Решение № 100 от 17.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4972/2008 г.

Решение № 100 от 17.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4972/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на Б. Д. П. от гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 2353/2004 г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено в частта, с която са уважени предявените от Б. Д. П. срещу "Научноизследователски с. институт-НИСИ" ЕООД искове с правно основание чл. 128 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ и вместо това така предявените искове за заплащане на разлика между дължимото трудово възнаграждение аз периода м. януари, 2003 г. -м. септември, 2003 г., за разликата до дължимото обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск и за разликата до дължимото обезщетение в размер на 6 брутни заплати при пенсиониране са отхвърлени като неоснователни. С молбата за отмяна е представено копие от трудовата книжка на молителя, като се поддържа, че същото представлява ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, обуславящо наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 307 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата "Научноизследователски с. институт-НИСИ" ЕООД изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като молителят е могъл да представи това доказателство в производството пред въззивния съд. Поддържа също така, че представеното доказателство е неотносимо към разгледания и разрешен от съда правен спор. С определение № 3/22.01.2009 г. молбата на Б. Д. П. за отмяна на влязлото в сила решение на СГС, постановено по гр. д. № 2353/2004 г. е допусната до разглеждане, като е прието, че същата е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: Влязло в сила съдебно решение, с което спорът между страните е решен по същество, може да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК само ако след влизането му в сила бъде открито ново обстоятелство, респ. страната се снабди с ново доказателство, имащо значение за изхода на спора, които при решаването му да не са могли да бъдат известни на молителя по обективни причини, респ. по обективни причини молителят да не е имал възможността да представи доказателствата и поради тази причина да не са взети предвид от съда при постановяване на решението. В случая се поддържа, че такова ново доказателство представлява представеното копие от трудова книжка, съдържащо отбелязване за извършено през 2003 г. прекратяване на трудовото правоотношение между страните. С решението, отмяна на което се иска, СГС е отхвърлил предявените от Б. Д. П. искове за заплащане на разлика между платено и претендирано трудово възнаграждение, разлика между платено и претендирано обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск и разлика между платено и претендирано обезщетение в размер на 6 брутни заплати при пенсиониране. Прието е, че между страните е съществувало допълнително трудово споразумение към трудов договор от 05.11.1998 г., с което е определено трудово възнаграждение в размер на 250 лв., в което увеличението на размера на възнаграждението е поставено под модалител /срок/. След изтичането на срока страните не са постигнали друго споразумение, което да преуреди изрично отношенията им, поради което е прието, че са продължили да изпълняват задълженията си по трудовото правоотношение не съобразно измененото му съдържание, а съобразно предходната уговорка, действувала преди увеличението. Клаузата за увеличен размер на трудовото възнаграждение не е продължила да действува след изтичането на срока и доколкото размерът на трудовото възнаграждение от преди споразумението за срочно увеличение е бил под размера на минималната работна заплата, установена за страната, работодателят е дължал такова само до този размер. Във връзка с извода за уговорения между страните размер на трудово възнаграждение молителят поддържа, че меродавно е извършеното от работодателя отбелязване в трудовата книжка, копие от която представя с молбата за отмяна. Последното отбелязване в представеното копие, на което молителят се позовава, е извършено от работодателя на 01.10.2003 г., т. е. преди приключване на производството по гр. д. № 2353/2004 г., поради което с оглед на обстоятелството, че трудовата книжка се е намирала в държане на молителя, настоящият състав приема, че същият е могъл да представи копие от страницата, съдържаща извършеното от работодателя отбелязване за размера на трудовото му възнаграждение, до приключване на устните състезания в производството пред въззивния съд. Представеното с молбата доказателство е било известно на молителя, не е открито от него след приключване на производството по делото, могло е да бъде представено своевременно, поради което не обуславя наличие на основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради тези съображения следва да се приеме, че предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не са налице и подадената от Б. Д. молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение