Решение № 718 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7710/2017 г.

Решение № 718 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7710/2017 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 Кодекса за социално осигуряване/КСО/. Образувано е по касационна жалба на Р. П. П. от гр. М., чрез процесуален представител адв. М. срещу решение от 16.05.2017 г. по адм. дело № 117/2017 г. на Административен съд - М.. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се, че делото не е изяснено от фактическа страна и съдът е извършил неправилна преценка на събраните писмени доказателства, иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстнционния съд. Претендират се направените разноски за касационната инстанция. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - гр. М. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд М. е отхвърлил като неоснователна жалбата на Р. П. П. срещу Решение № 2153-11-34 от 07.06.2016 г. на Директор ТП на НОИ - М., с което е отхвърлена жалбата й и е потвърдено разпореждане № 5001163357 от 04.04.16 г. на Ръководителя на "ПО", с което е изменена личната и пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер на 199, 83 лв., считано от 16.09.2015 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила, като е изложил и съображения, обуславящи извод за неговата материална законосъобразност и съответствие с целта на закона. Решението е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че със заявление, вх. № МП11372/08.07.2010 г. до директора на ТП на НОИ-М., Р. П. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане № Ра-1214/14.10.2010 г. й е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като има повече от 5 години недостигащ стаж. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в законна сила. С ново заявление № 2113-11-345/17.09.2015 г. П. отново е поискала да й се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е представила оригинални документи за трудов стаж: трудова книжка № 64/01.09.1971 г.; осигурителна книжка от 21.05.2010 г., издадена от ТП на НОИ - М.; обр. УП- 30 № 1 от 20.01.189 г., издаден от завод Х. М. - М.; обр. УП- 30 № 38 от 10.01.1989 г., издаден от СП Хранителни стоки и обществено хранене - М.; обр. УП- № 219 от 04.05.2010 г. издаден от О. Ч. и удостоверение № 180 от 09.04.2010 г. издадено от О. М.. При извършената проверка на наличните документи пенсионният орган е приел, че към датата на заявлението 17.09.2015 г., П. не отговаря на условието на чл. 68, ал. 2 от КСО, поради което преценката за исканата пенсия е направена съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 КСО. Р. П. има необходимата възраст за жените през 2015 г. по чл. 68, ал. 3 - 65 г. и 8 м. и при изискващ се стаж от 15 години. Действителният й стаж е 26 години и 8 месеца, поради което с разпореждане № 5001163357/15.10.2015 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 16.09.2015 г. в минимален размер, съгласно чл. 10, ал. 2 от НПОС. В процеса на административното производство за преценка право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е установено, че за периода от 0.01.1999 г. до 31.12.1999 г., Р. П. има дължими осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО. Цитираният период, за да се зачете за осигурителен стаж и да се вземе доход за определяне размера на пенсията, е необходима заверена осигурителна книжка с доход, върху които са внесени осигурителни вноски, за да може правилно да се определи дохода след 01.01.1997 г. и коректно да се изчисли индивидуалния коефициент за определяне размера па пенсията, каквото е изискването на чл. 70, ал. 3 от КСО. С писмо изх. № 2113-11-345 от 14.01.2016 г. до началник на отдел "КПК" в ТП на ПОП - М. е изискана информация за осигурителния статус на г- жа П. за периода 01.01.1995 г. - 01.01.2000 г., като самоосигуряващо се лице. С констативен протокол № КВ-5-11-00099109 от 15.01.2016 г. е установено, че фирмата ЕТ "РАВЕЛА ЕС- Р. П."- Булстат *********. със собственик и управляващ Р. П. П. е със заявена дата на започване на дейност и начало на самоосигуряване 02.01.1995 г. и заявено прекъсване на дейността 01.06.2001 г. Издадена е осигурителна книжка и е заверен осигурителен стаж и доход на самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2000 г. - 31.05.2001 г. За периода 02.01.1995 г. - 31.12.1999 г. не може да бъде заверен осигурителен стаж и доход, тъй като не са внесени дължимите осигурителни вноски и окончателни осигурителни вноски за съответната година. С разпореждане № 5001163357 от 14.01.2016 г. пенсията е оставена да се изплаща в минимален размер, тъй като не може да се приложи чл. 70, ал. 3 от КСО. Установено е че, П. е внесла доброволно дължимите осигурителни вноски за периода 01.01.1999- 31.12.1999 г., на 08.03.2016 г. и този период е зачетен за осигурителен стаж и осигурителен доход, тъй като е представена заверена осигурителна книжка за цялата 1999 г. и пенсията може да бъде определена в действителен размер по реда на чл. 70, ал. 1- 3 от КСО. С разпореждане № 5001163357 от 04.04.2016 г. личната пенсия на Р. П. е определена в реален размер 199, 83 лв., считано от 16.09.2015 г. по разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от КСО. С жалба вх. № 1012-11-60 от 12.05.2016 г. Р. П. е поискала пенсията й да бъде отпусната от месец октомври 2010 г., вместо от 16.09.2015 г. (датата на която, жалбоподателката е навършила изискуемата възраст от 65 г. и 8 месеца и е отговаряла на изискванията на чл. 68, ал. 3 от КСО и за осигурителен стаж). С решение № 2153-11-34/07.06.2016 г. - предмет на настоящото производство - директорът на ТП на НОИ - М. е приел, че искането на Р. П. личната пенсията за осигурителен стаж и възраст да се отпусне и измени от месец - октомври 2010 г. е неоснователно, изложил е мотиви, че в предходно админстративно производство по молба от 08.07.2010 г. П. е искала преценка за право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като на по късен етап, на 08.10.2010 г., представя осигурителна книжка със заверен осигурителен стаж и доход за периода 