Решение № 14752 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6586/2017 г.

Решение № 14752 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6586/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Х., чрез адв. М. като процесуален представител, срещу решение № 252 от 25.04.2017 г., постановено по адм. дело № 795/2016 г. по описа на Административен съд - Х., с което е отменена негова заповед № 1593/21.11.2016 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта за премахване на установения незаконен строеж. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - С. Д. Х., чрез пълномощника си адв. Л., в писмен поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - Х. е образувано по жалба на С. Д. Х. срещу заповед № 1593/21.11.2016 г. на кмета на община Х., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Пристройка към съществуваща сграда с идентификатор 77195.737.228.1 по КК на гр. Х.", изпълнен в ПИ 77195.737.228 по КК на гр. Х., О. Х., собственост на жалбоподателя. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, но при допуснато съществено нарушение на нормата на чл. 35 АПК, довело до неправилното приложение на материалния закон, поради което е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. Обосновал е извод, че за значителна част от установения строеж към момента на неговото изграждане са издадени строителни книжа, като фактически реализираното строителство не е съобразно с параметрите, заложени в тях. Наличието на строителни книжа изключва хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Посочил е, че в заповедта не се съдържат фактически и правни основания за установеното в съдебното производство отклонение на действително реализираното строителство от предвиденото в одобрените през 1996 г. архитектурни проекти, както и относно евентуалната приложимост на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ във вр. с чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ. Решението е правилно. От доказателствата по делото и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че е издадено разрешение за строеж № 414/26.08.1996 г. в парцел II-150, кв. 91А по плана на гр. Х., одобрен със заповед № 27/1971 г., с което се разрешава пристройка към жилищна сграда на основание чл. 148 ППЗТСУ (отм.) съобразно одобрен на 12.08.1996 г. архитектурен проект. Проектът е одобрен на основание виза за проектиране на пристройка към жилищна сграда на два етажа. Съгласно одобрените строителни книжа е предвидено изграждането на пристройка с дървен покрив към съществуващата в парцела масивна жилищна сграда, включваща: - на кота приземен етаж: на запад към съществуващ склад пристрояване на предверие 12 кв. м с размери 3.00 м на 4.00 м, с отстояние до западната граница на парцела 3.00 м в най-издадената част; - на кота с 0.00 м: на юг и на запад към етажа на съществуващата жилищна сграда пристрояване на 40 кв. м за дневна с тераса на юг 1,50 м и кухненски бокс с тераса на север 1,20 м. Видно от съставения констативен акт № № 20/24.10.2016 г. длъжностните лица при община Х. са констатирали строеж "Пристройка към жилищна сграда с идентификатор 77195.737.228.1 по КК на гр. Х., със застроена площ 48.50 кв. м на два етажа, с описани параметри и разположение. Строежът е определен като незаконен, изпълнен без необходимите строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Оспорената заповед е издадена въз основа на констативния акт и на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, визиращи компетентност на кмета на общината, съответно на упълномощено от него длъжностно лице, да издаде заповед за премахване на строеж от четвърта до шеста категория, който е незаконен като извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. При тези данни съдът правилно е приел, че е допуснато съществено нарушение на правилото на чл. 35 АПК, което задължава административният орган да издаде акта си след установяване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Безспорно в хода на съдебното производство е установено наличие на строителни книжа за пристройката, издадени и одобрени от главния архитект на община Х. Съществуването им, съответно обхвата на разрешеното пристрояване не е изследвано от административния орган, който без да извърши необходимата проверка на съхраняваните при него разрешение за строеж и одобрен архитектурен проект, е издал оспорената заповед в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Проверката на съда за законосъобразност на акта по чл. 168 във вр. с чл. 146 АПК е обусловена от фактическите и правни основания, изложени в него. В конкретния случай фактическите обстоятелства и правната квалификация в заповедта определят строежа като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Данните по делото за отклонение на строежа от одобрените проекти биха обосновали други правни изводи от направените от административния орган, а именно, че извършеното не е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а евентуално по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. В тази хипотеза попадат строежите, извършени при съществено отклонение от одобрените проекти по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ. Преценка за наличие на някоя от тях не е извършена в заповедта. В конкретния случай административният орган е квалифицирал извършения строеж като незаконен поради липса на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, без да съобрази обстоятелството, че за част от него има строителни книжа. Констатациите, направени в заключението на вещото лице и мотивите на съда не могат да заместят фактическите установявания и приетото от административния орган правно основание, който изобщо не е изследвал хипотезите на допуснати съществени отклонения от одобрените проекти по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Ето защо, като е отменил заповедта поради нарушение на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК съдът е приложил правилно материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора с оглед своевременно заявеното искане от страна на ответника за присъждане на разноски и представените доказателства за реалното им извършване, община Х. следва да да заплати на С. Д. Х. сума в размер на 1000 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство. Възражение за неговата прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК не е направено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,