Решение № 754 от 22.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15142/2014 г.

Решение № 754 от 22.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15142/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Славейкова Производството е образувано по молба на Стоян Александров Рътков от гр. София за отмяна на решение № 9003 от 27.06.2014 г. на Върховен административен съд (ВАС), VIII отделение, постановено по адм. д. № 10643/2013 г., допълнено на основание чл. 176 АПК с решение № 14328 от 1.12.2014 г. Поддържа се правен интерес на основание чл. 229, ал. 1, т. 1, вр. чл. 221, ал. 3 АПК. Посочва, че с обжалвания ревизионен акт № 2021110717 от 11.01.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. София са установени задължения за внасяне в размер на 199 958.99 лв., а с решение № 1636 от 9.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (сега "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") гр. София в размер на 187 458.99 лв. Поддържа, че както по административен, така и по съдебен ред, е обжалвал РА изцяло относно всички допълнително установени задължения. Въпреки това, горестоящият административен орган в решение № 1636/9.07.2012 г. и съдът в решение № 9003 от 27.06.2014 г. неправилно били възприели жалбата му по административен ред като частично оспорване на установените задължения по ЗДДС само в размер на 12 500.00 лв. за м. 08.2008 г. Счита, че правилно в мотивната част на решение № 1636/09.07.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София и в първоинстанционното съдебно решение № 4319 от 28.06.2013 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. № 8741/2012 г. е прието, че извършеното облагане по ЗДДС е неправилно. Като краен резултат обаче с решение № 9003 от 27.06.2014 г. на ВАС, VIII отделение се потвърждавали незаконосъобразно установени задължения по ЗДДС. С уточняваща молба от 10.09.2014 г. потвърждава обжалването на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и алтернативно поддържа наличие на хипотези по чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 4 АПК. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. София не взема становище. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като прецени допустимостта на искането, намира следното от правна страна: Съдебното производство е образувано по жалба на Стоян Александров Рътков срещу ревизионен акт № 2021110717 от 11.01.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. София в частта, потвърдена с решение № 1636 от 9.07.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. София. Ревизията е възложена за установяване задълженията на лицето по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ за периоди 1.01.2005 г. - 31.12.2009 г. и по ЗДДС за периоди 15.08.2006 г. - 15.05.2011 г. С решение № 1636/09.07.2012 г. горестоящият административен орган е приел, че лицето обжалва установените задължения по ЗДДС само за м. 08.2008 г. в размер на 12 500.00 лв. главница, въпреки, че установените с РА задължения по ЗДДС са в размер на 115 676.47 лв. главница. Видно от жалба вх. № 1162 от 1.02.2012 г. по административен ред се обжалва ревизионен акт № 2021110717 от 11.01.2012 г. относно извършена ревизия по ЗДДС за периода 15.08.2006 г. - 15.05.2011 г. и по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2009 г. В обстоятелствената част на жалбата са изложени подробни съображения само във връзка с установените задължения по ЗДДС за м. 08.2008 г. Горестоящият административен орган е приел, че РА се оспорва в частта по ЗДДС само за м. август 2008 г., а в останалата част като необжалван е влязъл в сила. В решение № 1636/9.07.2012 г. на директора на ДОУИ гр. София са изложени мотиви, че на лицето неправилно са установени задължения на основание чл. 102, ал. 3 ЗДДС, поради което следвало да се извърши тяхната корекция, което обаче било недопустимо предвид липсата на жалба в тази част. С жалбата по съдебен ред жалбоподателят посочил, че констатациите в решение № 1636/9.07.2012 г. за частично обжалване на задълженията по ЗДДС са неверни, тъй като е обжалвал РА относно всички установени с него задължения. Първоинстанционният съд е приел, че предметът на оспорване касае всички установени с РА данъчни задължения на лицето. С решение № 4319 от 28.06.2013 г. жалбата е уважена изцяло и РА е отменен. С решение № 9003 от 27.06.2014 г. на ВАС, VIII отделение, по адм. д. № 10643/2013 г., постановено по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София, първоинстанционното съдебно решение е обезсилено в отменителната част на задълженията по ЗДДС и оставено в сила в останалата част. На 3.07.2014 г. Рътков подал молба за допълване на решение № 9003 от 27.06.2014 г. с диспозитив съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3 АПК. На основание чл. 176 АПК е постановено решение № 14328 от 1.12.2012 г. за допълване на диспозитива на решение № 9003 от 27.06.2014 г. чрез добавяне на "прекратяване на производството" в частта, обезсилваща решението на АССГ. Касационният съд е упражнил правомощието си по чл. 221, ал. 3 АПК като е приел, че първоинстанционното съдебно решение е частично недопустимо, поради липса на жалба по административен ред. Съгласно чл. 223 АПК касационното решение е окончателно. То не подлежи на инстанционно обжалване във всички свои части, включително относно обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството, независимо, че в тази си част има характер на определение по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Произнасянето от касационната инстанция съобразно правомощията й по чл. 221 АПК, независимо от намереното касационно основание по чл. 209 АПК, винаги е произнасяне по същество на спора, с който е сезиран касационният съд - проверка на първоинстанционното решение. Решение № 9003 от 27.06.2014 г. е годен предмет на отмяна по реда на чл. 237 - 244 АПК, независимо от диспозитива по обезсилване на първоинстанционното решение и формираната съдебна практика, че на отмяна подлежат само неправилните, а не нищожните и недопустими съдебни решения. Касае се за молба за отмяна на влязло в сила конститутивно съдебно решение на касационната инстанция, с което са упражнени правомощията й по същество при намерено касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. С влязло в сила съдебно решение е прието, че съдебното производство е недопустимо поради липса на обжалване по административен ред при задължителна поредност на обжалването по ДОПК, поради което производството е прекратено. Молителят поддържа наличие на основание по чл. 239, ал. 1, т. 1 АПК, за което прилага първата страница от жалбата си по административен ред, като твърди, че същата не е налична в административната преписка. Видно от папката на първоинстанционното адм. д. № 8741/2012 г. на АССГ, същата съдържа жалбата по административен ред в пълнота. Не е налице основание по чл. 239, ал. 1, т. 1 АПК - нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната, каквито в случая не са налице. Не е налице поддържаното основание по чл. 239, ал. 1, т. 4 АПК поради липса на две влезли в сила съдебни решения между същите страни, за същото искане и на същото основание, които взаимно си противоречат. Решението № 1636 от 9.07.2012 г. на директора на ДОУИ гр. София не може да бъде основание за отмяна по чл. 239, ал. 1, т. 4 АПК. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед задължителната поредност при оспорването по реда на ДОПК, следва да се постанови препращане на делото като преписка на горестоящия административен орган. Спецификата на обжалването на актове по реда на ДОПК, за разлика от разрешението, възприето по АПК, е, че административното обжалване е задължителна положителна процесуална предпоставка за упражняване на оспорване по съдебен ред (чл. 156, ал. 2 ДОПК). В случая е налице влязло в сила съдебно решение, съгласно което съдебното производство е недопустимо поради липса на оспорване в цялост на РА по административен ред. При твърдение на лицето, че е оспорило в цялост РА е налице нередовност на жалбата му по административен ред, която не е била отстранена по реда на чл. 147, ал. 2 ДОПК. Горестоящият административен орган не е упражнил правомощията си по отстраняване нередовностите на жалбата по административен ред, а се е произнесъл по същество по жалбата, като е приел, че същата касае обжалване на установените задължения по ЗДДС само за м. 08.2008 г. Решаващият орган е приел, че не е сезиран с жалба в останалата част за установяване задълженията по ЗДДС, т. е. производството пред него е недопустимо, видно от мотивите на решението, в което е посочено, че "в останалата част РА не се оспорва и е влязъл в сила" или "РА в частта по ЗДДС не е оспорен, освен за м. 08.2008 г.". В диспозитива на решението липсва произнасяне, съответстващо на формираната от органа воля в мотивите за недопустимост на административното обжалване чрез прекратяване на производството по смисъла на чл. 147, ал. 2 ДОПК. По аргумент от разпоредбата чл. 147, ал. 3 ДОПК спорът за допустимостта на жалбата по административен ред е отделен от обжалването на решението, с което органът се е произнесъл по същество по жалбата. В случая, е налице произнасяне от горестоящия административен орган по същество на жалбата по административен ред, по което се е развило съдебното производство по адм. д. № 8741/12 г. по описа на АССГ и по адм. д. № 10643/2013 г. по описа на ВАС, VIII отделение. Липсата на изричен диспозитив в решение № 1636/9.07.2012 г. на директора на ДОУИ гр. София по допустимостта на жалбата в частта по ЗДДС извън задълженията за м. 08.2008 г., съответстващ на формираната в мотивите воля, е лишило лицето от производство по съдебно обжалване в тази част. В такъв смисъл е решение № 9003 от 27.06.2014 г. на ВАС, VIII отделение - налице е влязло в сила съдебно решение, съгласно което развилото се съдебно производство по обжалване на РА касае само частта за установяване на задълженията по ЗДДС за м. 08.2008 г. При наличие на подадена жалба по административен ред в противен смисъл, то изводът е, че е налице висящо производство пред директора на ОДОП по тази жалба, доколкото в диспозитива на решение № 1636/9.07.2012 г. на директора на ДОУИ гр. София липсва произнасяне, съответстващо на формираната в мотивите воля за недопустимост на жалбата по административен ред. Единствено в правомощията на горестоящия административен орган е да прецени дали жалбата е допустима и редовна, респ. да се произнесе по нея. Едва след изрично произнасяне от страна на решаващия орган може да се развие съдебно производство срещу акта на горестоящия административен орган съгласно чл. 156, ал. 2, респ. чл. 147, ал. 3 ДОПК. Поради висящо пред решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК производство по жалба по административен ред, преписката следва да му бъде изпратена за произнасяне съобразно правомощията му по чл. 147, респ. чл. 155 ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия,