Решение № 6799 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2411/2018 г.

Решение № 6799 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2411/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Самостоятелна медико- диагностична лаборатория К." ООД, със седалище в гр. С., представлявано от управителя М. Л.- Попова, срещу Решение № 2144/30.11.2017 г. по адм. д. № 2430/2017 г. по описа на Административен съд- В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № РД-09-1123/24.07.2017 г. на директора на РЗОК- В. за отказ от сключване на договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ със "СМДЛ К." ООД- клон В. за извършване на специализирани дейности и високоспециализирани медико-диагностични изследвания по специалност "Клинична лаборатория". В жалбата са наведени доводи срещу решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Ответникът по касационната жалба - директорът на РЗОК- В., не се представлява в съдебно заседание, но в депозирано възражение по жалбата, с подробни аргументи, оспорва същата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че решението следва да се остави в сила поради липса на касационни основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административното производство по издаване на оспорения акт е започнало с подаване на заявление, вх. № 29-01-77/7.07.2017 г., за сключване на договор с НЗОК от "СМДЛ К." ООД - клон В., за оказване на извънболнична медицинска помощ по пакетите за дейностите, посочени в заявлението - високоспециализирани медицински дейности и специализирани медико-диагностични изследвания по специалности, по пакет "Клинична лаборатория". Във връзка със заявлението на дружеството за сключване на договор след изтичане на срока по чл. 23, ал. 1 от НРД за МД за 2017 г., на 21.07.2017 г., комисия, назначена със Заповед № РД-18-41/20.07.2017 г. от директора на РЗОК - В., е обективирала становище, че на територията на област В. не е налице недостатъчност по специалност "Клинична лаборатория". Комисията е назначена със Заповед № РД-18-41/20.07.2017 г. от директора на РЗОК В., издадена на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и чл. 39, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК, във вр. с чл. 24 от НРД за МД за 2017 г., чл. 19 от НРД за дентални дейности през 2017 г. и писмо на МЗ № 16-03-52/14.06.2016 г. относно оценяване на потребностите и установяване на недостатъчност от медицинска помощ. Със заповедта е възложено на комисията извършването на оценяване на потребностите за лекари в първичната извънболнична медицинска/дентална помощ и лекари, работещи в специализираната извънболнична медицинска/дентална помощ извън случаите по чл. 81, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за лечебните заведения, при постъпили заявления за сключване на договори след изтичане на срока по чл. 23, ал. 1 от НРД за МД за 2017 г. Дадени са указания комисията да се съобразява с настоящото състояние на сключилите договори с НЗОК лекари в ПИМП, СИМП и лекари по дентална медицина и необходимия им брой по НЗК, утвърдена с Решение № 202 на МС от 24.03.2016 г. Комисията е анализирала състоянието на сключените договори с НЗОК от лекари, изпълняващи СИМП по пакет "Клинична лаборатория" на територията на РЗОК - В. и необходимия им брой по НЗК, утвърдена с Решение № 202 на МС от 24.03.2016 г., и е констатирала, че броят на човекочасовете, осигурени по график от лекари със специалност "Клинична лаборатория", сключили договор с НЗОК през 2017 г. за изпълнение на СИМП (36 360), е над броя човекочасове на лекарите, утвърдени от НЗК (30 300). С оспорената заповед е отказано сключването на договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ със "СМДЛ К." ООД - клон В. за извършване на специализирани дейности и високоспециализирани медико-диагностични изследвания по специалност "Клинична лаборатория". Позовавайки се на чл. 23, ал. 1 от НРД за МД за 2017 г., § 2 от ПЗР на НРД за МД за 2017 г. и на чл. 59а, ал. 1 от ЗЗО, директорът на РЗОК- В. е приел, че заявлението на дружеството за сключване на договор, входирано в РЗОК - В. на 7.07.2017 г. е подадено след изтичане на нормативно установения 30-дневен срок - до 2.05.2017 г., считано от влизане в сила на НРД за МД за 2017 г., доколкото процесният НРД, обнародван в ДВ, бр. 24 от 21.03.2017 г., влиза в сила на 1.04.2017 г. Директорът на РЗОК-В. е съобразил разпоредбата на чл. 59б, ал. 7 от ЗЗО, която предвижда възможност ал. 4 да не се прилага, когато въз основа на оценка на потребностите и установено недостатъчност, съгласно Националната здравна карта (НЗК), е налице потребност от медицинска помощ, както и че в същия смисъл е разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от НРД за МД за 2017 г. Позовавайки се на становището на Комисията по преценка на потребностите и установяване на недостатъчност, директорът е приел и че липсват условията за прилагане на чл. 59б, ал. 7 от ЗЗО и чл. 24, ал. 1 от НРД за МД за 2017 г. Предвид подаването на заявлението след изтичане на нормативно установения за това срок и предвид това, че лечебното заведение не отговаря на изискванията на закона, а именно- да е установена недостатъчност съгласно НЗК и да има потребност по съответната специалност, директорът е издал оспорения пред Административен съд- В. мотивиран отказ. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че Заповед № РД-092214/23.12.2015 г. на Директора на РЗОК В., с която е прекратен сключен предходен договор със "СМДЛ К." ООД, е влязла в сила на 6.07.2016 г. Решението на двадесет и пети състав на Административен съд-В. е правилно. Според нормата на чл. 59а, ал. 1, в 30-дневен срок от влизането в сила на НРД, лечебните заведения и техните обединения подават заявления в РЗОК за сключване на договор. Тази разпоредба е в унисон с в чл. 23, ал. 1 от НРД за 2017 г. Националният рамков договор е влязъл в сила на 1.04.2017 г., съгласно § 2 от Преходните му и заключителни разпоредби. С разпоредбата на чл. 59б, ал. 4 от ЗЗО, законодателят е регламентирал, че директорът на РЗОК не може да сключва договори с лечебните заведения, които не са подали заявления в сроковете по чл. 59а, ал. 1, независимо какви са причините за това. Тъждествена е и разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 5 от НРД за МД за 2017 г., според която директорът на РЗОК отказва да сключи договор при подаване на документи за сключване на договор извън установения срок по чл. 59а, ал. 1 от ЗЗО, независимо от причините за това. Правилно първоинстанционният съд е обсъдил възраженията, че причините за неподаването в срок на заявленията за сключване на договор между лечебните заведения и НЗОК са ирелевантни, независимо от данните за техния обективен характер. Действително, с оглед разпоредбата на чл. 59б, ал. 7 от ЗЗО и с хипотеза, обективирана в чл. 24, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, т. 5 от НРД за 2017 г., е предвидено изключение - възможност за сключване на договор на лечебно заведение с НЗОК, въпреки подаването на заявлението извън срока по чл. 59а, ал. 1 от ЗЗО, но е въведена предпоставка - да е налице потребност от медицинска помощ. Преценката за потребността от медицинска помощ следва да е въз основа на оценка на потребностите и установена недостатъчност съгласно НЗК. Тя следва да се извърши, както правилно е посочил съдът, от орган, различен от компетентния да сключи договора, поради което несъмнено, в правомощията на директора на РЗОК е да установи наличието или липсата на потребност от съответната медицинска дейност. Обоснован е и изводът на първоинстанционния съд, че доколкото преценката на потребността и наличието, или липсата на недостатъчност, се извежда от статистически данни за нуждите на населението, основани на заложеното в областната здравна карта и впоследствие заложени в НЗК, както и на статистически данни за сключените вече договори за съответната медицинска дейност, то неосигуряването на възможност на оспорващия да участва в работата на комисията не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да обосновава отмяна на оспорената заповед. Констатациите на комисията не са опровергани по надлежен начин от дружеството, тъй като в конкретния случай следва да се вземат под внимание разпоредбите на чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от ЗЛЗ и чл. 62 от ЗЗО, съгласно които трябва да има обвързаност на представените доказателствени средства с Националната здравна карта, респективно с областната здравна карта. Правилни са разсъжденията на съда и относно прогласената нищожност на Решение № 202 от 24.03.2016 г. на МС за утвърждаване на НЗК. Съдебното решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт или се обявява нищожност, няма обратно действие, а отмяната действа занапред, тъй като изрично в чл. 195, ал. 1 от АПК е регламентирано, че подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, а такова решение влиза в сила, съгласно чл. 194 АПК, от деня на обнародването му. Следователно, със съдебното решение не се премахват породените от оспорения подзаконов нормативен акт правни последици от датата на неговото издаване, а се премахват от деня, в който съдебният акт влезе в сила и за в бъдеще, защото по силата на закона, такова съдебно решение има действие само занапред. Вземайки предвид нормата на чл. 194 от АПК, съотнесена към настоящия казус и факта, че решението, с което е обявена нищожността, е обнародвано в ДВ, бр. 87 от 31.10.2017 г., то правилно съдът е посочил, че тази е и датата, от която НЗК се смята отменена, т. е. три месеца след издаване на процесната Заповед № РД-09-1123/24.07.2017 г. на директора на РЗОК. Предвид кумулативното наличие на две обстоятелства: че процесното заявление на оспорващото лечебно заведение е подадено извън определения с чл. 59а, ал. 1 от ЗЗО срок и на второ място, че е установена от комисията, на която е възложено оценяването на потребностите и установяването на недостатъчност от медицинска помощ, липса на потребност от съответната медицинска дейност, директорът на РЗОК-В. е постановил отказ за сключване на договор с оспорващото лечебно заведение, който резонно и в унисон с разпоредбите в законовите и подзаконови нормативни актове, е приет от първоинстанционния съд за правилен и законосъобразен. Като е счел, че оспорената заповед е материално законосъобразна и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд- В. е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, "СМДЛ К." ООД следва да бъде осъдено да заплати на РЗОК - В. съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева (двеста лева). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,