Решение № 6435 от 13.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4142/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Оазис Спорт - 1 ЕООД, подадена чрез адв. Маринов срещу решение 2143 от 06.03.2025 г. по адм. дело 819 по описа на Административен съд Пловдив за 2024 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) Р-16001623001953-091-001/22.12.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден и изменен с решение 128/26.03.2024г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика (ОДОП) гр.Пловдив, относно допълнително установени задължения за: корпоративен данък за 2017 г. в размер на 1 687.88 лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 1 018.54 лв.; корпоративен данък за 2018 г. в размер на 747.98 лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 375.52 лв.; корпоративен данък за 2019 г. в размер на 2 107.50 лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 790.51 лв.; корпоративен данък за 2020 г. в размер на 12 076.29 лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 3 305.23 лв.; допълнително начислен ДДС за периода от 01.12.2017г. до 31.12.2020 г. в общ размер на 15 712.02 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 6 008.85 лв. и дружеството е осъдено да заплати на НАП сумата в размер на 4 156.43 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при наличие на всички пороци по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, основната му икономическа дейност е свързана с поддържане на републиканската и общинска пътна мрежа, поради което е ясно, че закупените авто части са били влагани в ремонта и поддръжката на автомобилите, използвани за дейността на дружеството. От дружеството са представени протоколи за влагане на авточастите в конкретно МПС. Счита, че след като тези стоки са използвани за целите на облагаеми доставки, не следва да намира приложение чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Позовава се на Решение от 10.11.2016 г. по дело С-432/15 на СЕС. Във връзка с установените задължения по ЗКПО, твърди, че са налице данъчни амортизуеми активи, които са отразени по надлежния ред в данъчния амортизационен план на дружеството, като ревизираното лице правилно е извършило амортизации за 2017 г. и 2020 г., а приходният орган неправомерно е извършил ново преизчисляване на амортизациите. Излага съображения, че са неправилни и изводите на административния орган, във връзка с придобития специален автомобил Unimog 427/10 (снегорин) от Германия през м.09.2020 г. Правото на приспадане на данъчен кредит е следвало да бъде признато на основание чл. 73а от ЗДДС. Излага съображения, че режимът на самоначисляване включва начисляване на ДДС и приспадането му като данъчен кредит. Позовава се на практиката на СЕС по съединени дела С-95/07 и С-96/07 и Решение по дело С-284/11. Освен това сочи, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на разпитания свидетел, които потвърждават основната дейност на ревизираното лице и наличието на специализирана техника, както и обстоятелството, че авточастите са закупени от шофьорите на дружеството, които са ремонтирали камиончетата. От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че доставките на авточасти са реални. Иска решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен ревизионния акт. Претендира разноски по делото за всички инстанции. Ответникът директорът на Дирекция ОДОП гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Панова оспорва касационната жалба. Намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 157 лв. за всяка инстанция. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба, в подробно становище по съществото на делото. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК и като съобрази становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1от АПК от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С процесния ревизионен акт, потвърден и изменен с решение 128 от 26.03.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП гр.Пловдив при ЦУ на НАП, на ревизираното лице са установени допълнително задължения за: корпоративен данък за 2017г. в размер на 1 687.88 лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 1 018.54 лв.; корпоративен данък за 2018 г. в размер на 747.98 лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 375.52 лв.; корпоративен данък за 2019 г. в размер на 2 107.50 лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 790.51 лв.; корпоративен данък за 2020 г. в размер на 12 076.29 лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 3 305.23 лв.; допълнително начислен ДДС за периода от 01.12.2017г. до 31.12.2020 г. в общ размер на 15 712.02 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 6 008.85 лв. По делото не е имало спор по фактите. Спорът е бил относно обстоятелствата, отнасящи се до придобиване на МПС чрез ВОП, отчетени текущи разходи, несвързани с основната дейност на ревизираното дружество, съответно упражнено право на приспадане на ДДС по доставки, несвързани с основната дейност и данъчното третиране на разходите за амортизации. По делото не е било спорно, че основна дейност на дружеството за ревизирания период е Други довършителни строителни дейности, като съгласно представена декларация, дружеството извършва поддръжка на пътна мрежа и снегопочистване, покупко-продажба на автомобили, строителна техника, инвентар. Дейността е упражнявана в нает обект (недвижим имот) - варовъзел, представляващ бункер, със застроенаплощ от 24 кв.м., изграден в поземлен имот в [населено място]. Първоинстанционният съд е изложил установените пред него факти по спора, като в самата касационна жалба касаторът посочва, че фактическата обстановка е правилно и пълно описана от административния съд. Обсъдени са приложените доказателства в хода на ревизионното производство и пред съда. По делото е разпитан като свидетел Х. Т. Т., работещ в Оазис Спорт 1 ЕООД над 10 г. Свидетелят е посочил, че имат 6-8 броя камиончета, които си ги ремонтират сами. Не ползват и не плащат на сервизи, защото такива няма в [населено място]. Многократно е ходил да купува авточасти от два магазина, които са до магазин Нева. Свидетелят е посочил, че в базата имат камион Унимог У 1200, който още го ремонтират и не са го регистрирали, защото за снега не им трябва. Към камиончетата имат и косачки, които ги ползват през лятото. Завършил е образованието си за автомонтьор, но не е работил като такъв. По делото е прието заключение по ССчЕ. Вещото лице е дало заключение, че след извършен анализ на намиращите се в делото документи (фактури) за закупени от ревизираното лице автомобилни резервни части от доставчици ДТМ Спорт ЕООД и Данко Ауто ЕООД, експертизата е извършила документално проследяване на движението на стоките (авточасти), показани подробно в табличен вид. Проследена е и последващата реализация на същите, като резултатите от документалното проследяване също са представени в табличен вид. В Таблица 4 и Таблица 5 на експертизата са показани процесните фактури, за които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит с подробно описание на закупените части по вид и брой и съответстващите им протоколи за извършен ремонт (подмяна) на посочени по вид и брой резервни части в съответното моторно превозно средство на посочената дата. Вещото лице е дало заключение, че начинът по който са съставени протоколите за влагане на закупените авточасти при извършване на ремонтни работи относно конкретно поименно посочено превозно средство, е с наименования различаващи се от тези посочени във фактурите. Последното не дава възможност за индивидуализиране на закупените авточасти и надеждност при сравняване на тяхното съответствие по вид и количество при ползването им за ремонтни дейности. Вещото лице е направило извод, че счетоводството на Оазис спорт 1 ЕООД е водено редовно по отношение на взетите стопански операции в обхвата на направената проверка и съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Всички извършени от Оазис спорт 1 ЕООД покупки от Данко Ауто ЕООД, ДТМ Спорт ЕООД са осчетоводени, както в счетоводството на дружеството получател, така и в счетоводствата на доставчиците. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд е приел, че по отношение придобиването специален автомобил снегорин, модел Unimog 427/10 с рама WDB4271011W168740 чрез ВОП, правилно ответникът е приел, че е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 84 от ЗДДС. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС. Направил е извод, че придобиването е възмездно и е в тежест на дружеството възникналото задължение за начисляване на данък съгласно чл. 84, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. Посочил е, че дължимият данък е следвало да се начисли от придобиващото лице с издаване на протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, който се отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем съгласно чл. 63 от ЗДДС. Според съда за правилното отразяване на издадения протокол по чл. 117 от ЗДДС в дневника за покупките от значение е дали за дружеството ще е налице право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС, за закупеното транспортно средство, предмет на ВОП. Съдът е посочил, че за процесното превозно средство ревизираното дружество не е предоставило доказателства, че е предназначено за икономическата му дейност и за извършване на облагаеми доставки, поради което е приел, че за същото е налице ограничението за правото на данъчен кредит. В тази насока съдът е кредитирал свидетелските показания, в които се твърди, МПС-то няма извършена регистрация в КАТ, т.е. не може да се движи по пътната мрежа. За неприложима е приета и разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС, тъй като по делото е установено по несъмнен начин, че процесният ВОП не е намерил отражение, нито в отчетните регистри по ЗДДС на българското дружество, нито в неговото счетоводство. Въз основа на изложеното е направен извод, че правилно в обжалвания ревизионен акт е начислен ДДС в размер на 4 068.13лв. за данъчен период м.09.2020г. По отношение на издадените фактури от Данко Ауто ЕООД и ДТМ Спорт ЕООД, с предмет на доставка части и авточасти съдът е приел, че в нито един документ не е посочено конкретно количество и вид авточасти, поради което е направен извод, че съдържанието на фактурите не отговаря на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, т.е. не съдържат данни за количество и вид авточасти. В тази насока съдът се е позовал и на заключението по ССчЕ. Посочил е, че за част от фактурите, подробно описани в ревизионния доклад са представени протоколи, но те са с непълни данни, поради което липсва възможност за съпоставка и доказване, че посочените като сменени авточасти в изготвените протоколи, са именно тези, закупени с процесните фактури. От заключението по ССчЕ, в частта основавана на непредставени по делото доказателства и частни документи, непредставени в хода на ревизията, съдът е намерил, че същото не следва да бъде кредитирано по дадения отговор на въпрос 4 по отношение констатирани съвпадения на закупените авточасти и вложените (таблици 4 и 5). Направено е уточнение, че според самото вещо лице не е налице пълна идентичност на видовете резервни части, както и поради липса на идентификационни данни на съответните МПС - вид, peг. , рама и пр. Наименованието, количеството и стойността на отделните асортименти (авточасти и части) са попълнени на база проформа фактури с изключение на фактура 3208/31.07.2019 г., както и фактура 2900/31.01.2020 г. Съдът е посочил, че проформа фактурата също не съдържа вид и количество на закупените авточасти, данните в тях са общи и също не съдържат пълно описание на видовете авточасти, което води до необоснованост на изводите на вещото лице в тази насока. Съдът е изложил съображения, че по отношение останалите направени при ревизията констатации, довели до допълнително определяне на данъчни задължения за корпоративен данък и данък добавена стойност, в хода на съдебното обжалване не са ангажирани допълнителни доказателства. Административният съд е приел за правилни изводите на приходните органи относно неотчетени приходи от продажба на автомобили, за които допълнително е начислен ДДС, съответно е извършено преобразуване на СФР на основание чл. 78 от ЗКПО; закупени стоки, извън авточасти, за които, не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и е извършено преобразуване на СФР на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО; констатациите за преобразуване на СФР на основание чл. 26, т. 6 от ЗКПО и чл. 78 от ЗКПО по отношение неотчетените приходи от лихви по договори за заем с ИЛВА - ХГ ООД и във връзка с предоставени суми от касата на дружеството на служителите Н. М., Х. Т. и С. Д., оформени като служебен аванс (задължения към подотчетни лица); констатациите, свързани с данъчното третиране на разходите за амортизации, съответно регулирането на СФР на основание чл. 54, ал. 1от ЗКПО и чл. 54, ал. 2 от ЗКПО. По изложените съображения жалбата на дружеството срещу процесния ревизионен акт е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. По ЗДДС: Касаторът не излага конкетни оплаквания във връзка с установените приходи от продажба на автомобили. От събраните по делото доказателства се установява, че в счетоводството на Оазис Спорт - 1 ЕООД не са намерили отражение приходите от продажбата на ФОЛКСВАГЕН МУЛТИВАН 2.5 ТДИ с peг. номер [рег. номер], КИА СПОРТИДЖ 2.0 ЦРДИ с peг. номер [рег. номер] и ПОРШЕ КАЙЕН-1 с peг. номер [рег. номер]. По делото не са представени документи за продажба на посочените МПС, но при извършена проверка в информационните масиви на НАП по данни от КАТ, автомобилите са продадени, както следва: автомобил КИА СПОРТИДЖ 2.0 ЦРДИ е продаден на М. А. Д., автомобил ФОЛКСВАГЕН МУЛТИВАН 2.5 ТДИ е продаден на Ц. Й. Ц., а автомобил ПОРШЕ КАЙЕН е продаден на А. К. М.. При извършена насрещна проверка на купувачите от тях са представени заверени копия на Договори за покупко-продажба на МПС, сключени между Оазис Спорт - 1 ЕООД (продавач) и горепосочените купувачи. Съдът е приел, че от представените по делото доказателства са установени продажните цени на МПС, както и цените на които МПС са закупени от ревизираното лице. Настоящият състав намира, че административния съд правилно е приел, че ревизионния акт е законосъобразен в тази част и на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 12, ал.1 и чл. 25 от ЗДДС правилно е начислен ДДС в общ размер на 2 433.33 лв., в т.ч. за м. 03.2020 г. в размер на 683.33 лв., за м. 08.2020 г. в размер на 833.33 лв. и за м. 12.2020 г. в размер на 916.67 лв. По делото не е било спорно обстоятелството, че превозно средство Unimog 427/10 с рама WDB4271011W168740 няма регистрация по чл. 140 от ЗДвП. При извършена проверка в информационната база на НАП е установено несъответствие между деклариран ВОД от чуждестранен контрагент MASCHINENBAU-TIEFBAU-BAUMASCHINEN MANFRED АМ Е LOW с VIN - DE139045537 на стойност 10 400 евро и липса на деклариран ВОП от страна на задълженото лице. В отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС и СД по ЗДДС не е отразено придобиване от този контрагент и не е издаден протокол по чл. 117 от ЗДДС. По време на ревизията от задълженото лице са представени документи на немски език: фактура 29/21.09.2020 г., договор за покупко-продажба от 21.09.2020 г. и регистрационен талон без превод на български език за покупка на специален автомобил снегорин, модел Unimog 427/10 с рама WDB4271011W168740. По делото не е било спорно, че специален автомобил снегорин модел Unimog 427/10 с рама WDB4271011W168740 не е намерил отражение в счетоводството на дружеството при придобиването му, нито като дълготраен материален актив в група 20, нито като стоково-материален запас в група 30. Установено е, че сума в размер на 20 368.40 лв. (левова равностойност на 10 400 евро) е наредена в полза на MASCHINENBAU ТIEFBAU - BAUMASCHINEN MANFRED AMELOW на 23.09.2020 г., но в сметка 401 (Доставчици) не е отразен този доставчик. Във връзка с така установеното, административният съд правилно е приел, че с ревизионния акт законосъобразно основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 84 от ЗДДС при ревизията допълнително е начислен ДДС за ВОП в размер на 4 068.13 лв. за данъчен период м.09.2020 г. За дружеството не възниква право на данъчен кредит съгласно нормата на чл. 73а от ЗДДС за ВОП в размер на 4 068.13 лв., тъй като в счетоводството на дружеството не са налице данни за доставката. Неоснователни са и оплакванията на касатора, във връзка с непризнатия данъчен кредит в размер на 9 210.56 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Ревизираното лице е приспаднало данъчен кредит по 4 бр. фактури, издадени от МЕКСЕМ ООД, на обща стойност 11 812.50 лв. и начислен ДДС в размер на 2 362.50 лв., с предмет - анцузи, екипи, бермуди, тениски, раници, ветровки, гети и др. спортни стоки. Настоящият състав намира, че във връзка с тези стоки не са представени доказателства за използване на горепосочените стоки при осъществяване на икономическата дейност на дружеството. Такива доказателства не са представени нито пред административния съд, поради което законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по тези доставки. На дружеството правилно не е признато и право на данъчен кредит по 12 бр. фактури, издадени от ДТМ Спорт ЕООД и Данко Ауто ЕООД на обща стойност 34 240.29 лв. и начислен ДДС в размер на 6 848.06 лв., с предмет на доставка авточасти. Действително предмет на фактурите са части и авточасти, но в представените фактури и протоколи липсва индивидуализация по вид и количество на стоките, поради което не може да бъде направена обвръзка между спорните доставки и използването им за извършване на независимата икономическа дейност на лицето. Съдът правилно е посочил, че не са представени доказателства, че посочените авточасти са вложени именно в притежаваните от ревизираното лице автомобили, като за част от фактурите са представени протоколи с непълни данни и въз основа на тях не може да се направи извод, че посочените като сменени авточасти в изготвените протоколи, са именно тези, закупени с горепосоченитте фактури. Яснота в тази насока не дава, както заключението по ССчЕ, така и показанията на разпитания служител на ревизираното лице. Към част от фактурите са представени протоколи, но същите не дават допълнителна яснота по отношения на вида на процесните стоки. За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ (фактура), съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката или услугата да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. По принцип, когато те са доказани, правото на приспадане следва да бъде признато. В случая посочените по-горе предпоставки не са доказани от касатора и правилно не му е признато право на данъчен кредит. Приспадането на данъчен кредит е неразривно свързано с извършването на реална доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС т.е. правото на приспадане на данъчен кредит е в зависимост от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка. Правилно е прието от съда, че поради липсата на индивидуализация на стоките, не може да се установи и дали същите са вложени в ремонта на притежаваните МПС от ревизираното лице. По ЗКПО: Първоинстанционният съд правилно е приел, че ревизионния акт е законосъобразен и по отношение на установените задължения за корпоративен данък за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Финансовия резултат на дружеството е преубразуван, като е увеличен на основание чл. 26, т. 1.от ЗКПО: за 2017 г. в размер на 12 258.25 лв., за 2018 г. в размер а 7 209.78 лв., за 2019 г. в размер на 20 494.91 лв. и за 2020 г. в размер на 6 535.60 лв., представляващи стойността на закупени авточасти по фактури, подробно описани в таблична форма в издадения РД, осчетоводени по сметка 601 Разходи за материали и отчетени на разход за съответния период. За същите е установено, че не са свързани с дейността на дружеството; на основание чл. 26, т. 6 от ЗКПО за 2020 г. в размер на 1 215.60 лв., представляващи разходи, осчетоводени по сметка 692/1 Разходи за лихви НАП, които не се признават за данъчни цели; на основание чл. 78 от ЗКПО: за 2018 г. в размер на 270 лв., за 2019 г. в размер на 580 лв. и за 2020 г. в размер на 2 662.09 лв., представляващи неотчетени приходи от лихви по договори за заем с ИЛВА - ХГ ООД и във връзка с предоставени суми от касата на дружеството на служители на дружеството (Н. М., Х. Т. и С. Д.), оформени като служебен аванс (задължения към подотчетни лица); на основание чл. 78 от ЗКПО за 2020 г. в размер на 14 600 лв., представляващи продажната стойност на три моторни превозни средства, които по данни от КАТ Оазис Спорт - 1 ЕООДе продало през 2020 г., но не е отчело приходи; на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКПО за 2020 г. в размер на 181 236.38 лв., представляващи размера на начислените от Оазис Спорт - 1 ЕООД счетоводни разходи за амортизации, които не се признават за данъчни цели. Счетоводният резултат на ревизираното лице е намален на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО за 2017 г. са определени годишни данъчни амортизации в размер на 22 349.27 лв., с които следва да се намали счетоводната печалба, вместо с отразеното от дружеството в ГДД по чл. 92 по ЗКПО за 2017 г. намаление в размер на 26 969.91 лв.; на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО за 2020 г. със сумата в размер н а 68 986.80 лв., представляващи амортизации, които при определяне на данъчния финансов резултат се признават за данъчни цели; на основание чл. 78 от ЗКПО за отчетната 2020 г. в размер на 16 500 лв., представляващи установената отчетна стойност на три моторни превозни средства, които по данни от КАТ, Оазис Спорт - 1 ЕООДе продало през 2020 г. В конкретния случай решаващият състав на АС гр.Пловдив е извършил анализ на приложените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, като е направил обосновани изводи за законосъобразност на ревизионния акт, които се споделят и от настоящият състав. По горните съображения оспореното решение следва да се бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно постановено. С оглед крайния изход на делото, в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 157лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,