Решение № 2458 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1312/2017 г.

Решение № 2458 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1312/2017 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Б. чрез адвокат М. К., град В. Търново, ул. "Ц. Ц." .№..., ет. ..., ап. ... против решение № 425 от 28.12.2016 г. по адм. д. № 552/2016 г. на Административен съд - В. Т.. С него съдът е отхвърлил жалбата му срещу уведомително писмо № 02-040-6500/2427 от 04.07.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., за кампания 2011 г. Със същото решение съдът е осъдил Г. Б. да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение в размер на 884,56 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Касаторът твърди, че уведомителното писмо не съдържало фактически основания за издаването си. Излага доводи, че към момента на подаване на заявлението за подпомагане е отговарял на изискванията за финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания". Твърди, че административния орган е нарушил разпоредбата на Наредба № 11/ 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Моли съда, да отмени съдебното решение и оспорения административен акт. От ответната страна по касация - Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ е постъпил писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В отговора са направени възражения срещу доводите в касационната жалба. По изложените съображения в отговора моли, съдебното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 884,56 лв. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдебното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административен съд - В. Т. е бил сезиран с жалба, подадена от Г. Б. против уведомително писмо с изх. № 02-040-6500/2427 от 04.07.2016 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С него му е било отказано финансово подпомагане за кампания 2011 г. по подадено заявление по мярка 214 "Агроекологични плащания". Съдът е приел жалбата за допустима, а по същество за неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че с подадено общо заявление за плащане на площ Г. Б. е заявил за подпомагане по мярка Агроекологични плащания (АЕП) с агроекологичен код АП 13 общо 40.02 ха. С процесното уведомително писмо за декларираните в общото заявление за подпомагане за 2011 г. от жалбоподателя Г. Б. площи по мярка 214 "АЕП", направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност", за дейност с код АП 13 се отказва финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изисквания за подпомагане. В обжалваното уведомително писмо изрично е посочено, че за парцел № 55508-31-2-2 след извършените административни проверки, съгласно чл. 20, § 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на СЪВЕТА от 19 януари 2009 г., чл. 28, ал. 1 от Регламент/ЕО/№ 1122/2009 на КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 г. и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е установено, че площ от този парцел 0,46 ха е с начин на трайно ползване "Горски територии, площ от 8,57ха във физическия блок представлява такава с начин на трайно ползване "Храсти и затревени територии, площ от 0,04 ха от физическия блок е с начин на трайно ползване "Дворни места", площ от 0,08 ха е с начин на трайно ползване "Застроени площи извън населените места т. е това са площи, които не се подпомагат по направление ВПС1. При извършените административни проверки дали заявените площи за подпомагане отговарят на изискванията за това по мярка 214 за парцел № 55508-105-1-1 е установено, че площ от този парцел в размер на 0,72 ха попада във физически блок с начин на трайно ползване "Дерета, образи и пробойни", които не се подпомагат по посочената мярка. За парцел № 11795-342-1-3 от заявените за подпомагане по мярка 214 за кампания 2011 г. е констатирано при извършените административни проверки, че площ от 0,85 хектара във физически блок представлява такава с начин на трайно ползване "Храсти и затревени територии", които не се подпомагат по направление ВПС1. В рамките на същите извършвани административни проверки за оторизация на жалбоподателя за кампания 2011 г. по мярка 214 "Агроекологични плащания" за парцел № 55508-471-1-2 е установено, че целият парцел попада във физически блок с начин на трайно ползване "Храсти и затревени територии", които не следва да се подпомагат по тази мярка. Съдът е приел също, че обжалваното в настоящето производство уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания"/АЕП/ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2011 г. представлява акт на компетентния за това административен орган във връзка и в изпълнение на Решение № 3959 от 06.04.2016 г. по адм. д. № 8403/2015 г. на Върховен административен съд, с което съдебно решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция с изх. № 02-040-6500/2427 от 21.07.2012 г. и преписката е върната за ново произнасяне по същество по заявление с УИН 04/260511/46161 от страна на ДФ "Земеделие ", при съобразяване с указанията на съда и разпоредбите на Г. V, раздел I от АПК. Във връзка с изпълнение на съдебното решение, компетентният административен орган повторно е разгледал подаденото от Г. Б. заявление за финансово подпомагане за кампания 2011 г. по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Възстановяване и поддържане на недоизпасани затревени площи с висока природна стойност"/ВПС1/, за дейност с код АП13. Не е било спорно между страните, че при депозиране на заявлението си за финансово подпомагане за кампания 2011 г. жалбоподателят е декларирал, заявил за подпомагане по мярка 214, код 13 - Агроекологични плащания БЗС, както следва: парцел 55508-31-2-2 с площ 34,85 хектара, парцел 55508-105-1-1 с площ от 0,72хектара, парцел 11795-342-1-3 с площ 1,97 хектара и парцел 55508-471-1-2 с площ 1,22 хектара, всичките в землището на с. П.. Въз основа на повторно извършената проверка административният орган е направил извод, че заявените за подпомагане за кампания 2011 г. по мярка 214 площи от Г. Б. не отговарят на изискванията за площи, подлежащи за подпомагане по мярка 214, поради което е издал и обжалваното в това съдебно производство уведомително писмо. В мотивите на въпросното уведомително писмо, а и в хода на съдебното производство, включително и в депозираните писмени бележки от процесуалния представител на ответника се изтъквало, че при определянето дали конкретна площ, заявена за финансово подпомагане от определен земеделски производител отговаря на изискванията за получаване на такова финансово подпомагане меродавни са данните и информацията, предоставяни от Министерство на земеделието и храните и че в тези случай ответникът действа при условията на обвързана компетентност. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че обжалваното уведомително писмо е издадено в писмена форма, като в него са изложени фактите, мотивирали автора му да постанови отказ за финансово подпомагане по мярка 214 за кампания 2011 г. на Г. Б. поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане на конкретно и ясно посочени имоти. Оспорваният акт съдържа фактическите и правни основания за издаването му, като в него се съдържат данни във връзка със заявените от жалбоподателя площи за подпомагане по мярка 214 и установените за тях обстоятелства при извършените административни проверки. Следователно не са налице нарушения на установената форма за издаване на акта, съставляващи отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Съдът приел също, че особеностите на извършване на административните проверки по подадените заявления - изключително в електронен вариант - не прави същите незаконосъобразни. Отделно от това резултатите от извършените административни проверки въз основа на съхраняваните и обработвани база данни се обективират в мотивите на издадения административен акт - уведомително писмо, а при необходимост биха могли допълнително да бъдат визуализирани по разбираем начин за страните. Доколкото в мотивите на уведомителното писмо подробно се съдържа описание на констатациите направени от компетентните органи относно констатираните несъответствия с изискванията за подпомагане по мярка агроекологични плащания, като за всеки конкретен имот е посочена площта от имота, която не отговаря на изискванията за подпомагане и основанието, поради което се приема, че същата не съответства на тези изисквания - заета от храсти, от горски територии, съдът намира, че достатъчно ясно е посочено какво е правил административния орган, как е изпълнил процедурата на установяване на тези несъответствия със законовите изисквания и в крайна сметка защо издава административен акт точно с такова съдържание. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че административният орган стриктно е съблюдавал административно-производствените правила при издаване на обжалваното уведомително писмо. Въз основа на гореизложеното, първоинстанционния съд е направил правни изводи, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, а жалбата против него като неоснователно е отхвърлил. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че особеностите на извършване на административните проверки по подадените заявления - изключително в електронен вариант не прави същите незаконосъобразни. Административните проверки се извършват автоматично, като резултатите от тях се обективират в административния акт. Също така, административните проверки се извършват на база данните, предоставени от Министерството на земеделието и храните в писмо на министъра на земеделието и храните № 02-04000/533 от 28.02.2012 г. Окончателните данни за допустимост за подпомагане са предоставени със Заповед № РД-09-124/22.12.2011 г. на министъра на земеделието и храните, като данните от нея са използвани от административния орган за извършване на окончателна оторизация на всички подадени за кампания 2011 заявления. Обоснован е изводът на решаващия съд, че идеята на законодателя е всички земеделски производители, които отговарят на определени законово регламентирани изисквания, да получат финансово подпомагане. Несъмнено целта на финансово подпомагане по мярка 214 е всички земеделски производители, които изпълняват поетите агроекологични ангажименти и по отношение на които са изпълнени изискуемите за това предпоставки да получат финансово подпомагане. В случая обаче обжалваното уведомително писмо е в съответствие с целта на закона, доколкото е установено, че площите, за които жалбоподателят е поискал да получи финансово подпомагане по мярка 214 не отговарят на изискванията за финансово подпомагане точно по тази мярка. Целта на закона трябва да се разглежда двуяко. От една страна всеки земеделски производител, който отговаря на законовите изисквания за това да получи финансово подпомагане за площите, отговарящи на законовите изисквания, но от друга - да не се допуска финансово подпомагане на земеделски производители, които не отговарят на тези изисквания и по този начин неправомерно да се разходват обществени средства. Доколкото не е установено да са изпълнени изискванията за подпомагане по програмата за агроекологични плащания за заявените за финансово подпомагане площи от жалбоподателя за кампания 2011 г. така издаденото уведомително писмо представляващо по своята същност отказ за финансово подпомагане представлява законосъобразен административен акт, издаден в съответствие с целта на закона. Обстоятелството, че издаденият административен акт не е този, който жалбоподателят е целял, започвайки въпросното административно производство, не прави този акт такъв, който не съответства с целта на закона. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че към датата на подаване на заявлението за подпомагане по мярка 214 с УИН04/260511/46161 от 09.05.2011 г. е отговарял на всички законови изисквания, за да получи исканото финансово подпомагане. Следва ясно и недвусмислено да бъде посочено, че приемането на заявление за финансово подпомагане в никакъв случай не означава, че земеделския производител отговаря на всички изисквания за финансово подпомагане, нито пък че всички заявени от него за подпомагане площи отговарят на законовите изисквания и ще получат исканото финансово подпомагане. Дали един земеделски производител е изпълнил всички нормативно предвидени условия, за да получи финансово подпомагане и дали всички заявени, декларирани, очертани площи ще получат исканото подпомагане, тъй като по отношение на тях са изпълнени всички законови изисквания за това става ясно едва след приключване на административното производство посредством издаване на акт за изплащане на исканото финансово подпомагане, респективно отказ да бъде изплатено такова подпомагане изцяло или отчасти. Иначе казано, само по себе си приемането на подаденото заявление от земеделския производител от административния орган не означава и не може да бъде квалифицирано като валидно волеизявление на компетентния административен орган, че този земеделски производител отговаря на всички законови изисквания за да получи претендираното финансово подпомагане, както и че ще получи такова за всички вписани в подаденото заявление площи по всички схеми и мерки за подпомагане, за които е кандидатствал. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че промяната в начина на трайно ползване за целите на финансовото подпомагане на земеделските производители има самостоятелно, различно от общоприетото понятие за промяна в начина на трайно ползване. Начинът на трайно ползване за целите на тези административни производства е основна характеристика на физическия блок и отразява фактически установеното състояние на дадена площ, за какво тя се използва, от каква растителност е заета към даден конкретен момент. Под начин на трайно ползване в СИЗП се разбира съответствието на БЗС или части от него с твърдяното състояние на имота при депозиране на заявление за подпомагане. Начинът на трайно ползване като понятие в производствата за финансово подпомагане на земеделските производители няма нищо общо с посочения начин на трайно ползване на конкретен имот в документите, с които едно лице се легитимира като собственик. В рамките на извършената дешифрация от компетентните за това органи е установено, че значителна част от площите, заявени за подпомагане от Б. по мярка 214 не отговарят на изискванията за такова подпомагане, тъй като са заети от горски територии, храсти и затревени територии, дворни места, застроени площи, т. е представляват площи, които не са допустими за подпомагане по посочената мярка "Управление на земи с висока природна стойност". В този смисъл, настоящата инстанция намира за неоснователно и оплакването, че уведомителното писмо не съдържало фактически основания за издаването си. В уведомителното писмо в табличен вид са посочени резултатите от административната проверка, а в текстова част е обяснено съдържанието на всяка една колона от таблицата. В самото уведомително писмо административният орган ясно е посочил, че допустими за подпомагане за дейностите по подмярка "Управление на земи с висока природна стойност" са: обработваеми земи, трайни насаждения, постоянно затревени площи, смесено земеползване, и конкретно за дейности с код АП13, направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС1/ допустими за подпомагане са само физически блокове с начин на трайно ползване постоянно затревени площи и смесено земеползване. След като е установено по несъмнен и категоричен начин, че по-голямата част от заявените за подпомагане по тази мярка от жалбоподателя площи не са такива с начин на трайно ползване постоянно затревени площи и такива със смесено земеползване правилно е приел решаващия съд, че обосновано и законосъобразно административния орган е отказал финансово подпомагане на Г. Б., поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане на посочените площи, тъй като те имат начин на трайно ползване, различен от този, който се изисква, за да бъдат площите допустими за подпомагане по мярка 214. Настоящата инстанция следва да добави, че видно от данните по делото, след приключване на административните проверки по заявлението на жалбоподателя за кампания 2011 г., установената недопустима за подпомагане площ по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" е в размер на 11,94 ха, която представлява 42,52% наддеклариране спрямо установената допустима площ. В тази връзка, спазена е разпоредбата на чл. 16 от Регламент ЕС № 65/2011 г. на Комисията и методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания. Съгласно горепосочената разпоредба, в случай, че се установи, че негодната за подпомагане площ е повече от 20%, но не повече от 50% от установената за подпомагане площ, за текущата година не се предоставят агроекологични плащания. По изложените съображения решението на съда е законосъобразно, като при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, а касационната жалба против него е неоснователна. С оглед на изхода на спора Г. Б. следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в "Д. вестник", бр. 8 от 24.01.2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела, възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Д. фонд "Земеделие" следва да бъдат присъдени разноски в размер на 150.00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение