Решение № 7738 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4283/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична община, срещу решение 7681/06.03.2025г., постановено по адм. дело 5833/2024г., на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт СФД21-РД77-71/15.07.2021г., издаден от органи по приходите при Столична община, потвърден с Решение СОА22-РД28-3/10.02.2022г., на кмета на същата община, с който на Некстън Пропъртис ЕАД са установени задължения за ДНИ в общ размер на 94 736.95лв. и лихви за забава в общ размер на 24 732.55лв. и такса битови отпадъци в общ размер на 66 245.28лв. и лихви за забава в размер на 9 046.26лв., за данъчни периоди 01.01.2016г. 31.12.2020г. В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Наведени са доводи, че неправилно съдът е възприел, процесните имоти с конструкция М1, тъй като видно от събраните по делото доказателства това са сгради с конструкция М3. Съдът не е съобразил, че представените пред ВАС конструктивни становища от 2023г. касаят само два от обложените имота, като въз основа на назначената при повторното разглеждане на спора пред АССГ СТЕ е направил изводи и по отношение останалите имоти, за които тези конструктивни становища не се отнасят. Видно от заключението на неоспорената СТЕ по предходното разглеждане на спора се установява, че всички обложени имоти са с конструкция М3, като това е залегнало и в Кадастралния план за съответния район. Процесните имоти са нежилищни и имат както производствено предназначение, така и складово, тъй като представляват производствен корпус, административна битова сграда, складове, халета, здравен пункт, портиерна. Освен това се сочи, че съдът е следвало да извърши преценка на представените две конструктивни становища с предходната касационна жалба и да установи, че те са изготвени едва през 2023г., както и да ги обсъди наред с останалите доказателства, особено с обяснителната записка и техническите паспорти на двата обекта, като в тях изрично е посочено, че представляват стоманобетонна монолитна конструкция. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението. Претендират се разноски за всички съдебни производства. Ответникът по касационната жалба Некстън Пропъртис ЕАД, чрез процесуален представител, в депозиран по делото отговор, изразява становище, че решението е правилно и обосновано, постановено при спазване на процесуалния и материалния закон. Претендира неговото оставяне в сила. Моли за присъждане на сторените разноски пред настоящата касационна инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт. Разгледана по същество е и основателна. Обжалваното първоинстанционно решение е постановено в производство по чл. 226 АПК. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил ревизионен акт РА СФД21-РД77-71/15.07.2021г., издаден от органи по приходите при Столична община, потвърден с Решение СОА22-РД28-3/10.02.2022г., на кмета на същата община, с който на Некстън Пропъртис ЕАД са установени задължения за ДНИ в общ размер на 94 736.95лв. и лихви за забава в общ размер на 24 732.55лв. и такса битови отпадъци в общ размер на 66 245.28лв. и лихви за забава в размер на 9 046.26лв., за данъчни периоди 01.01.2016г. 31.12.2020г. Установява се, че с решение 6868/05.06.2024г., постановено по адм. дело 2021/2024г. на ВАС е отменено решение 7182/22.11.2023г., постановено по адм. дело 2166/2022г. на АССГ, с което е бил отменен посочения по-горе РА и е върнато делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Съгласно отменителното решение при новото разглеждане на делото следва първоинстанционния съд да анализира представените пред касационната инстанция нови доказателства конструктивно становище 68134.1378.2007.3 и 68134.1378.2015.1 и да ги обсъди ведно с останалите събраните доказателства, като въз основа на това направи обоснован извод дали с оспорения РА правилно са определени размерите на ДНИ и ТБО за процесните имоти. При повторното разглеждане на спора АССГ е назначил нова СТЕ, като от заключението му по отношение имотна партида 7214F46628 и по точно касателно двете сгради халета е установено, че те са с конструкция М1 тъй като сградите са монолитни, масивни, безскелетни. Съдът е приел, че процесните сгради към настоящия момент се използват като складове и предвид факта, че се касае за сгради с конструкция М1 е приел, че издадения РА е незаконосъобразен в частта по отношение определени ДНИ. По отношение определените задължения за ТБО АССГ е възприел доводите в жалбата на дружеството относно неправилно определените размери на задълженията, като е посочил, че липсата на несъответствие на декларирания вид конструкция на обектите, води и до липса на основание за установяване на задължения и за ТБО за процесните периоди. Предвид горното оспорения РА е изцяло отменен. Решението е неправилно. Както се сочи в касационната жалба спорът се концентрира върху това с каква конструкция са процесните обложени с ДНИ и ТБО сгради М 1 или М 3 и дали те се характеризират като складове или като сгради с производствено предназначение. От събраните по делото доказателства се установява, че търговеца е декларирал следните имоти: 1. Нежилищен имот земя и сгради, находящи се в гр. София, район Надежда, [улица], ПИ с идентификатор 68134.1378.2007, представляващ УПИ II 73 от кв. 2 ведно с построените в него: производствен корпус, административна битова сграда, складове и халета и 2. Нежилищен имот земя и сгради, находящи се в гр. София, район Надежда Връбница, [улица], ПИ с идентификатор 68134.1378.2015, представляващо ПИ II-73 от кв. 2, м. НПЗ Военна рампа запад, с построени в него административна сграда, здравен пункт и портиерна. Данъчния орган е определил данъчната оценка на имотите съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ вр. § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ, като по отношение имотите са приети отчетните стойности по счетоводни данни на търговеца. Ревизиращия орган се е позовал на заключението на тройно СТЕ налична по административната преписка в която е посочено, че сградите находящи се на [улица] имат монолитна стоманобетонова конструкция и по този начин е прието, че сградите са с конструкция М3. Прието е, че тези имоти се използват за отдаване под наем, което е оповестено и в ГФО и се класифицират като инвестиционни имоти. По отношение имотите находящи се на [улица], те също са с монолитна масивна конструкция т.е. с конструкция М3. Задълженията за ДНИ са определени по реда на чл. 21 вр. чл. 5, ал. 2 от Приложение 2 от ЗМДТ. По отношение задълженията за ТБО последните са определени въз основа на извършени действия установяващи по безспорен начин предоставянето на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, третиране на отпадъците и поддържане чистотата на териториите на двата столични района. При повторното разглеждане на спора пред АССГ, с оглед дадените задължителни указания от ВАС, е следвало първоинстанционния съд да извърши анализ и преценка, ведно с останалите събрани доказателства на представените 2бр. конструктивни становища, касаещи два нежилищни имота единият представляващ едноетажна промишлена сграда, а другия двуетажна промишлена сграда, като се дава становище, че те по своята същност се класифицират като конструкция М1. В същия смисъл е и заключението на СТЕ, възприето изцяло от съда. Така формулираните от първоинстанционния съд изводи са погрешни. На първо място следва да се посочи, че представените 2бр. конструктивни становища по своята същност, макар и да са официални документи, описващи състоянието на определена конструкция не е следвало да бъдат кредитирани от съда, тъй като са новосъздадени т.е. възникнали са след приключване на устните състезания по делото. Видно е, че първоначалното решение на АССГ е постановено на 22.11.2023г., а конструктивните становища са от декември 2023г., като настоящата инстанция приема, че те са издадени само и единствено за нуждите на съдебния процес и целят разколебаване достоверността на останалите събрани в хода на процеса писмени доказателства, вкл. и заключението по СТОЕ, назначена при първоначалното разглеждане на спора. Изрично ВАС при отмяна на решението на АССГ и връщането на делото за ново разглеждане е дал указания за обсъждане на тези становище наред с останалите събрани доказателства, което не е сторено от първоинстанционния съд, а последния се е задоволил само да назначи СТЕ /неправилно като еднолична такава, при положение че е била назначена подобна експертиза и заключението и не е било оспорено/ и да се позове на нейните изводи, без да извърши свой собствен анализ и разбор на събраните доказателства. Следва да се има в предвид, че по своята същност конструктивното становище се изготвя при определени случаи като: преустройство на сграда, смяна предназначение на даден обект, преустройство на сграда, узаконяване на обект и др. подобни, но не и с цел да даде заключение относно характера на изградена и съществуваща вече сграда, както е сторено в настоящия случай. Както правилно е посочено и в касационната жалба, тези становища, ведно с изготвената въз основа на тях СТЕ влизат в противоречие със събрани вече писмени доказателства, в частност с обяснителните записки към процесните сгради и техническите им паспорти, в които изрично е посочено, че се касае за стоманобетонни монолитни конструкции. Като М3 тези сгради са обозначени и в съответния КП к.л. 178/1969. С оглед горното е следвало при повторното разглеждане на делото АССГ да не кредитира двете конструктивни становища, нито заключението на назначената СТЕ, като противоречащи на останалия събран доказателствен материал, а е следвало да изведе своите правни изводи, въз основа на събраните по съответния ред при първоначалното разглеждане на делото доказателства вкл. и заключението на СТОЕ. Настоящата касационна инстанция кредитира заключението на първоначалната СТОЕ, като приема, че процесните нежилищни сгради, обложени с оспорения РА с ДНИ и ТБО са с конструкция М3, както това е прието от данъчния орган, а не с такава М1, както е посочил първоинстанционния съд. В тази връзка решението на АССГ в частта за ДНИ е неправилно. По силата на чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 с. з. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ /Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001г., бр. 95 от 2009г., в сила от 1.01.2011г./, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение 2. На основание чл. 22 ЗМДТ общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 от закона размера на данъка, в граници от 0, 1 до 4, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. По дефиницията, дадена с § 1, т. 17 ДР на ЗМДТ, отчетна стойност е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. По силата на чл. 4 от Приложение 2 от ЗМДТ в редакцията си ДВ бр. 98/2018г., в сила от 01.01.2019г./, данъчната оценка на сгради или на части от сгради се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти и площта по посочена формула. В чл. 5 от същото приложение е посочено, че базисната данъчна стойност се определя на квадратен метър в зависимост от конструкцията и вида на обекта. В нормата на чл. 6, ал. 1, т. 3а от Приложение 2 към ЗМДТ са посочени кои обекти са производствени тези които са за производствени цели, вкл. и производство и разпределение на пара, сгъстен въздух и газове, производство, трансфер и разпределение на електроенергия, помпени и водопречиствателни станции, хангари, гаражи, депа, складове и навеси за съхранение на промишлена продукция. С оглед посоченото по-горе, че процесните имоти следва да са с конструкция М3, както и факта, че по делото липсват доказателства имотите да се използват с производствена цел видно от ГФО на дружеството е, че имотите се отдават под наем като офиси и складове т.е. имат инвестиционно предназначение, правилно ревизиращия екип е определил данъчната основа на процесните имоти, а от там и дължимите ДНИ за ревизираните периоди. Неправилно е и решението на АССГ в частта за ТБО. Нормата на чл. 62 от ЗМДТ гласи, че Таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Както се посочи по-горе дружеството не оспорва основанието за дължимостта на ТБО, а само определянето на размера му с оглед характеристиките на нежилищните имоти и тяхното предназначение. Предвид установеното по-горе от настоящата съдебна инстанция, че се касае за нежилищни сгради с конструкция М3, които не се използват за производствени нужди, както и предвид това, че дружеството ежегодно е подавало декларации по чл. 23, ал. 1 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, то законосъобразно ТБО е определено на основание чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ вр. чл. 22 от посочената по-горе наредба. Така определените в РА задължения за ДНИ и ТБО за ревизираните периоди се дължат с лихва за забава, поради неплащането им в срок. По изложените съображения решението на АССГ като неправилно следва да се отмени, а жалбата на "Некстън Пропъртис ЕАД срещу оспорения РА следва да се отхвърли. Решението подлежи на отмяна и в частта на присъдените в полза на дружеството разноски. С оглед изхода от спора, основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като такова следва да се присъди за двете инстанции общо в размер на 37 321.32лв. на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1/09.07.2004г., както и сума в размер на 1 558.09лв., представляваща заплатена д.т. за касационното оспорване. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,