Решение № 1836 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15474/2011 г.

ВАСПетчленен състав07.02.2012 г.докладчик Александър Еленков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13954 от 31.10.2011 г. по адм. дело № 9380/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение. ОСЪЖДА Министерството на отбраната да заплати на Иван Сандев Иванов от Благоевград сумата 500 (петстотин) лева разноски по делото - възнаграждение за един адвокат в касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1836 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15474/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Еленков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на отбраната, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно Илияна Сергеева Благоева (старши експерт-юрист в Дирекция "Правно-нормативна дейност" на МО), срещу решение № 13954 от 31.10.2011 г. по адм. дело № 9380/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, е обявил нищожност на заповед № РД-26-703 от 02.06.2010 г. на касационния жалбоподател, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратил служебното правоотношение с държавния служител Иван Сандев Иванов от Благоевград за длъжността младши експерт в сектор "Центрове за индивидуално социално обслужване - Благоевград" при отдел "Социално обслужване" на Териториална дирекция - София към Главна дирекция "Управление на социалните дейности" на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната". За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че според писменото заключение на експерта, изпълнил назначената по делото съдебна експертиза, функциите и задълженията на младши експерт в несъществуващия вече сектор "Центрове за индивидуално социално обслужване - Благоевград" според длъжностната характеристика се изпълняват от служители в отдел "Социална политика" в Дирекция "Управление на човешките ресурси", сектор "Военни клубове" на отдел "Югозападен" в новата Агенция "Военни клубове и военно-почивно дело". По-конкретно, според вещото лице имало съвпадение между функциите, задълженията и изискванията на изпълняваната от жалбоподателя длъжност и функциите, задълженията и изискванията на длъжността "главен специалист" във Военен клуб, Благоевград. От това обстоятелство следвало, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, поради което е нищожна. Решението е правилно по своя резултат. С чл. 2, ал. 1 на ПМС № 54 от 01.04.2010 г. Министерският съвет на Република България е преобразувал Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", с чл. 3 на същото ПМС е приел Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", с § 1, т. 3 от преходните и заключителни разпоредби на постановлението Министерският съвет е отменил Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната", а с § 4, ал. 2 от същите преходни и заключителни разпоредби е разпоредил служебните правоотношения на държавните служители от реорганизираните организационни структури и административни звена на Министерството на отбраната (МО) и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната да бъдат уредени в съответствие с чл. 87а ЗДСл, но в случаите на съкращаване на длъжности - в съответствие с чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. С чл. 2, ал. 3 на същото ПМС № 54 от 2010 г. Министерският съвет е обявил, че дейността, както и правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната", се поемат: а) от Министерството на отбраната - управлението на жилищния фонд на министерството, осъществяването на връзките със синдикалните организации във въоръжените сили и с военно-патриотичните съюзи и организации, осъществяването на дейността по социалната адаптация на личния състав, освободен от военна служба, координирането и осъществяването на дейностите по подпомагане на военнослужещите, цивилните служители, военноинвалидите, военнопострадалите и пенсионираните военнослужещи и организацията на спортната дейност; б) от новата (преобразувана) Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" - управлението на военните клубове, почивните бази, хотелите, детските градини, домовете за пенсионирани военнослужещи, ветерани и военноинвалиди, социалните кухни, осъществяването на културно-възпитателна и военно-патриотична дейност и производството и разпространението на телевизионна продукция на Министерството на отбраната и Българската армия. В резултат на това разделение на дейностите, осъществявани от Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната", е направена реорганизация, изразяваща се основно в преобразуването на изпълнителната агенция и в разкриването на нов отдел "Социална политика" в състава на Дирекция "Управление на човешките ресурси" в Министерството на отбраната. Тази реорганизация е дала отражение и в щатната структура на двете ведомства. Според процесуалния представител на министъра на отбраната в резултат на посочената реорганизация длъжността младши експерт в сектор "Центрове за индивидуално социално обслужване" - Благоевград, отдел "Социално обслужване" на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" вече не съществува, а възложените на тази длъжност служебни функции и задължения са прехвърлени (добавени) към други длъжности. Първоначално според жалбоподателя Иван Сандев Иванов длъжността, която е изпълнявал, не се съкращава, а част от нея преминава в структурата на МО, т. е. длъжността се разделя между ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" и Министерството на отбраната (стр. 1, предпоследен абзац, от жалбата с вх. № 9561 от 10.06.2010 г., въз основа на която е образувано съдебното производство пред тричленния състав). Впоследствие обаче жалбоподателят е променил това свое становище и вече заявява, че изпълняваната от него длъжност продължава да съществува под наименованието главен специалист в сектор "Военни клубове" на отдел "Югозападен" и е с място на работа "Военен клуб" Благоевград (писмено становище от 15.04.2011 г. на л. 269 - 270 от делото на тричленния състав), а неговият процесуален представител по пълномощно адвокат Георги Йорданов в проведеното на 04.04.2011 г. съдебно заседание е заявил: "Твърдя, че длъжността на доверителя ми е запазена и се намира в структурата на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" към отдел "Югозападен". Характерът на работата, която е изпълнявал жалбоподателя, се изпълнява от лицето Мирослав Кюпов, което впоследствие е уволнено и длъжността е свободна." При така очертаните две тези - че длъжността, изпълнявана от жалбоподателя, е била съкратена в резултат на направената реорганизация, и противоположната на нея, че длъжността не е съкратена, а само е била преименувана - същественият въпрос е дали министърът на отбраната е бил компетентен орган по назначаването, който да издаде заповед за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя Иван Сандев Иванов. Според процесуалния представител на министъра на отбраната "след поемането на социалната дейност, изпълнявана до приемането на ПМС № 54 от 2010 г. от ИА "СДМО", от Министерството на отбраната и на основание § 4, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 54 от 2010 г., компетентен да издава заповеди по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за служителите, чиято дейност е преминала към МО, се явява министърът на отбраната, а не изпълнителният директор на ИА "ВКВПД" (стр. 2, предпоследен абзац на касационната жалба)." Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд не споделя това становище. Счита, че щом като длъжността е съкратена, свързаната с нея система от функции задължения също така не съществува. Вероятно тези функции и задължения са прехвърлени на други длъжности, но не това е същественото. Същественото е, че системата не съществува - функциите и задълженията може да съществуват, но вече не са обединени в тази система, в която се е изразявала длъжността, изпълнявана от жалбоподателя, а всяка от тях е включена вече в друга система от функции и задължения, която характеризира друга длъжност по новото длъжностно разписание. А щом като длъжността, изпълнявана от жалбоподателя, характеризираща се като система от функции и задължения, вече не съществува, тя не е преминала щата на министъра на отбраната, респ. не е пренесена в длъжностното разписание на МО. Все защото е съкратена и не съществува, длъжността, изпълнявана от жалбоподателя, не е преминала и в щата на новата изпълнителна агенция. Но е останала в щата на предишната агенция, а тази агенция не е закрита. Тя е преобразувана (чл. 2, ал. 1 ПМС № 54 от 2010 г.) и поради това нейният щат, отразен в длъжностно разписание, е предишен (стар) щат на новата, на преобразуваната агенция, щат, отразен в предишно (старо) длъжностно разписание. Разпоредил с новия и със стария щат на преобразуваната агенция е нейният изпълнителен директор. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд не споделя и становището, изразено от тричленния състав, че "длъжността, заемана от Иванов след 25.05.2010 г., преминава като система от функции, задължения и дейности в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" и че според вещото лице "има съвпадение между функциите, задълженията и изискванията на заеманата от жалбоподателя длъжност и тези на длъжността "главен специалист" във Военен клуб - Благоевград. Защото това становище не намира опора в наличните по делото доказателства. Например, на очевидната необоснованост на това становище сочат дадените от вещото лице устни обяснения в съдебното заседание, проведено на 26.09.2011 г., според които: "след уволнението на жалбоподателя е разкрита длъжността "главен специалист" във Военен клуб - Благоевград, като там изискванията за длъжността са различни от тази на Иван Сандев Иванов, с изключение на една малка част от задълженията, които е изпълнявал жалбоподателя; примерно това са, че отговаря за военно-патриотичната дейност и за информационната и социалната дейност във Военния клуб - само тези се припокриват, а новите задължения на длъжността "главен специалист" са например културна и художествена дейност, финансово-стопанска дейност и противопожарна охрана, като в длъжностната характеристика на жалбоподателя не се сочи той да е изпълнявал такива дейности." Представените от адвокат Йорданов след изслушването на вещото лице три заповеди не са били предоставени на вещото лице и от него не е поискано да заяви дали съдържанието на тези три заповеди ще мотивира промяна на изразеното от него експертно становище. Тричленният състав не е обсъдил тези заповеди, не е обърнал внимание на обстоятелството, че с тях се възлагат на жалбоподателя дейности на нещатен служител, което е най-малкото индиция, че възложените му с тези заповеди задължения не се включват в системата от функции и задължения, определящата изпълняваната от него длъжност и т. н. Но всичките тези недостатъци в решението, оспорено с касационната жалба, не променят постановения с него краен резултат - констатираната нищожност на оспорената от Иван Сандев Иванов заповед за прекратяване на служебното му правоотношение. Поради това решението на тричленния състав следва да бъде оставено в сила. Според чл. 173, ал. 2 АПК, когато актът е нищожен поради некомпетентност, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Тричленният състав е пропуснал да изпрати делото като преписка на компетентния орган, но този пропуск не е съществен, защото правилото на чл. 173, ал. 2 АПК е императивно и защото посоченият пропуск може да бъде отстранен допълнително. При този изход на касационния спор искането за разноски на ответника по касационната жалба следва да бъде уважено. Представените по делото доказателства сочат, че тези разноски се състоят в заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв. Касационният жалбоподател е неговият процесуален представител по пълномощно не са възразили по този размер (чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК). Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, петчленен състав,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 106, ал. 1, т. 2