Решение № 8842 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12555/2016 г.

Решение № 8842 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12555/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ и е образувано по касационната жалба на Министерство на здравеопазването против решение № 5748 от 29.08.2016 г., постановено по адм. д. № 3674 по описа за 2015 г. на Административен съд - С. град, в частта, с която министерството е осъдено да заплати на ищците С. В. Б., И. С. Б. и Е. С. Б., тримата от гр. С., в качеството им на наследници по закон на починалата В. В. К., б. ж. на гр. С., поч. на 27.07.2010 г. сумата от 10 000 лева за всеки от ищците или общо 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди в периода 17.05.2010-27.07.2010 г., причинени от незаконосъобразно бездействие на министъра на здравеопазването да изпълни задължението си по чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ и чл. 2 от Наредба № 34/2005 г., а именно - да осигури доставката на нитрозоуреен препарат BiCNU, необходим за лечение на наследодателката К., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. В тази част решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Предявена е и касационна жалба от С. В. Б., И. С. Б. и Е. С. Б., тримата от гр. С. против същото решение в частта, с която искът им против Министерство на здравеопазването за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 17.05.2010-27.07.2010 г., причинени от незаконосъобразно бездействие на министъра на здравеопазването да изпълни задължението си по чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ и чл. 2 от Наредба № 34/2005 г., а именно - да осигури доставката на нитрозоуреен препарат BiCNU, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане до предявения размер от 600 000 лв. или по 200 000 лв за всеки един от ищците, е отхвърлен. Твърди се, че така определеният размер на съответства на законовите критерии по чл. 52 ЗЗД. Иска се отмяната на решението в обжалваната част и уважаване на исковата претенция в пълен размер. Страните поддържат така предявените касационни жалби и оспорват насрещните такива. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на двете касационни жалби и правилност на обжалваното съдебно решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваните му части, поради което са допустими за разглеждане по същество. По жалбата на министрество на правосъдието. С обжалваното решение Административен съд - С. град е разгледал по същество предявения иск от С. В. Б., И. С. Б. и Е. С. Б., тримата от гр. С., в качеството им на наследници по закон на починалата В. В. К., б. ж. на гр. С., поч. на 27.07.2010 г. и е уважил същия до размер на 30 000 лв общо за тримата ищци. Делото е висящо за втори път пред административния съд, след отмяна на първоначално постановеното решение по същия иск и провеждане на ново съдебно производство с изпълнение на дадените указания по събиране на доказателства и прилагане на закона от страна на касационната инстнация. Съдът е установил фактическата обстановка, която, поради необорването й от страните, следва да се възприеме от настоящата касационна инстанция, с оглед нормата на чл. 220 АПК. По делото е установено следното: От приложената по делото медицинска документация се установява, че починалата наследодателка на ищците е страдала от рак на дясната млечна жлеза, диагностициран през 2004 г. Приложено е било оперативно лечение. През 2006 г. поради установени метастази и излив в плевралната кухина е проведено палиативно хирургично лечение в болница "Токуда". Поради авансиране на заболяването през 2009 г. е получила метастази по костите и в мозъка, което е наложило оперативното отстраняване на изолирана мозъчна метастаза в Секцията по неврохирургия на УМБАЛСМ "Пирогов" на 25.02.2010 г. О. Е. към И. З. N 6501 от Секцията по спешна неврохирургия на УМБАЛСМ "Пирогов" е прието, че болната е била на лечение в болничното заведение за периода от 19.02.2010 г. до 04.03.2010 г. с диагноза: метастаза в левия мозъчен дял и придружаващи заболявания: състояние след операция на дясната млечна жлеза, състояние след операция за метастази на пристенната плевра. От два месеца е имала затруднение в говора и слабост в дясната ръка. На 10.02.2010 г. е получила епилептичен припадък, потрепване на дясната лицева половина без загуба на съзнание. Имала силно главоболие. Видно от оперативен протокол N 165 от 25.02.2010 г. е направена левостранна челно-теменна краниотомия и радикално отстраняване на тумора. При хистологичното изследване е установена мозъчна метастаза от нискодиференциран карцином. Следоперативният период е протекъл гладко и болната е изписана в задоволително състояние, в ясно съзнание, афебрилна и вертикализирана. След дехоспитализацията е насочена за химиотерапия към УМБАЛ "Ц. Й.. ". Приложена е декларация от 22.06.2010 г. от починалото лице, в която същата декларира, че й е разяснен редът на заплащането на диагностиката и болничното лечение на нейното заболяване по клинична пътека N 298 ИЗ N 11522. Впоследствие здравословното състояние на пациентката се е влошило, като са се появили нови метастази. Приета е за оперативно лечение в болница "Токуда". О. Е. към И. З. N 15340 от Отделението по неврохирургия на болницата е видно, че болната е била на лечение за периода от 28.06.2010 г. до 07.07.2010 г. с диагноза: туморна киста на левия слепоочно-теменен дял на мозъка и придружаващо заболяване: състояние след операция за рак на млечната жлеза, състояние след операция на мозъчни метастази. Болната е постъпила по повод на главоболие, световъртеж, постепенно е спряла да движи десните крайници, спряла да говори, станала неадекватна и дезориентирана. След изписването й, е била насочена към онкодиспансер за продължаващо лечение. Приложено е Удостоверение N 2316/03.02.2010 г. от Клиниката по медицинска онкология при УМБАЛ "Ц. Й.", съгласно което на пациентката е провеждано лечение - химиотерапия с бифосфонати до м. юни 2010 г. Не е провеждано лечение с нитрозоурейни препарати поради липсата им в аптеката. Според представения препис-извлечение от Акт за смърт N 364 от 29.07.2010 г., като причина за смъртта на В. К. е посочено: 1. остра сърдечно-съдова недостатъчност; 2. париетотемпорална туморна киста. Състояние след рак на млечната жлеза. По делото е приложена молба-покана от В. К. до министъра на здравеопазването, заведена в МЗ с вх. № 94-В-43 от 17.05.2010 г. В писмото е посочено, че след операция в УМБАЛСМ "Пирогов" за отстраняване на мозъчна метастаза същата е била изпратена в УМБАЛ "Ц. Й." за следоперативно лечение с химиотерапия, но вече два месеца и половина такова лечение не й се провежда поради липса на необходимите лекарства в аптеките. С допълнителна молба вх. № 94-13-43/07.06.2010 г. до МЗ болната е уточнила, че се касае за медикаментите CCNU или BiCNU, които според лекуващия я лекар не са доставени от Министерството на здравеопазването. По делото е представен отговор от заместник-министъра на здравеопазването от 29.06.2010 г., в който се посочва, че лекарственият продукт CCNU не е включен в списъка към Наредба № 34/2005 г., докато BiCNU е включен в утвърдената от министъра на здравеопазването спецификация за 2010 г. по реда на горецитираната Наредба. Посочено е също така, че до настоящия момент, на обявените от Министерството на здравеопазването процедури по договаряне на доставка на лекарствени продукти, за горепосочената позиция не се е явил кандидат. Съгласно приложените таблици единствено препаратът BiCNU /с международно непатентно наименование CARMUSTINE/ е включен в спецификацията за 2009 г. /л. 245 по адм. д. № 2246/2011 г./ и за 2010 г. /л. 260 по адм. д. № 2246/2011 г./. По делото е била приета като доказателство представена заявка за 2010 г. /л. 97/ от УМБАЛ "Ц. Й.. " за медикаменти по Наредба № 34/2005 г. за клиниките по медицинска онкология и хемодиализа. Заявката е подписана от завеждащия болничната аптека и изпълнителния директор на болницата. В заявката са включени препарата CARMUSTINE /международното непатентно наименование на BiCNU/ 100mg flac., като са заявени 100 бр., както и LOMUSTINE /международното непатентно наименование на CCNU/ 40mg caрs., като са заявени 400 бр. С решение № РД-17-109/22.01.2010 г. на министъра на здравеопазването е прекратена процедурата за възлагане на обществена поръчка за доставка на лекарствени продукти по Наредба № 34/2005 г. по определени обособени позиции, в т. ч. и по обособена позиция 8.8 /за доставка на CARMUSTINE/ поради липса на подадени оферти. Изготвена е нова спецификация и с решение № РД-17-187/15.02.2010 г. на министъра на здравеопазването е открита процедура на договаряне без обявление за закупуването на недоговорените лекарствени продукти, в т. ч. за CARMUSTINE. За този лекарствен продукт е поканен да участва в процедурата притежателят на разрешението за употреба на медикамента B.- M. S. Kft. С решение № РД-17-330/09.03.2010 г. на министъра на здравеопазването обществената поръчка отново е прекратена за позиция 8.8 поради липса на подадени оферти за CARMUSTINE. Открита е трета по ред обществена поръчка за доставка на CARMUSTINE, която с решение № РД-17-701/28.05.2010 г. отново е прекратена поради липса на подадени оферти по отношение на CARMUSTINE. При първоначалното разглеждане на делото пред АССГ съдът служебно е изискал информация относно реда и начина, по който е назначено лечението на В. К. с медикаментите CCNU и BiCNU, в т. ч. дали са спазени изискванията по чл. 14 във вр. с чл. 13 от Наредба № 34/2005 г. С писмо изх. № 291/27.03.2013 г. на изпълнителния директор на лечебното заведение е отговорено, че след извършена проверка на наличната медицинска документация в Клиниката по медицинска онкология е установено, че медикамента Benu е изписан еднократно от лекуващия лекар на лекуваното лице на 18.12.2009 г. и е отпуснат от аптеката на болницата - приложено копие от декурзус в история на заболяването /онкологично досие/ и справка от болничната аптека. В медицинската документация липсва решение на онкологичната комисия и протокол на същата комисия в състав от най-малко трима лекари, определени със заповед на ръководителя на лечебното заведение съгласно изискванията на чл. 13 от Наредба № 34 от 25.11.2005 г. По адм. дело № 2246/2011 г. на АССГ е изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице - онколог. Според вещото лице при конкретната болна с оглед на развитието на тумора е следвало след оперативната интервенция по неговото премахване да се приложи нитрозоуреен препарат и симптоматично лечение при нужда. Ранната поява на нова мозъчна симптоматика след проведената първа неврохирургична интервенция сочи за бърза прогресия на заболяването /поява на нови мозъчни метастази/. Приложението на нитрозоуреен препарат при тази болна не би променило драстично нейното състояние, тъй като използването на тези препарати има палиативен характер и в никакъв случай не водят до нейното излекуване. За подобряване на качеството на живот на пациентката биха могли да се използват и други симптоматични средства, също така лъчелечение и при възможност нова хирургична намеса. В изпълнение на указанията на ВАС по делото е разпитана като свидетел лекуващият лекар на починалата. Същата е заявила, че е лекувала пациентката, но няма спомен точно за какъв период от време. Посочила е че препаратът BiCNU попада в групата на нескъпоструващите лекарства, за които не се изисква одобрение от МЗ. Лекуващият лекар изписва такова лекарство, като изготвя съответния протокол, който следва да се одобри от комисия към болницата. Тези лекарства се изписват и се изискват като централна доставка от Министерство на здравеопазването. На всеки три месеца отделението дава заявка към МЗ какви лекарства иска и ако ги има в наличност лекарите ги изписват на посочените протоколи. За въпросния медикамент се изписва втория вид протокол при наличие на централна доставка от министерството. Свидетелката е заявила, че е изписала процесното лекарство на пациентката, като е изготвила посочения протокол, но няма представа какво е решила комисията впоследствие. Съдът й е предявил карта № 470/17.11.2006 г. за предписани лекарства /л. 309 по адм. д. № 2246/2011 г./, при което тя е заявила, че почеркът и подписът в картата са нейни и че на 18.12.2009 г. на пациентката е отпуснато лекарството BiCNU. Според свидетелката, за да изпише лекарството в книжката, това означава, че има протокол за него, одобрен от комисията. По-нататък в показанията си свидетелката е посочила, че лекарството не е било налично в болничната аптека. Най-вероятно е визирала периода след 2009 г., тъй като на К. е отпуснат 1бр. от лекарството на 18.12.2009 г. /съгласно картата на л. 309/. Свидетелката е уточнила, че е имало проблем с фирмата-доставчик, поради което Министерството на здравеопазването не е могло да осигури доставката на това лекарство, което е липсвало от болничната аптека почти цяла година. Посочила е, че най-вероятно соченият медикамент не е отпускан на пациентката, тъй като е липсвал в болничната аптека. МЗ по заявка на болницата доставя съответния медикамент в болничната аптека. В заключение е посочила, че за 2010 г. не е имало друго регистрирано лекарство в страната, което да замести необходимото. В изпълнение на указанията на ВАС по делото е допусната допълнителна съдебно-медицинска експертиза и е проведен преразпит на вещото лице д-р Т., изготвила съдебно-медицинската експертиза по адм. д. № 2246/2011 г. на АССГ. На вещото лице са поставени въпроси според указанията на ВАС, а именно: дали медикаментът BiCNU е нитрозоуреен препарат, както и дали е съществувало подходящо, с оглед конкретното състояние на болната, алтернативно лечение с друг медикамент, и ако е съществувало, какво е било то и защо не е приложено. Видно от експертното заключение, посоченият медикамент BCNU е нитрозоуреен препарат и принадлежи към групата на алкилиращите агенти. Прилага се при болни с диагностицирани мозъчни тумори и метастази в мозъка от малигнени новообразувания с друга локализация. При болни с доказани мозъчни метастази от карцином на млечната жлеза терапевтичният подход е хирургическа интервенция, ако същата е възможна, радиотерапия и симптоматично лечение. Последното включва противооточна и антиконвусливна терапия и приложение на кортикостероидни препарати. Прилаганата химиотерапия е неефективна с оглед невъзможност на химиотерапевтичните агенти да преминат кръвно-ликворната бариера в мозъка. Ето защо терапевтичните възможности са изключително редуцирани, още повече, когато се касае за болни с авансирало заболяване и с влошено общо състояние. При болната В. К. е предписвано симптоматично лечение. Лъчетерапия не е прилагана, но преценката за терапевтичния подход при всеки конкретен болен е на лекуващия лекар, съобразен с общото състояние на пациента. В заключение следва да се посочи, че се касае за злокачествено заболяване, при което дори и прилагането на съвременно лечение не гарантира, че смъртният изход може да бъде избегнат. Още повече, че подходът при лечението на болните с напреднало туморно заболяване има палиативен характер. В изпълнение на указанията на ВАС с разпореждане от 24.07.2015 г. съдът е изискал по реда на чл. 192 от ГПК представянето на документи, установяващи реда и начина, по който е назначено лечението на К. с медикаментите CCNU или BiCNU, в т. ч. спазване на изискванията по чл. 14 във вр. с чл. 13 от Наредба № 34/25.11.2005 г., както и са изискани сведения каква е практиката на онкологичната комисия към болницата за предписване на медикаменти, в случая BiCNU, при направено предложение за това от лекуващия лекар при положение, че медикаментът липсва от аптеката на болницата, дали в тези случаи комисията взема решение за предписване на медикамента; да се предостави информация дали през 2010 г. онкологичната комисия е предписвала медикамента BiCNU на други болни, и ако не е, да посочи какви са причините за това. С писмо от 03.08.2015 г. началникът на Клиниката по медицинска онкология е отговорил, че исканата информация за В. К. е за 2010 г., но не е открита медицинска документация, тъй като архивът за 2010 г. е бил премахнат от мястото на съхранение в мазето на болницата и наличността му към момента е неизвестна. Също така е посочил, че такова лице с такъв ЕГН не е налично в електронната система на болницата. Последвали са нови разпореждания на съда от 13.08.2015 г., 24.11.2015 г. и 26.01.2016 г., включително е постановено определение от 29.01.2016 /л. 76 по настоящото дело/, с което е наложена глоба на изпълнителния директор на УМБАЛ "Ц. Й." поради нежелание за пълно и точно изпълнение на съдебните разпореждания, включително предоставянето на противоречива информация по конкретни въпроси в различните отговори, изпратени от болничното заведение. С писмо от 13.01.2016 г. изпълнителният директор на УМБАЛ "Ц. Й." е заявил, че поради липсваща медицинска документация в архива на Клиниката по медицинска онкология /унищожена след наводнение/ лечебното заведение не е в състояние да представи конкретна информация, както и медицинска документация относно провежданото лечение на пациентката В. К. П. данни от информационната система, същата е преминавала многократно през клиниката за периода 2006-2010 г. С писмо от 24.03.2016 г. /л. 90 по делото/ изпълнителният директор на УМБАЛ "Ц. Й." е посочил, че след повторна проверка в архива на болничната аптека са открити медицински документи, от които е видно, че през 2010 г. за лечение на пациенти, страдащи от онкологични заболявания, е предписвано лекарството BCNU. Приложени са 2 бр. протоколи за предписване на лекарства - Приложение № 3 към чл. 14, ал. 2 от Наредба № 34/2005 г., изготвени на 08.01.2010 г. и 25.02.2010 г., както и 2 бр. лекарствени листове, в които са отразени изписаните лекарства на 08.01.2010 г. и 11.01.2010 г., в т. ч. и процесния медикамент. За установяване на твърдяните от ищците психични увреждания от преждевременната смърт на тяхната съпруга и майка, по делото е изслушана и съдебно-психиатрична експертиза. След обстоен личен преглед на всеки един от тримата ищци, експертът-психиатър е дал заключение за състоянието им поотделно, което и за тримата се свежда най-общо до следното: Развитие на адаптационна реакция с преобладаващо нарушение на други емоции /код по М. 10-F43.23/. Реакцията се характеризира със състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, нарушаващо социалното функциониране, което възниква след стресогенно събитие. Характерни за това състояние са и усещането за тревожност, депресия, безпокойство, напрежение и гняв, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията. Това състояние продължава около шест месеца след събитието като проява на реакция на скръб след загуба на близък човек. И при тримата ищци е установен прием на седативни медикаменти, което при ищеца С. Б. е наложило корекция на ползваните от него медикаменти, които приема за основните си соматични заболявания. За доказване на претърпените от ищците неимуществени вреди, съдът е допуснал гласни доказателства и е изслушал като свидетели по делото Съдът кредитира свидетелските показания, които са последователни и непротиворечиви. Според свидетелите ищците са приели изключително тежко заболяването на най-близкия си човек, но още по-тежко са приели факта, че в аптеките липсват предписаните й животоподдържащи и животоспасяващи лекарства, което на практика е довело до невъзможност да се проведе необходимото лечение, предписано от лекуващия лекар. Всеки от ищците е преживял изключително страдание, болка, притеснение, в т. ч. и унижение. Болната постепенно умирала пред очите им и те не знаели как да й помогнат. Полагали са усилия да набавят лекарствата от чужбина - от Канада и Белгия и др., но тези опити се оказали неуспешни поради невъзможността лекарствата да се предоставят поради изключително прецизния контрол върху лекарствата и лекарствените средства. Бързото рецидивиране на заболяването и появата на метастази са направили невъзможно пътуването на болната до Канада, където ищецът Б. вече й бил осигурил възможност за лечение. Наред със стреса и ужаса от преживяното, у ищците се е оформило и чувството за безпомощност да се справят със ситуацията, прераснало след смъртта на лицето в чувство за вина и натрапчиви самообвинения, че не са положили нужните усилия и не са действали достатъчно бързо, за да й набавят необходимите лекарства. Загубата на тяхната майка и съпруга се е отразило изключително тежко върху психическото и емоционално състояние на всеки един от тях. При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи: С оглед на доказателства, съдът е направил правилни и обосновани изводи за основателност на исковата претенция. Правилни са доводите за начина приложимост на нормите на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 203 АПК. Според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следва да се посочи, че в случая ищците претендират обезщетението в лично качество, в качеството на потърпевши от незаконосъобразното бездействие на ответника да извърши дължими по закон действия като осигури необходимия лекарствен препарат за лечението на тяхната съпруга и майка. Вредите се претендират от лица, които са потърпевши на увреждане, настъпило непосредствено и лично именно в тяхната правна сфера, предвид най-близката родствена връзка с починалото лице и тяхната активна позиция през целия период на лечение да накарат държавата в лицето на МЗ да изпълни задължението си по закон. Правилно е тълкуването на закона, направено от първоинстнационния съд по отношение на релевантните за спора факти. За да възникне правото на обезщетение в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен административен акт незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. реално настъпили вреди /имуществени или неимуществени/; 3. причинна връзка /пряка и непосредствена/ между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. В случая от фактите по делото обосновани са изводите за наличие и на трите елемента от фактическия състав на отговорността на държавата. На първо място правилно съдът е преценил, че за ответника съществува нормативно вменено задължение за действие, неизпълението на което сочи на незаконосъобразно бездействие. Настоящата инстнация се съгласява изцяло с изводите на първоинстнационния съд относно обхвата на конституционно регламентираното право на достъпна медицинска помощ, в рамките на което право лечението на определен вид заболявания са извършва чрез поемане от страна на държавата на задължение спрямо гражданите за доставка на определение лекарствени средства. За отговорността на държавата от значение е обстоятелството, че освен по установения в приложимия от Наредба № 34/2005 г. ред това конкретно лекарство не е можело да бъде осигурено. Видно от доказателствата починалата В. К. се е нуждаела от за лечението си от лекарствения препарат BiCNU, който е бил включен в утвърдената от министъра на здравеопазването спецификация за 2010 г. по реда на горецитираната Наредба № 34/2005 г. Този препарат й е бил предписан от лекуващия лекар, т. е. същият е бил преценен за необходим за лечението й от компетентното за това лице с медицинска екпертиза и с право да извършва това лечение. От значение за делото е също така обстоятелството, че причината за липсата му в аптеките е невъзможността същия да се осигури по законовопредписания ред на обществените поръчки. Следва да се посочи, че спорният въпрос по делото не е доколко този препарат фактически е бил ефективен за лечението на конкретната пациентка. Въпросът за ефективността на лечението от гледна точка на резултата от неговото провеждане е строго индивидуален/ както се установи от заключението на експертизите по делото/ и зависи от множество различни фактори, вкл. степен на развитието на заболяването, общо и специфично здравословно състояние, съпътстващи заболявания, начин на протичане на заболяването и т. н. Ето защо това е въпрос, касаещ качеството на лечението, правилното поставяне на диагноза, правилно назначено и проведено лечение. При нарушаване на последните отговорността е различна от тази по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и същата ще се реализира по реда на чл. 45 и сл. ЗЗД. В случая обаче се търси обезвреда за вреди, причинени от бездействие да се осигури необходим и незаместим /от друг правен субект или по друг, съвместим със закона начин/ за конкретното лечение лекарствен препарат, при наличие на нормативно задължение за осигуряването му. Вредите от това бездействие са настъпили в личната неимуществената сфера на най-близките хора на лекуваното лице и са свързани с невъзможността вместо държавата да осигурят лекарството, като подпомогнат лечението. Именно бездействието на държавата в лицето на МЗ да изпълни незаместимо по своя характер действие, е причинило твърдяните вреди. Няма спор при това положение, с оглед на незаместимия характер на действието и невъзможността друг правен субект по ред, предписан в закон или нормативен акт да осигури лечението, че задълженият орган ще носи отговорността от собственото си бездействие, което се преценява като такова не изобщо, а спрямо носителя на правото лице. Беспорно е, че починалото лице е страдало от заболяване от изключително тежък характер, като всички лица, свързани с упражняване на медицински грижи са наясно - и това е въпрос, който не се нуждае от доказване - че навременното и адекватно лечение с предписаните медицински препарати е от жизнено важно значение. Няма оправдание нито от правна, нито от житейска гледна точка за отклоняване от задължението за осигуряване на този препарат. Не може да се счита за оправдание за неосигуряването на лекарството невъзможността да се довърши административната процедура по възлагане на обществените поръчки поради липса на оферти. Бездействието следва да се прецени и като нарушаващо принципа на съразмерност - чл. 6 АПК, доколкото резултатът от него е изцяло предвидим- той винаги ще бъде неблагоприятен за заболялото лице. Съгласно чл. 6, ал. 5 АПК административният орган следва да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и трябва да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. С оглед на изложеното настоящата съдебна инстанция намира касационната жалба на Министерство на здравеопазването за неоснователна, а решението, с което исковата претенция се приема за доказана по основание, за правилно. По отношение на касационната жалба на С. В. Б., И. С. Б. и Е. С. Б. досежно размера на определеното обезщетение. За да определи обезщетение по 10 000 лв за всеки един от ищците, съдът е взел предвид, че следва да присъди справедливо обезщетение, което следва едновременно да обезщети вредите, както и да е съобразено със социално- икономическите условия в страната. При уважаване на исковата претенция съдът е взел предвид доказателствата - писмени и гласни, доказващи твърдените неимуществени вреди. Настоящата инстнация се съгласява с правните изводи за доказаност на всички твърдени неимуществени вреди, но намира, че така определеният размер е необосновано нисък. От доказателствата по делото е видно, че ищците са имали през целия период на лечение активна позиция и са извършили поредица от последователни законови действия да накарат задължения орган да изпълни вмененото му задължение. Невъзможността с активните си действия да повлияят върху ситуацията на бездействие ведно с болките и страданията от загубата на близкия си човек - съпруга и майка, обосновават понасяне на неимуществени вреди, за които определеният размер на обезщетение е нисък. Настоящата инстанция, с оглед на обстоятелствата, намира за справедлив размер на обезщетение от по 60 000 лв. за всеки един от ищците, като до този размер обезщетението следва да се увеличи и да се присъдят допълнително по 50 000 лв. на всеки един от ищците. Предвид изложеното, Върховният административен съд