Решение № 6489 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2010/2020 г.

Решение № 6489 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2010/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по чл. 209 и сл. от АПК във вр. с чл. 185 и сл. от АПК. С решение № 828 от 18.11.2019 г., постановено по адм. дело № 117/2019 г. Административен съд – Хасково, тричленен състав, е отхвърлил жалбата на П. З. от [населено място] срещу чл. 10, ал. 1, чл. 12, ал. 1 и 2, чл. 14, ал. 1, чл. 15, ал. 1 и 2, чл. 17 и чл. 22 от Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци и такси на територията на Община Димитровград и е осъдил жалбоподателя да заплати на Общински съвет – Димитровград разноски по делото в размер на 800 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от П. З. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Б. Бойчев. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Хасково е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано, както и е нищожно и недопустимо - отменителни основания по чл. 209, т. 1 - 3 АПК. В жалбата се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Хасково. Претендира заплащане на разноски. Ответният по касационната жалба Общински съвет – гр. Димитровград чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна, изключая в частта за разноските. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си тричленният състав на Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на П. З. от [населено място] срещу чл. 10, ал. 1, чл. 12, ал. 1 и 2, чл. 14, ал. 1, чл. 15, ал. 1 и 2, чл. 17 и чл. 22 от Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци и такси на територията на Община Димитровград и е осъдил жалбоподателя да заплати на Общински съвет – Димитровград разноски по делото в размер на 800 лв. Решаващият съд е приел, че жалбоподателят има правен интерес от оспорване на посочените текстове от наредбата, още повече, че този въпрос е решен с нарочно определение на ВАС. Първоинстанционният съд е описал и фактическата обстановка по приемане на въпросните текстове от наредбата, като е приел, че е спазена формата за издаване на подзаконовия акт и изискването на чл. 78, ал. 3 АПК за разгласяването на акта. Административният съд е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на чл. 26 и чл. 28 ЗНА при издаване на оспорените части на наредбата. В тази насока са изложени мотиви, че събраните по делото доказателства установяват, че заседанието на Общинския съвет е проведено при необходимия кворум, по делото има представена докладна записка от кмета на общината относно проекта за изменение и допълнение на наредбата, както и доказателства относно неговото обнародване на интернет страницата на Общината. На отделен ред съдът е обсъдил и възражението на задълженото лице за нищожност на оспорените разпоредби. Прието е, че текстовете на наредбата съвпадат като съдържание с текстове от Закона за местните данъци и такси, но им противоречат и не се налага тяхната отмяна. Посочено е, че с приемането на оспорените норми Общинският съвет не се е отклонил от обхвата на своята компетентност и няма основание за прогласяване на нищожност на нормите. Съдът е приел за неоснователно и възражението на жалбоподателя за противоречие на разпоредбите с правилото на чл. 1, ал. 4 ЗМДТ. Направен е краен извод за неоснователност на жалбата. С оглед на представените от ответната страна доказателства, първоинстанционният съд е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника разноски по делото в размер на 800 лв. Решението на Административен съд – Хасково е правилно и законосъобразно. Макар в касационната жалба да се правят оплаквания за нищожност, неправилност и недопустимост на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 1 - 3 АПК, Навеждат се доводи, че решаващият съд е действал в незаконен състав, което прави постановеното решение недопустимо и нищожно. На отделен ред се правят оплаквания, че в нарушение на съдопроизводствените правила административният съд не се е произнесъл по направените оплаквания на жалбоподателя, съответно неправилно е приел, че оспорените текстове от наредбата не противоречат на материалния закон. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Тъй като в касационната жалба се поддържа оплакване за нищожност и недопустимост на оспореното решение, тези оплаквания следва да бъдат разгледани приоритетно, доколкото обсъждането на правилността на решението предполага същото да е действително и допустимо. Съгласно правната теория, нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно съдебно решение. А валидно съдебно решение е решението, което отговаря на следните критерии: постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав; решението е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, решението да е постановено в писмена форма и да е подписано от състава; решението да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Анализирайки обстоятелствата по делото не може да бъде споделено твърдението на касатора за нищожност на посочените решения. Решение № 828 от 18.11.2019 г. по адм. д. № 117/2019 г. е постановено от тричленен състав на Административен съд Хасково в производство по оспорване на разпоредби на подзаконов нормативен акт. По аргумент на чл. 132, ал. 2, т. 1 от АПК във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК на административните съдилища подсъдни споровете по оспорванията на подзаконови нормативни актове на общинските съвети. Съгласно чл. 191 АПК подзаконовите нормативни актове се оспорват пред съответния съд, който разглежда делото в състав от трима съдии. Съставът на съда е законово установено и действал в пределите на своята правораздавателна власт. Наведеното оплакване на касатора, че съставът е незаконен, не може да бъде споделено. Макар и да не е посочено изрично, от изложеното в жалбата става ясно, че касаторът се позовава на нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, обосновано с това, че съдебният състав постановил решението, е постановил преди това определение от 17.05.2019 г. по същото дело, с което е оставил жалбата без разглеждане поради недопустимост на същата, което определение е било отменено от Върховния административен съд с определение № 10447 от 04.07.2019 г. по адм. д. № 7648/2019 г. Това обстоятелство действително е така, но участието на същият състав в постановяване на решението не съставлява нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като съставът на съда не се е произнесъл по съществото на спора. Решения е написано в писмена форма, притежават задължителни реквизити по чл. 172а, ал. 1, т. 1 - 8 от АПК, подписани са от съдебния състав, с което е изпълнено изискването на чл. 172а, ал. 3 от АПК. Решението имат мотиви, в които са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда, и от тях става ясна волята на съда, в който смисъл е изпълнено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че оспореното решение на Административен съд – Хасково правно валидно и възражението за неговата нищожност се явява неоснователно. Тъй като в касационната жалба се прави и оплакване за недопустимост на съдебното решение, следва да бъде разгледан и този въпрос. В съдебната теория и практика се приема, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такова ще е решението, което е постановено въпреки липсата на право на иска/жалба или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е десезиран. От данните по делото не може да бъде прието, че по отношение на процесното решение е налице някоя от посочените хипотези, поради което същото не следва да бъде обезсилвано като недопустимо. Направените оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушение и противоречие с материалния закон на постановеното решение по същество са неоснователни. Не отговаря на данните по делото оплакването, че решаващият съд не е разгледал по същество оплакването на жалбоподателя относно нищожността на оспорените разпоредби. Пресъздаването в подзаконов нормативен акт на правни разпоредби от материалния закон, уреждащ същата материя, не може да бъде разглеждано като нищожност на тези разпоредби, поради липса на компетентност на органа, приел същите, каквито по същество са оплакванията на жалбоподателя. Възпроизвеждането на норми от ЗМДТ в подзаконов акт на общински съвет в изпълнение на неговите правомощия по регулация на местните данъци и такси е вид законодателна техника, която не противоречи на изискванията на ЗНА. По този начин, възпроизвеждайки законоустановената рамка, органът на местна власт упражнява своята компетентност по регулация на посочените обществени отношения. В този смисъл не може да бъде прието, че преписвайки разпоредби от ЗМДТ в наредбата, Общинският съвет излиза от рамките на своята компетентност, което прави въпросните разпоредби нищожни. Направеното оплакване на касатора, че първоинстанционният съд не е разгледал възражението му за противоречие на оспорените разпоредби с принципа за непроменяне на местните данъци и такси в рамките на календарната година, е неоснователно. Видно от мотивите на съдебния акт, решаващият съд се е произнесъл по възражението и правилно е приел, че то е неоснователно, тъй като с процесните норми не се установяват нови размери данъци и такси. Неоснователно е и оплакването на касационния жалбоподател, че административният съд не се е произнесъл по оплакването за пороци на решението на Общинския съвет, с което са приети оспорените разпоредби от наредбата. Видно от мотивите на съдебния акт първоинстанционният съд е изложил мотиви в тази насока, като изводите му за законосъобразност на решението на общинския съвет са в съответствие с доказателствата по делото. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорените разпоредби от Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци и такси на територията на Община Димитровград, Административен съд Хасково е постановил едно правилно съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Решението на административния съд е неправилно в осъдителната му част за разноските. Първоинстанционният съд е осъдил жалбоподателя да заплати на ответната страна разноски по делото в размер на 800 лв. Видно от представения на л. 192 от първоинстанционното дело списък с разноски, Общински съвет – Димитровград е претендирал заплащане на разноски в размер на 500 лв., съставляващи заплатен адвокатски хонорар. С решението жалбоподателя е осъден да заплати 800 лв., като освен въпросните 500 лв., са присъдени и 300 лв. адвокатски хонорар, заплатен по договор от 18.06.2019 г. Последната сума е заплатена по адм. д. № 7648/2019 г. по описа на Върховния административен съд по оспорване на посоченото по-горе прекратително определение на административния съд и същите не се дължат на ответната страна, тъй като частната жалба на П. З. е приета за основателна. Предвид на изложеното първоинстанционното решение следва да бъде изменено в осъдителната му част за разноските, като същите бъдат намалени от 800 лв. на 500 лв. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответния Общински съвет – Димитровград разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 500 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,