Решение № 4201 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11629/2018 г.

Решение № 4201 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11629/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Севан-7 – Къзирян и с-ие" СД, представено от адв. Г. Маринов, против решение № 1630/13.07.2018 г., постановено по адм. д. № 685/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 220/13.02.2018 г. на началника на Митница Пловдив. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществените съдопроизводствени правила и необоснованост. Изразява съмнения в познавателната дейност на съда, обусловила констатациите за произхода на внесените стоки. Заявява, че е неясно защо не е ценен сертификатът за произход на стоката от Тайланд. Без да го свързва с конкретни касационни оплаквания се позовава на чл. 26 от Митническия кодекс на общността. Иска отмяна на съдебното решение и на административен акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директорът на Териториална дирекция Тракийска към Агенция "Митници" отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред АС Пловдив решение митническият орган е извършил корекция на клетки ЗЗ тарифен код, 34 държава на произход и 47 изчисляване на вземанията на ЕАД 15 BG003009 H0031957/30.10.2015 г., с която "Севан-7 – Къзирян и с-ие" СД е поставило под режим допускане за свободно обращение и крайна употреба резбовани артикули /винтове за бетон от стомана различна от неръждаема/ с произход Тайван. Извършено е класиране с код по TARIK с наслагване на допълнителен код от второто подразделение на кл. ЗЗ А999, обосновано с резултатите от разследването на OLAF и определянето на Китай вместо Тайван за държава на произход на стоката. Преизчислени са държавните вземания с добавяне на антидъмпингово мито 74. 1% – 38 078. 91 лв. и ДДС – 18 561. 67 лв. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането. Избраните правни основания за издаването му са разпоредбите на чл. 77, § 1, б. "а" и § 2, във вр. с чл. 77, § 3 и чл. 85, § 1 от МКС; чл. 54 от ЗДДС и чл. 1 от Регламент /ЕС/ № 91/2009 на Съвета от 29 януари 2009 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо и стомана с произход от Китайската народна република. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу решението на митническия орган. Съдът е припознал оспорения пред него административен акт като такъв, постановен при последваща проверка на митническата декларация. Приел е, че спорът се концентрира до вярното тарифно класиране на внесените от жалбоподателя стоки и свързаното с него задължение за антидъмпингово мито по Регламент /ЕС/ № 91/2009 на Съвета от 29 януари 2009 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо и стомана с произход от Китайската народна република. Според съда внесената от жалбоподателя стока от Тайван е с произход КНР. Констатацията му е основана на преценката на доклада на ОЛАФ като официален свидетелстващ документ, както и на пояснения на същата служба от 14.05.2018 г., според които сертификатът за непреференциален тайвански произход следва да се счита за нередовен. Заключил е, че правомерно са установени с решението на митническия орган задължения за антидъмпингово мито. Решение е правилно. Вярна и основана на систематично тълкуване на общностните правни норми е извършената от първостепенния съд интерпретация на правото. Дължимо е провеждане на разграничение между стоки внос от Китай и стоки с произход от тази държава за целите на прилагането на антидъмпинговите мерки към релевантния за възникване на вносното митническо задължение момент – този на приемане на митническата декларация – вж. чл. 172, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/. Правилно съдът е определил доказателствената сила и доказателствената стойност на доклада на Европейската служба за борба с измамите, макар да не се е позовал на действащото по време право на Съюза. Към момента на изготвяне на доклада действа Регламент /ЕС, Евратом/ на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите /OLAF/, и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент /Евратом/ № 1074/1999 на Съвета. С чл. 11, § 2, изр. 2 от Регламента е придадено качеството на доказателствено средство в административните или съдебните производство на докладите за разследвания на Службата, а с изр. 3 е предвидено оценката им да се извършва по правилата приложими за административните доклади на инспекторите от националната администрация и да им се придава същата доказателствена стойност. Затова и съответно на националния процесуален закон е квалифицирането и оценяването на доклада за разследване на Службата като официален свидетелстващ документ. Вътрешното убеждение на съда е формирано в съответствие с правилото на чл. 12 ГПК. На доклада на Службата и на писмото от 14.05.2018 г. е основана оценката му на сертификата за тайвански произход като неистински /в случая неверен/. Сертификатите за произход са издадени след представяне на износните митнически декларации пред тайванските митнически органи. Касаторът не свързва с конкретни доводи позоваването на отменения МКО. Аналогична на сочената от него разпоредба на чл. 26 е нормата на чл. 61 от МКС, уреждаща представянето на доказателства за произход, когато в митническата декларация съгласно митническото законодателство е посочен произходът на стоките. Ако в извънсъдебната фаза на производството митническият орган не е упражнил правомощието си да поиска допълнителни доказателства за произхода при основателни съмнения, то титулярът на режима не е ограничен да представи такива при оспорването на решението на митническия орган. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 1 900 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,