Решение № 11393 от 9.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Кюстендил, преподписана от юриск. Цекова, срещу Решение 84 от 11.05.2022г. по адм. дело 95/2021г. на Административен съд Кюстендил. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Възразява, че при правилно установена фактическа обстановка, съдът извел погрешни правни изводи, че оспорената пред него заповед е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с оставяне в сила на процесната заповед, присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът А. Исаев, чрез процесуален представител адв. Златкова, в писмен отговор на касационната жалба и в писмена молба, излага подробно становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноските направени пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, по жалбата на ответника в касацията А. Исаев, административният съд е отменил заповед РД-00-242/25.02.2021г. на кмета на Община Кюстендил, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2, т.2 във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, му е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Приобщаване на общи части /коридор/ в съсобствена жилищна сграда към самостоятелен обект с идентификатор 41112.504.288.1.2 по КК на гр. Кюстендил" и коридора бъде възстановен, съгласно одобрения инвестиционен проект за сградата, определен е шест месечен срок за доброволно изпълнение и са определени последиците от неизпълнението. Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и приета СТЕ, установил, че административното производство е започнало със съставянето на КА 14/14.12.2020 г. от служители за контрол по строителството в Община Кюстендил, в който е отразено, че: в УПИ VІІ-2526, кв. 171 по плана на гр. Кюстендил, идентичен с ПИ с идентификатор 41112.504.288 по КККР на гр. Кюстендил, е изградена сграда с идентификатор 41112.504.288.1.; съсобственик на самостоятелен обект в нея апартамент с идентификатор 41112.504.288. 1. 2, към момента на издаване на оспорената заповед, е и А. Исаев, а в хода на съдебното производство той е станал изключителен собственик на този имот; че същия е изградил в периода 2018-2019г. незаконен строеж, представляващ приобщаване на общи части част от коридор на партерния етаж от съсобствената жилищна сграда към самостоятелен обект с идентификатор 41112.504.288. 1. 2 по КК на гр. Кюстендил. Приел, че КА е съставен в отсъствие на жалбоподателя, съобщен му е по реда на § 4, ал. 2, изр. 2 от ДР ЗУТ и в законоустановения срок по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ той е депозиранл възражение срещу него; че въз основа на КА е издадена от кмета на община Кюстендил заповед РД-00-242/25.02.2021 г., с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено на А. Исаев да премахне незаконен строеж "Приобщаване на общи части /коридор/ в съсобствена жилищна сграда към самостоятелен обект с идентификатор 41112.504.288. 1. 2 по КК на гр. Кюстендил" и коридора бъде възстановен, съгласно одобрения инвестиционен проект за сградата. Въз основа на установеното, първоинстанционния съд извел правни изводи, че: оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл.225а, ал.1, при спазване реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ при спазване на изискуемата форма; че при издаването и е допуснато съществено нарушение на производствените правила във връзка със задължението на административния орган по чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, отразило се върху съдържанието на заповедта, досежно незаконния строеж; че административният орган не е описал конкретно строежа като местоположение, квадратура, начин на извършване, дали обекта действително е обща част на сградата, какъв е бил неговия размер по одобрения инвестиционен проект, какви промени са извършвани във времето, да посочи механизма на твърдяното приобщаване, и това се отразило на указаните с процесната заповед разпоредителни действия, съответно изводите за незаконност са формирани без да се посочат обстоятелствата, които го обосновават. Счел, че изясняването на релевантните за спора обстоятелства е недопустимо да се извършва за първи път в съдебното производство, оспорения административен акт е издаден в противоречие с това правило, което го прави немотивиран и издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Порокът е съществен, защото ограничава възможността на жалбоподателя да проведе защитата си в пълен обем. С оглед на изложеното съдът счел, че е налице основанието по чл. 146, т. 3 от АПК и отменил процесната заповед като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящия съдебен състав на касационната инстанция споделя всички правни изводи в обжалваното пред нея първоинстанционно съдебно решение. За да постанови акта си решаващият съд извършил цялостна преценка на доказателствата по делото, взел предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства, и е достигнал до верни правни изводи, а именно: Обжалваната пред него заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на процесуални правила както в КА, така и процесната заповед, не са изяснени в достатъчна степен фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е описан конкретно строежа като квадратура, какъв е бил неговия размер по одобрения инвестиционен проект, какви промени са извършвани във времето, не е посочено каква точно част от строежа се премахва, съответно изводите за незаконност на строежа са формирани без да се посочат обстоятелствата, които ги обосновават. В рамките на специалното административно производство, регламентирано в чл. 225а от ЗУТ са въведени специални правила, за да се гарантира принципа за всестранно, обективно и пълно изясняване на фактическата обстановка от значение за случая, при гарантиране и на правата и интересите на участващите в производството страни. Следва да се отбележи и, че установените нарушения на административнопроизводствените правила, са довели до нарушаване формата на оспорения административен акт същия е постановен при липса на релевантните за спора конкретни и изискуеми от закона фактически установявания, което го прави немотивиран. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на касатора. По отношение на обжалваното решение, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника в касацията, на основание чл.143, ал. 1 АПК, касаторът следва да му заплати направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 900 /деветстотин/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,