Решение № 3812 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14737/2011 г.

Решение № 3812 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14737/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Захари Стоянов Монов, от гр. Русе против решение № 43/07.10.2011 г. по адм. дело № 397/2011 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлено оспорването на решение ПЕО № 176/04.08.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе и потвърденото с него разпореждане № 46/04.12.2009 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 99, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КСО, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 176/04.08.2011 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе е потвърдил разпореждане № 46/04.12.2009 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, с което считано от 12.10.2009 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО е изменена отпуснатата на Захари Стоянов Монев лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Спорни между страните са размера на отпуснатата пенсия и началния момент за нейното получаване след изменението и. Жалбоподателят счита, че пенсионните органи незаконосъобразно са кредитирали с доверие данните от удостоверение обр. УП-2 изх. № 726/06.01.2009 г., касаещо осигурителния му стаж и осигурителния му доход за времето от 23.04.1997 г. до 16.05.2008 г. при осигурител ОУ "Св. Паисий Хилендарски" - с. Хърсово, област Разград. Твърди, че осигурителят не е внесъл дължимите осигурителни вноски за месеците септември и октомври 2003 г. и за месец май 2008 г., което рефлектира върху определения размер на пенсията. Административният съд е приел твърдението за неоснователно като е посочил, че са налице относими към изчислението на пенсията данни за осигурителния доход, съобразяван от органите на НОИ съгласно справка - данни за осигуряването, издадена от ТД на НАП. Анализирайки същата, съдът е приел, че за процесните периоди осигуреното лице е получавало обезщетение за безработица и същевременно е отхвърлил оспорването на удостоверение обр. УП-2 изх. № 726/06.01.2009 г., сочещо за същите периоди осигурително правоотношение с ОУ "Св. Паисий Хилендарски" - с. Хърсово, област Разград, което е съобразявано от пенсионните органи, видно от приложения към административната преписка доклад за осигурителен стаж. Подобни изводи, освен че са взаимноизключващи се, са и технологично неаргументирани без наличието на експертиза. Тяхната обоснованост не може да се прецени единствено въз основа на събраните писмени доказателства по делото. По изложените съображения решението е необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Русенския административен съд. В контекста на определения размер следва да бъде преценяван и началния момент за получаване на новия размер пенсия. Съществен е въпросът дали ценената като новопредставено доказателство декларация от 12.10.2009 г., касаеща изчислението по чл. 70, ал. 3 от КСО има характер на такова или са налице фактическите основания по чл. 10, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение