Решение № 12842 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5764/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Г. Х., С. Г. Х. и М. Г. Х., чрез адв. Хорозов като процесуален представител, против решение 198 от 08.02.2024 г., постановено по адм. дело 261/2023 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отхвърлено оспорването им срещу заповед УТ-046 от 29.04.2022 г. на кмета на Община Смолян. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторите посочват, че заповедта за разрешаване по реда на чл. 135, ал. 3 ЗУТ изработването на проекта за изменение на подробния устройствен план е нищожна поради липсата на изискуемото становище на главния архитект. Твърди се незаконосъобразност на извода на съда относно ненастъпилото отчуждително действие по отношение прилагането на уличната регулация на плана от 1983 г., като се позовават на разпоредбите на § 8, ал. 7 ПР ЗУТ и чл. 110, ал. 1 ЗТСУ (отм.), както и на представен констативен нотариален акт, в който е отразено, че сметките по регулация за процесния парцел са уредени. Излагат се съображения за издаване на оспорената заповед по заявление, което е подадено година и половина след предходно такова за промяна на същия подробен устройствен план, при което преписката е върната на административния орган за ново произнасяне и не е налице изричен акт по казуса. Сочи се, че при премахването на улицата към южната част на имота им, като единствен достъп остава по-нецелесъобразно и по-неикономично трасе от север с висока денивелация. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед ведно със законните последици. Ответниците Р. Н. Р., чрез пълномощника си адв. Кисьов и кметът на Община Смолян, чрез пълномощника си юрк. Карамучев, в писмени отговори изразяват становища за неоснователност на касационната жалба и претендират присъждане на разноски за настоящото производство. Ответниците - К. С. Х., Г. Х. Х., В. С. Д., Г. И. Г., Д. И. Г., М. С. Д. и С. Г. Д. не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е постановено в производство по чл. 226 АПК, след като с решение 9686 от 16.10.2023 г. по адм. дело 1667/2023 г. на Върховния административен съд е отменено предходно решение 258 от 17.10.2022 г. по адм. дело 171/2022 г. на Административен съд Смолян и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания за събиране на доказателства, от които във връзка с правното основание по чл. 134, ал. 2, т.1 ЗУТ да е видно по кой подробен устройствен план процесната част от имота на заявителя в административното производство е предвидена за отчуждаване и за какъв обект, както и проведени ли са отчуждителните мероприятия, налице ли е разминаване на кадастралните граници с регулационните по действащия ПУП, като по реда на чл. 171, ал. 5 АПК се дадат конкретни указания на страните за доказване на посочените обстоятелства и се назначи служебно съдебно-техническа експертиза за изясняване на фактическата обстановка по делото, след което съдът се произнесе и относно приложението на второто основание за одобрената устройствена процедура по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. За да отхвърли жалбата на настоящите касатори, Административен съд Смолян приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 129, ал. 2 ЗУТ, при спазване на изискванията за форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Посочва, че е налице първото основание за издаване на заповедта по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като предвидената с действащия план от 1983 г. улична регулация по о.т. 1012а до о.т. 1013 не е реализирана и липсват данни за проведена отчуждителна процедура. Излага съображения, че според § 70 ПЗР ЗИДЗУТ сроковете по чл. 208 ЗУТ за започване на отчуждителните процедури на недвижими имоти по действали към датата на влизане в сила на този закон планове започват да текат от 31.03.2001 г., т. е. към настоящия момент те са изтекли. Приема, че са изпълнени и предпоставките на другото правно основание за издаване на заповедта по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е налице несъответствие на регулационните граници на имота на заявителя с тези по одобрената кадастрална карта в резултат на нейно изменение след влязло в сила съдебно решение по чл. 54 ЗКИР, постановено по гр. дело 778/2016 г. на Районен съд Смолян за разрешаване спор за собственост по отношение на участък от улицата с площ от 62 кв. м, включен в обхвата на ПИ с идентификатор 67653.914.137, в съответствие с който се привеждат регулационните граници на УПИ VII-466 с процесното изменение на подробния устройствен план. Според съда е недоказано твърдението на оспорващите, че премахнатата улица между посочените осови точки представлява единствен достъп до техния имот, доколкото такъв е предвиден и от север по улица с о.т. 1014 о.т. 979. Намира за неоснователно възражението за издаване на оспорената заповед на основание незаконосъобразен акт поради липсата на становище на главния архитект в производството по разрешаване изработването на проекта за изменение на подробния устройствен план, тъй като е относим единствено към законосъобразността на тази предходна заповед. По тези съображения съдът отхвърля жалбата срещу оспорения административен акт като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед УТ-046 от 29.04.2022 г. на кмета на Община Смолян, с която на основание чл. 129, ал. 2, чл. 135, ал. 3, чл. 134, ал. 2, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 208 ЗУТ и чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ е одобрен подробен устройствен план (ПУП) - план за регулация (ПР), като се изменя уличната и дворищната регулация на УПИ VII 466 (поземлен имот с идентификатор 67653.914.137 по КККР на гр. Смолян) по имотните граници с отпадане на уличната регулация от о.т. 1012а до о.т. 1013 и преотреждане на УПИ VII 466 в УПИ VII 466, 914.137 в кв. 68 по плана на гр. Смолян. Заповедта е издадена по заявление вх. УТ000428/02.03.2020 г. на Р. Р. като собственик на ПИ с идентификатор 67653.914.137, за който е отреден УПИ VII 466 и въз основа на протокол 5/09.02.2022 г. на Общински експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ). Правилно съдът приема за неоснователно възражението на оспорващите за допуснати нарушения при издаване на заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ ЗУТ за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП - ПР, които според тях водят до незаконосъобразност на оспорения акт. Тези доводи касаят предходно производство, което е предварително по своя характер и предхожда постановяването на крайния акт за одобряване изменението на регулационния план. В тази насока са изложени и мотиви в отменителното решение на касационната инстанция по адм. дело 1667/2023 г. на Върховния административен съд. В случая не се твърди заповед УТР-034/18.05.2020 г. на кмета на община Смолян, издадена на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ, да е обжалвана по съдебен ред, поради което същата е влязла в сила. В този смисъл даденото от ОЕСУТ становище, вместо изискуемото такова от главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4 ЗУТ не може да обуслови извод за нейната нищожност поради допуснато особено тежко съществено процесуално нарушение, което да има за последица незаконосъобразност на оспорения пред първата инстанция краен акт за одобряване на ПУП - ПР. Съгласно чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато в съответния срок по чл. 208 ЗУТ не е започнала процедурата за отчуждаване. Според т. 2 на същата разпоредба промяна в регулационния план е допустима, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план. По делото не се спори, че жалбоподателите са собственици на ПИ с идентификатор 67653.914.128, съставляващ УПИ XIV 128, кв. 69, който е съседен на имота, предмет на оспорената заповед. Установено е, че съгласно действащия ПУП имотът на жалбоподателите има достъп до две задънени улици тупик и две лица едното към улицата на север от о.т. 979 до о.т. 1014, а другото - към улицата от юг от о.т. 1009 до о.т. 1013. От приетите заключения на назначените при повторното разглеждане на делото основна и допълнителна съдебно-технически експертизи се установява, че действащият регулационен план на гр. Смолян е одобрен със заповед РД 1424/21.11.1983 г., с който се предвижда улица между кв. 68 и кв. 69, вкл. от о.т. 1009 до о.т.1013. Със заповед УТ-092/30.10.2016 г. на кмета на община Смолян по отношение на имота на жалбоподателите е одобрено изменение на ПУП - ПР на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, като УПИ XIV-473 се преотрежда в УПИ XIV-128 по имотни граници, в резултат на което отсечката от улицата с о.т. 1013 о.т. 1014, преминаваща през него отпада. При проверка на вещото лице в община Смолян не са открити данни за започнала и проведена отчуждителна процедура по отношение на улицата от о.т. 1009 до о.т. 1013, включваща и процесния участък, предмет на оспорената заповед, като улица с нейните характеристики - пътно платно, тротоари, банкет не е изградена. С решение 71 от 16.02.2017 г. по гр. дело 778/2016 г. на Районен съд Смолян, влязло в сила на 29.08.2017 г., е признато за установено по отношение на ответника община Смолян на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, че площ от 62 кв. м. е неправилно заснета в кадастралната карта към общински имот улица с идентификатор 466, 914.463, вместо към този на ищците (сред които и Р.) с идентификатор 466, 914.137, съгласно неразделна част от съдебния акт комбинирана скица 1 от заключението по назначената по това дело съдебно-техническа експертиза. В мотивите на решението на гражданския съд е прието, че тази част от имота, собственост на ищците е предвидена за отчуждаване с плана от 1983 г. за улица, но данни за приключване на процедурата по отчуждаване със заплащане на обезщетение не е установено. Правилно административният съд зачита действието на влязлото в сила съдебно решение, с което е разрешен спорът за собственост по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като съгласно чл. 297 ГПК то е задължително както за него, така и за административните органи. Ако жалбоподателите твърдят, че този съдебен акт засяга тяхното право на собственост, то защитата му не може да се осъществи в настоящото производство, а по гражданскоправен ред. При тези данни законосъобразни и обосновани са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за одобряване на проекта за изменение на ПУП-ПР. По отношение на първото от посочените в оспорената заповед правни основания - чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, е установено, че отчуждително производство относно улицата от о.т. 1009 до о.т. 1013, предвидена с подробния градоустройствен план от 1983 г. не е проведено в 10-годишния срок по чл. 208, ал. 1, предл. второ ЗУТ, който съгласно §70 ПЗР ЗУТ е започнал да тече от 31.03.2001 г. В чл. 208, ал. 1, изр. второ ЗУТ законодателят изрично предвижда, че след изтичане на този срок собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Неоснователен е касационният довод за настъпило към момента на приемането на регулационния план през 1983 г. отчуждително действие по отношение на улица с о.т. 1009 до о.т. 1013, включваща и процесния участък от о.т. 1012а до о.т. 1013. Съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ (отм.) непосредствено отчуждително действие имат дворищнорегулационните планове, с които недвижимите имоти се придават към съседния парцел на други физически или юридически лица. Прокарването на улица по реда на ЗТСУ (отм.) за осигуряване на достъп до образуваните парцели не съставлява елемент от дворищнорегулационния план. В случая отреждането на улицата между кв. 68 и кв. 69 на гр. Смолян сочи на регулационен план за обществени мероприятия по чл. 22 ЗТСУ. Противно на твърденията в касационната жалба, за този вид план не е предвидено непосредствено отчуждително действие по отношение на засегнатите имоти с влизането му в сила. Следователно, при предвиждането на даден имот или на част от него за обществено мероприятие е необходимо провеждане на специална процедура по отчуждаване и обезщетяване на неговите собственици, каквато в случая липсват данни да е осъществена. В този смисъл доводите на касаторите за приложимост на разпоредбата на § 8, ал. 7 ПЗР ЗУТ, според която алинеи 1 и 2 на посочения параграф не се прилагат за действащите регулационни планове за обекти на публичната собственост, са неоснователни. Редът по § 8 е относим към влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образуваните съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях. Основанието за изменение на ПУП - ПР по § 8, ал. 2, т. 3 ПЗР ЗУТ е различно и отделно от тези, визирани в разпоредбата на чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. В случая разработката е процедирана в хипотезите по чл. 134, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, поради което сочената от касаторите законова забрана по § 8, ал. 7 ПЗР ЗУТ е неотносима. Обстоятелството, че в нотариален акт 29, том I по дело 61/1990 г., с който праводателят на заинтересованата страна в първоинстанционното производство и настоящ ответник Р. Р. е признат за собственик на парцел VII-466 е посочено, че сметките по регулация са уредени, не означава, че е проведена отчуждителна процедура по отношение на частта от имота, предвидена за улица. Доказателства в тази насока не са представени. Законосъобразен и в съответствие със събраните по делото доказателства е изводът на съда за спазване на материалноправните предпоставки за извършване на изменението на действащия регулационен план и съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Действащ регулационен план за улицата в о.т. 1009 о.т. 1013 е този от 1983 г. КККР на гр. Смолян са одобрени през 2005 г. Изменението по отношение имота на заявителя в административното производство с идентификатор 67653.914.137 за площта от 62 кв. м е извършено след разрешаването по съдебен ред на спор за собственост по чл. 54, ал. 2 ЗКИР с решение 71 от 16.02.2017 г. по гр. дело 778/2016 г. на Районен съд Смолян, с което по отношение на община Смолян е признато за установено, че е налице грешка в кадастралната карта, като Р. Р. наред с други лица е собственик на тази част от имота, отредена за улица. В резултат на изменението в кадастралната карта въз основа на влязлото в сила решение на гражданския съд, с оспорената заповед всички регулационни линии на УПИ VII 466, 914.137 са приведени в съответствие с имотните. Извършената промяна в регулацията предвид констатираното несъвпадение на кадастралните граници с регулационните попада в приложното поле на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което одобреното изменение е законосъобразно и на това основание. Правилно съдът приема, че разпоредбата не прави разграничение относно приложимостта си между дворищна и улична регулация. Освен това следва да се има предвид, че на същото правно основание по искане на жалбоподателите е отпаднала и частта от улицата между о.т.1013 1014 поради изменение на регулационния план по отношение на техния имот със заповед УТ-092/30.10.2016 г. на кмета на община Смолян. Неоснователно е възражението за липса на транспортен и пешеходен достъп до имота им в резултат на отпадането на улица с о.т. 1012а о.т. 1013 по одобрения проект, предмет на оспорения административен акт. По действащия регулационен план до ПИ с идентификатор 67653.914.128, за който е отреден УПИ XIV 128, кв. 69, е предвидена улица от север с о.т. 979 о.т. 1014, като въпросите за нейното реализиране на място и необходимите за извършване строително-монтажни работи във връзка с денивелацията между имотите, както и дали този достъп е икономичен и целесъобразен, не подлежат на обсъждане в настоящото производство. Тези въпроси са относими към провеждане на процедурата за прокарване на временен път по чл. 190 ЗУТ или учредяване на право на преминаване по чл. 192 ЗУТ, за която са налице данни, че не е приключила. Извън предмета на оспорване е и висящото административно производство, касаещо промяна в ПУП-ПР по отношение другия участък от улицата с о.т. 979 о.т. 1014, поради което оплакването за издаване на оспорената заповед по заявление, подадено година и половина след инициирано предходно такова от жалбоподателите, при което с влязло в сила съдебно решение по адм. дело 35/2022 г. на Административен съд - Смолян е отменена заповед от 24.02.2021 г. на кмета на община Смолян за отказ изработването на ПУП - ПР с обхват УПИ XIV, XV,VI, V в кв. 68, 69 и преписката е върната на административния орган за произнасяне по реда на чл. 135 ЗУТ по подаденото заявление, също е неоснователно. Причините, поради които тази процедура не е финализирана са ирелевантни за законосъобразността на оспорената заповед. В тази връзка от съда са съобразени всички съдебни производства, които са от значение за преценката относно наличието на приетите от административния орган материалноправни основания за одобряване на проекта за изменение на ПУП-ПР за УПИ VII-466. Предвид изложеното не са налице сочените от касаторите основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалните представители на ответниците за присъждане на разноски за настоящото производство, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят такива в полза: на Р. Н. Р. в размер на 1250 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно представените документи за реалното му заплащане, а на Община Смолян в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение