Решение № 15737 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10756/2020 г.

Решение № 15737 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10756/2020 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Георгиева и В. Георгиев, от [населено място], чрез пълномощникът им адв. Ангелов, срещу решение № 4146/24.07.2020 г. по адм. д. № 3418/2020 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу заповеди № РИС20-РА50-1/20.02.2020 г. и № РИС-20-РА50-2/11.03.2020 г. на Гл. архитект на СО-р-н "Искър". Обжалваното решение се счита за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, претендира се отмяната му и вместо това се отменят процесните заповеди от настоящата инстанция. В съдебното заседание касационните жалбоподатели се представляват от адв. Апгелов, който поддържа жалбата по посочените съображения в нея, двете становища за уточнение и в депозираните писмени бележки по делото, без претенция за разноски. Ответникът - Главен архитект на район "Искър"- СО, редовно призован, не се явява и не се представлява, жалбата се оспорва в писмен отговор и становище. Ответникът – "Глобалстрой Инвест" ООД, чрез адв. Пандов, оспорва жалбата, по изложени в писмени бележки съображения, моли решението да бъде оставено в сила и се присъдят разноски за касационното производство, съобразно приложения договор за правно съдействие и списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съгласно чл. 218, ал. 1 АПК - с оглед наведените основания за отмяна, съобрази следното: Касационната жалба е е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна в производството пред първата инстанция, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите, срещу горепосочените заповеди на Главния архитект на СО-район "Искър", с първата от които, на основание чл. 129, ал. 2, чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, вр. § 1, ал. 3 ДР ЗУТ и заповед № СОА17-РД09-622/19.06.2017 г. на Кмета на СО за предоставяне на правомощия, е одобрен проект за ИПР за нов УПИ ХІ-2827, 2915, кв. 85, [ж. к.] и проект за ИПЗ, за ново застрояване в нов УПИ ХІ – 2827, 2915, съгласно приложения проект. С втората заповед е допуснато отстраняването на очевидна фактическа грешка, с добавяне на "2916" към означението на УПИ, тъй като ПИ с идентификатор 68134.1500.2916 - част от УПИ ІІІ-общ., е обхванат от разработката, т. е., одобрените изменения касаят УПИ ХІ-2827, 2915, 2916, кв. 85, [ж. к.], [населено място]. За да отхвърли жалбата, решаващият съд е изложил доводи, че заповедите са валидни и законосъобразни административни актове, издадени от компетентен орган, в изискуемата се форма и при изложени фактически и правни основания, постановени без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при съответствие с приложимите материалноправни норми. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект, съдът е обсъдил всички относими по делото доказателства, в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Процесното изменение е инициирано от "Глобалстрой Инвест" ООД, със заявление от 13.08.2019 г., като собственик: съгласно н. а. от 16.05.2019 г. - на ПИ с идентификатор 2827, по силата на н. а. от 08.04.2019 г. - на ид. ч. от ПИ с идентификатори 2916 и 2915 в края, /за последния е отреден УПИ ХI-139 по действащия ПР от 1989 г. / и като страна по предварителен договор от 31.10.2018 г., за учредяване право на строеж върху другата ид. част от посочените имоти. Поискано е изменение на ПР и ПЗ, за собствена сметка, за имоти 2915, 2916 и 2827 по приложен проект, разгледан и приет от РЕСУТ без забележки. Със заповеди № РИС20-РА50-1/20.02.2020 г. и № РИС-20-РА50-2/11.03.2020 г. на Гл. архитект на СО-р-н "Искър"1 на посочените основания, е одобрено изменение на действащия ПР, /предвиждащ обединяване на УПИ ХІ-2827, 2915, 2916 и контактен УПИ ІІІ-общ. / и ПЗ, с предвидена промяна в характера за застрояването - от нискоетажно в средноетажно, в съответствие със ЗУЗСО, при спазване на посочените по ОУП показатели на застрояване и без намалени отстояния към вътрешни регулационни граници, съседни имоти и сгради. Съгласно проекта за ИПЗ, вместо предвидените в УПИ ХI-139 две сгради от по 2 етажа, в новия УПИ ХІ-2827, 2915, 2916 се предвижда една 5-етажна сграда с височина до 15 м., свободно разположена, скосена в югозападната си част, навлизаща леко навътре в имот 2915. Жалбодателите П. Георгиева и В. Георгиев са собственици на ПИ с пл. № 133, с площ 325 кв. м., нанесен в КК с идентификатор 68134.1500.32, който по източната му граница е съседен на имот 2915. Имот 133, попада в УПИ ХХІV-133 на кв. 85, по действащия РП, одобрен 1989 г., за който, съгласно заповед № РИС19-РА50-5/05.06.2019 г. на Гл. архитект на р-н "Искър", за одобряване на РУП, е предвидено застрояване на 3-етажна сграда с максимална височина 10 м., която да отстои на 8. 54 м. от имотната граница към имот 2915. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че заповедта е издадена от компетентен орган, /съгласно приложената заповед на Кмета на СО за предоставяне на правомощия/, същата съдържа фактически основания, съдържащи се и в съпътстващите я документи /обяснителна записка към проекта, протокол от заседанието на експертния съвет, актове по възлагане и допускане на устройствената процедура/, спазена е изискуемата от закона форма, а при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Законосъобразен е изводът на съда, че правото на защита на касаторите по настоящето дело не е накърнено, с факта на сгрешен адрес и неполучено съобщение за постъпилото искане. Напротив, то е реализирано - издадената заповед, завършваща административното производство, им е бил съобщена, същите са упражнили правото си на жалба срещу административния акт, при което е незащитима тезата им, че са били лишени от участие в административното производство, което съставлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила и като такова е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Освен това, във връзка с твърденията за липса на мотиви и обсъждания в съдебния акт следва да се посочи, че съдът не е задължен да излага съображения по всички наведени от страните доводи, а само тези, които прецени за относими по отношение на конкретния спор. Обосновано решаващият съд е приел за допустима сезиращата жалба на Георгиеви и им е признал правен интерес за оспорване - в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, след като в новопредвидения, съседен на собствения им имот, е процедирана промяна в характера на застрояването, в сравнение с това в УПИ-139. Касационната инстанция намира за постановен при правилно приложение на материалния закон и изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена в съответствие с приложимите материалноправни норми. Налице е посоченото в обжалваната заповед правно основание по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, като процесното изменение е инициирано от собственика на двата урегулирани имота, предмет на изменението на плана. Както пред първостепенния съд, така и пред касационната инстанция основните възражения на касаторите са от "техническо" естество, досежно: несъобразен в заповедите влязъл в сила РУП за УПИ-133; липсват посочени разстояния от външните застроителните линии до регулационните; грешна матрица, с посочено свързано застрояване, а то е свободно и липсват данни за възложител; приложимост на Вариант № 2 от заключението на вещото лице по отношение на лицето на новосъздадения имот. Така направените оплаквания не се споделят и от настоящата инстанция. Регулационната граница на новосъздадения УПИ минава по имотната граница с УПИ-133 и засягане не е налице - в заповедта се предвижда само обединяване на УПИ ХІ-2827, 2915, 2916 и контактен УПИ ІІІ-общ., без да се засягат външните граници на имотите. Съждението, че "както новия образуван, процесен УПИ, така и старият УПИ-139, са незаконосъобразно одобрени с оглед разпоредбите, както на ЗУТ, така и на ЗТСУ за лице на имот", е несъстоятелно. РП за имота е влязъл в сила по установения начин /с две страни под ъгъл, към завой на една улица /не две/ в югоизточния си край, който ъгъл не сключва 90%, поради което не е налице приложимост на чл. 31, ал. 5, изр. 3 ЗУТ за основно застрояване в ъглов имот/ и както се подчерта, в това отношение няма промяна. Спорните въпроси възникват във връзка с промяната в характера на застрояването и тълкуването на тази наречена от в. л. "специфична ситуация", по отношение определяне границите към съседните имоти, като странични и дъно на имота, за която "няма нормативно определение и описана градоустройствена практика". Затова и експертът в своето заключение не е взела категорично становище, а е дала два алтернативни варианта. Съдът с основание е възприел първият от тях, за което подробно, в три отделни пункта, се е обосновал и изводите му се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав. Съгласно определенията в § 5, т. 25 ДР ЗУТ, "външна линия на застрояване" е линията на застрояване към улицата, която може да съвпада с уличната регулационна линия, или да е на разстояние от нея навътре в урегулирания поземлен имот, а съгласно т. 27, "дълбочина на основното застрояване на сгради", е разстоянието от външната линия на застрояване, до срещуположната вътрешна линия на застрояване. Анализирайки конкретните данни по делото, с оглед приложимите за случая разпоредби, в решението правилно е посочено, че дъното на процесния УПИ ХІ – 2827, 2915, 2916, е към УПИ І-135-138 и УПИ ІІІ, /срещуположно на улицата в по-дългата й част/, а не към УПИ ХХІV-133, собственост на касаторите. За УПИ ХІ, границата с УПИ ХХІV-133, обратно на твърденията им, се явява странична и съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, при средно жилищно застрояване нормативът за разстоянията на сградите на основното застрояване до страничната граница на урегулирания поземлен имот е най-малко една трета от височината на сградата, т. е. 5 метра. Това разстояние е спазено, което се установява и от вещото лице в заключението на СТЕ. Затова за новопредвидената в процесния имот сграда не е приложима нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗУТ и регламентираните от същата минимални отстояния спрямо имота на касаторите. Приложима е разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от ЗУТ, според която разстоянията между две жилищни сгради през страничната граница на съседни урегулирани поземлени имоти, е сборът от изискващите се разстояния на всяка от сградите, до границата между имотите - в случая 5 метра за предвидената в УПИ ХІ – 2827, 2915, 2916 сграда до страничната за нея регулационна граница с имота на касаторите и 5 метра за предвидената в него сграда, до дъното му. По този начин, изискуемото разстояние от 10 метра е спазено, дори в повече странично, съдейки по данните от одобрения РУП за имота на касаторите, оспорените заповеди са издадени без намалени отстояния, а това, че не се предвиждат такива се потвърждава и от вещото лице по делото. Първоинстанционният съд правилно е отчел и обстоятелството, че процесният ПУП – ПЗ определя само линиите за застрояване в новия УПИ ХІ – 2827, 2915, 2916, а конкретното разположение на сградата в него и начинът на застрояване, ще се определи с някои от актовете по чл. 114, ал. 1 от ЗУТ, с които ще се прецизират разположението и очертанието на сградата в новия УПИ ХІ, както и конкретните размери на разстояния между сградата и имотните граници – откъм улица, странични и от дъното. В случая са посочени етажност на сградата и максималната височина - кота корниз до 15 м. и тези параметри отговарят на изискванията на Наредба № 8/2001 г., /изм. ДВ, бр. 22/2014 г./ за обема и съдържанието на устройствените планове - начинът на застрояване на урегулираните поземлени имоти се определя чрез линиите на застрояване, като се посочват максималната височина и етажност на сградите в урегулираните поземлени имоти, което в случая е спазено. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗУТ, лице на имота следва да бъде тази страна на имота, от която има изход към улица, транспортен достъп. И след като законът свързва по посочения начин двете понятия, неоснователно се твърди порок в решението и, че не е направена разлика между достъп до имот и лице на имот - съдът обосновано и законосъобразно, с оглед спецификата на случая, е уточнил, че по-късата страна на образувания към улицата ъгъл не се използва за лице, след като подходът от улицата, към сградата и предвидения подземен гараж, е откъм по-дългата страна на въпросния ъгъл. Тази по-къса страна не може да се приеме и за линия на застрояване към улица, тъй като дълбочината на сградата е ориентирана в посока север - юг и същата, след скосяване продължава на изток от тази линия. Що се отнася до цитираното решение на ВАС по адм. д. № 15943/2010 г., то е неотносимо, постановено е по ЗКИР и в него е посочено само, че "въпросът за лице на имота и подход към същия, може да се реши при регулирането на имотите, или по друг начин, с издаване на друга заповед, по предвиден ред в ЗУТ." Възраженията за непълнота /непосочен възложител/ и грешка в означения начин на застрояване в матрицата, не влияят на правилността на съдебния акт, те са технически и отстраними в следващ етап - в самата заповед е посочено, че се издава по заявление на управителите на ответното дружество и за тяхна сметка, а че предвидената сграда е свободно разположена, е повече от явно от графичната й част. Предвид изложеното, спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. При постановяването му, съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, изводът в него за валидност и законосъобразност на обжалваната заповед е съответен на материалния закон, поради това същото, като обосновано и материално и процесуално законосъобразно, следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на ответника по касационната жалба "Глобалстрой Инвест" ООД, следва да се присъдят разноски за касационното производство, съобразно приложения договор за правна съдействие и списък по чл. 80 ГПК, в размер на 850 лв., своевременно претендирани и доказани като заплатени, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основани е чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,