Решение № 831 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12120/2009 г.

Решение № 831 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12120/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на "Топлофикация София" АД и Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) против решение от 21.07.2009 година, постановено по адм. дело № 1743/2009 година на Върховния административен съд, седмо отделение. Комисия за защита на конкуренцията оспорва решението на ВАС в частта, в която е отменено решение № 1170/18.12.2008 година на КЗК, с което е наложена имуществена санкция на "Топлофикация" АД за извършено нарушение по чл. 18, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) за разликата между 75 00 лева и 150 000 лева. Оплакванията в касационна жалба са за неправилност на решението в тази част, като необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът "Топлофикация София" ЕАД оспорва същото решение в частта му, с която на дружеството е наложена имуществена санкция в размер 300 000 лева за нарушение по чл. 18 от ЗЗК, и в размер на 75 000 лева за нарушение по чл. 18, ал. 1 от ЗЗК, с оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати нарушения на материалноправните разпоредби - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на жалбата на "Топлофикация София" ЕАД, като просрочена и за неоснователност на касационната жалба на КЗК, поради правилност на решението в оспорената му част. Касационната жалба от "Топлофикация София" ЕАД е процесуално недопустима като просрочена - съобщението за решението на ВАС е връчено на 24.07.2009 г., получено от и. директор на дирекция "Правна" - Р. Данев, а касационната жалба е подадена на 10.08.2009 г., видно от пощенското клеймо на плика. Срокът за обжалване изтича на 7.08.2009 г. (включително), която дата не е почивен ден. Поради това жалбата е просрочена и не следва да се разглежда по същество, а производството по нея - да се прекрати. Касационната жалба на КЗК е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 о т АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна: Първоинстанционният съд е установил, че производството пред КЗК е започнало при условията на чл. 36, ал. 1, т. 3 от ЗЗК (отм.). Комисията се е самосезирала след публикации в редица ежедневници и получени сигнали от граждани, според които "Топлофикация София" АД е предприела мерки по преустановяване подаването на топла вода и топлоенергия към жилищни сгради на територията на гр. София поради просрочени за повече от два месеца задължения от потребителите (100 % или 90 % от тях в ЕС), неправилно формира сметките им при свалени радиатори и липса на топломери, начислява по-голямо количество енергия за подгряване на топлата вода от реално отчетеното по главния топломер, съществуват проблеми с качеството на услугата, липсват сключени договори с топлофикационното дружество, налице е невъзможност за пълен отказ от предоставянето на услугата, вменява се задължение на наемодателя да заплаща консумираната от наемателя топлинна енергия. След проведеното проучване, с оспореното решение КЗК е приела за установено, че като единствен участник на съответния продуктов и географски пазар "Топлофикация София" е предприятие с господстващо положение по смисъла на чл. 17, ал. 1 от ЗЗК и е извършила две нарушения на забраната за злоупотреба с него. Дружеството е санкционирано със сумата 300 000 лева за извършено нарушение по чл. 18 от ЗЗК, състоящо се в неправомерно спиране на топлоснабдяването и със сумата 150 000 лева за извършено нарушение по чл. 18, т. 1 от ЗЗК, състоящо се в искане собственикът на отдаден под наем имот да заплаща задълженията на наемателя - титуляр по партидата за доставяне на топлинна енергия в имота, като е постановено прекратяване на тези нарушения. Тричленният състав, при преценка на събраните по преписката доказателства, доводите и възраженията на страните, е приел че оспореното решение на КЗК е прието от компетентния административен орган, в изискуемата се форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Фактическата обстановка е установена вярно, а в правните си изводи КЗК не е допуснала нарушение на материалния закон. Касационната инстанция намира така постановеното решение в оспорваната му част за правилно. Правилно е обсъдена приложимата разпоредба на чл. 18 от сега отменения ЗЗК (ред., ДВ, бр. 9 от 2003 г.), съгласно която забранени са действията на предприятия с монополно или господстващо положение, както и действията на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията и/или увреждане интересите на потребителите, като примерни хипотези на съставомерност на нарушенията на антимонополната забрана са изброени в пет точки. Според т. 1 на разпоредбата такова нарушение представлява прякото или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия. Както КЗК, така и тричленния състав са констатирали, че "Топлофикация София" АД е единственото предприятие, което на територията на гр. София осъществява производство, пренос и доставка на топлинна енергия, като до този извод е достигнато при разглеждане на функционалните и потребителските характеристики на този продукт, който е съпоставен с останалите енергийни продукти. Обосновано е прието, че са налице различия както в характеристиките, така и в цените и потребителското търсене. Съществуващата технологична възможност за потребителите да използват алтернативни начини за отопление - газ, твърди и течни горива и др., не променя фактическите обстоятелства и изводите по делото, с оглед практическата възможност за взаимозаменяемост на топлинната енергия с други продукти, което подробно е анализирано в оспореното решение, с оглед на което "Топлофикация София" АД притежава господстващо положение на релевантния пазар при наличие на предпоставките по чл. 17, ал. 1 от ЗЗК. Предвид на това, с прекъсването на топлоснабдяването в жилищни сгради, в които наред с потребителите с натрупани парични задължения, има и редовни платци, които по този начин се лишават от ползване на услугата, правилно е счетено за незаконосъобразно. Съгласно чл. 69 от Закона за енергетиката (ЗЕ), енергийните предприятия са длъжни да обезпечават сигурността на снабдяването, непрекъснатостта и качеството на топлинната енергия, като според чл. 47, ал. 1, т. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" АД на потребители в гр. София, спиране на топлоснабдяването може да бъде извършено след предварително писмено предупреждение (15 дневно предизвестие и седемдневен срок за доброволно изпълнение) при незаплащане на дължимите суми за срок повече от два месеца след определения срок на плащане. По делото е било установено, че ЕС в сградите със спряно топлоснабдяване (51 на брой) са имали натрупани парични задължения за продължителен период от време, но само по отношение на 20 от тях неиздължеността е 100 %, т. е. лишени от услугата се оказват и изрядните потребители. При това положение, освен че прекъсването на подаването на топлинна енергия е крайна мярка, която е допустимо да бъде приложена само при положение, че са изчерпани всички останали възможности за уреждане на отношенията между страните във връзка с изплащане на дължимите суми за предоставената услуга (напр. споразумения за разсрочено плащане, събиране на сумите по съдебен ред), използването й е абсолютно неправомерно спрямо изправните потребители. Освен това, в случая КЗК е установила и неспазване на регламентирания ред за уведомяване на длъжниците, както и неизчакване да изтече срокът за доброволно плащане преди спиране на топлоподаването на цялата сграда. Няма представени по преписката писмени документи, удостоверяващи отказ на неизправни потребители да осигурят достъп за индивидуалното им изключване от сградната инсталация чрез прекъсване на връзката между нея и отоплителните тела в имота, което е довело до прекъсване на топлоснабдяването за всички членове на етажната собственост, включително за тези с погасени задължения. Това поведение на "Топлофикация София" АД освен, че е незаконосъобразно, е и икономически необосновано, предвид съотношението между размера на неплатените сметки с дълга на топлофикационното дружество към доставчика "Булгаргаз" ЕАД. Задълженията на битовите потребители представляват незначителна част от този дълг и не биха осигурили необходимия паричен ресурс за погасяването му, а от друга страна, предприетият неправомерен натиск се е оказал неефективен и не е довел на практика до издължаване на дължимите суми. Поради тези съображения, съдът споделя извода на КЗК за наличие на нарушение по чл. 18 от ЗЗК, извършено от "Топлофикация София" АД под формата на експлоативна злоупотреба с господстващо положение на съответния пазар. Настоящата инстанция намира оплакванията в касационната жалба на КЗК за необоснованост на решението по отношение на размера на санкцията за нарушението по чл. 18, т. 1 от ЗЗК, за неоснователни. Определеният размер от 150000 лева е приет за несъответства на извършеното нарушение, поради което е намален на 75 00 лева. Отчетен е характерът на нарушението, представляващо бездействие от страна на топлофикационното дружеството, при условие, че от ноември 2001 г. започват да се трупат неплатени сметки от "Медия - 96" ООД за консумирана топлинна енергия. Прието е становището, че нарушението не е резултатно по своя характер и не изисква конкретно облагодетелстване на предприятието с господстващо положение или настъпване на вреда за потребителите, но предвид осъществяването му за един изолиран случай, без доказателства налагането на нелоялни търговски условия и предявяването на претенции за солидарна отговорност между наемател и наемодател да е широко застъпена практика, изводът на тричленния състав, че размерът на наложената имуществена санкция е завишен, е обоснован и поради това е намален до размер между минималния и средния предвиден в закона, а именно - 75 000 лева. Предвид изложеното, решението в оспорената му част като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора пред настоящата инстанция, разноски на страните не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,