01.01.2000 г. - 01.06.2001 г. Въз основа на представените документи за осигурителен стаж при действащите разпоредби на чл. 68 от КСО за 2010 г. е постановено разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО № Ра-1214 от 14.10.2010 г., с което е отказана исканата пенсия, тъй като не отговаря на нормативните изисквания за нея. Същото не е обжалвано по реда на чл. 117 от КСО и е влязло в сила с което е приключило административното производство по подаденото заявление от 08.07.2010 г. Правната норма на чл. 94, ал. 1 от КСО предвижда, че пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи са подадени в 6- месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. С последното заявление, П. е подала за нова преценка на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 17.09.2015 г. Това се явява в 6- месечния срок от датата на придобиване на правото, поради което началната дата на исканата пенсия е определена на 16.09.2015 г. - датата на която П. изпълнява условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. На база коректно установени факти Административен съд - М. е извел правилни изводи (за които съображенията не следва да бъдат преповтаряни, доколкото настоящата инстанция изцяло ги споделя) в насока, че решението на директора на ТП на НОИ - М. и разпореждането на ръководителя на пенсионното осигуряване са постановени от материално компетентни органи в изискуемата от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила. Спорният въпрос по делото се свежда до началната дата, на което е следвало да се отпусне пенсията на Р. П. П.. В атакувания административен акт за такава е определена датата 16.09.2015г, . докато твърденията на оспорващата са за начало от 10.10.2010 г., когато е заявила правото си за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, за което е получила отказ. Към периода на подаване на първото заявление е действала разпоредбата на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО - отм. ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 01.01.2011 г., съгласно която е дадена възможност за осигурителен стаж при пенсиониране да се зачете и времето, през което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и ал. 2, но на които не достигат до 5 /пет/ години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и внесат осигурителни вноски, за да получат пенсия. А според ал. 5 на цитираната норма, също действаща до 01.01.2011 г., за придобит осигурителен стаж по реда на ал. 3 правото на пенсия възниква от датата на внасянето на осигурителните вноски или от датата на утвърждаване на плана за разсроченото им плащане, които правила понастоящем са възпроизведени в чл. 9а от КСО. Не се спори по делото, че към периода на подаване на първото заявление на жалбоподателката не е достигал осигурителен стаж повече от 5 години, освен че и не е внесла своевременно дължимите осигурителни вноски, поради което основателно е отказано отпускането на ЛПОСВ, независимо че е навършила изискуемата възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО - в приложимата редакция. От компетентно изготвеното заключение (неоспорено от страните и прието от съда) на назначеното от съда вещо лице по възложената му експертиза, първоинстанционният съд обосновано е кредитирал при преценката си, безспорно се установява от направения подробен анализ и е изчислено, че целия осигурителен стаж на лицето -27 г. 5 м. 22 дни - съгласно приложен опис на л. 64 по адм. дело 117/2017 г. по описа на АС - М. и представени в оригинал осигурителна и трудова книжка, че началния момент на придобиване на право на пенсия е 16.09.2015 г., от която дата й е отпусната такава. Вещото лице в съдебно заседание изяснява, че към момента на подаване на първото заявление - 08.07.2010 г., П. не е имала изискуемия стаж и не би могла и да закупи липсващ стаж, т. к. не са й достигали повече от 5 г., посочено и в разпореждането от 14.10.2010 г. При подаване на второто заявление от 17.09.2015 г. пък е имала необходимия стаж - 27 г. 5 м. 22 дни, но към 16.09.2015 г. навършена е и необходимата възраст, затова от тази дата и е отпусната пенсия - първоначално в минимален, а впоследствие и в действителен размер. Съгласно чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6- месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6- месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Органите на ТП на НОИ са посочили в мотивите на своите актове, правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО за 2015 г., се поражда при навършена възраст 65 г. и 8 месеца, като към така навършената възраст следва да има необходимия трудов стаж, не по малко от 15 години действителен стаж. Р. П. е родена на 16.01.1950 г. и навършва изискуемата се възраст 65 г. и 8 месеца на 16.09.2015 г., към тази дата отговаря и на условието за осигурителен стаж, поради което 16.09.2015 г. се явява начална дата за отпускане на пенсията. Видно и от материалите по делото, заявлението е подадено на - 17.09.2015 г. в нормативно определения срок съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО, П. е подала заявлението за преценка на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, един ден след навършване на изискуемата възраст, тоест в рамките на 6 месечния срок от датата на придобиване на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като съответно към тази дата, лицето отговоря на предпоставките на чл. 68, ал. 3 от КСО- навършена възраст 65 години и 8 месеца и има изискващия стаж, поради което правилно и законосъобразно пенсия е отпусната от датата на придобиване на правото на пенсия - 16.09.2015 г. След заплащане на дължимите осигурителни вноски за 1999 г. пенсията за осигурителен стаж и възраст е определена в действителен размер и няма основания, както правилно е приел съда, същата да се отпусне от 17.10.2010 г. Доводите в жалбата за неправилно определен начален момент на отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст са неоснователни, правилно и законосъобразно пенсионния орган е приложил разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение