, в които се владее или държи без основание, не се ползва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала. В съответствие с правилото на чл. 142, ал. 2 АПК, решението е основано на всички релевантни факти, установени към момента на приключване на устните състезания. Обсъдени са наведените от страните доводи, включително тези, повторно изложени в касационната жалба - за противоречието на обжалваната заповед с отделни разпоредби на ЗОбС, АПК, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и Протокол № 1 към нея. Относно тяхната неоснователност от първоинстанционния съд са изложени подробни съображения, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни в мотивите на това решение. Наред с горното следва да се отбележи, че при липсата на документи, установяващи право на собственост на касаторите върху процесния имот, цитираните от процесуалния им представител разпоредби на ЕКЗПЧОС в защита на това право, са изцяло неотносими. Не намират правно основание и оплакванията в касационната жалба, че в противоречие със съдопроизводствените правила, СГС не е извършил проверка на твърдението на жалбоподателите за придобито от тях право на собственост върху имота въз основа давностно владение, нито е спрял делото до постановяването на окончателни съдебни решения, по заведените от тях искове за собственост срещу Столична община. От една страна разрешаването на спорове за собственост е недопустимо в административния процес, а от друга - изходът от спора по горепосочените съдебни процеси е ирелевантен относно преценката за законосъобразност на обжалваната заповед. Както правилно е установил и първоинстанционният съд, обжалваният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и при наличието на всички материалноправни предпоставки за издаване на заповед да изземване на общински имот по чл. 65, ал. 1 ЗОбС към момента на постановяването му. Предвид гореизложеното съдът приема, че решението е правилно и не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и след обсъждане на доводите на страните, първоинстанционният съд е издал решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение