Решение № 6251 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7531/2018 г.

Решение № 6251 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7531/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова "П. А. Л-БГ" ЕООД със седалище и адрес на управление София е подало касационна жалба срещу решение № 795/12.04.2018 г. по адм. дело № 349/2018 г. по описа на Административния съд – Пловдив, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу решение № РР-3206 от 23.11.2017 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" с център Пловдив. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени незаконосъобразния административен акт и се присъдят направените разноски. Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" със седалище Пловдив е поискало отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението за нарушение на материалния закон, намира, че жалбата е неоснователна. В касационната жалба не са развити оплаквания, свързани с другите две касационни основания, поради което съответна проверка не се дължи. Административният съд установил че "П. А. Л-БГ" ЕООД със седалище и адрес на управление София е титуляр на разрешително № 300137 от 17.10.2003 г. за водовземане от повърхностен воден обект – река Широколъшка, с цел на водовземането – "аквакултури и свързаните с тях дейности" (обект: Рибарник "Дeвин-2", с три батерии по 12 басейна), в землището на село Настан, община Девин, издадено от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" с център Пловдив, със срок на действие до 17.10.2016 г. Според условията на разрешителното титулярът има задължение да монтира измервателно устройство за ползваните обеми повърхностни води в срок до 60 дни от получаване на разрешителното, да уведоми басейновата дирекция за датата на монтиране и при монтирано измервателно устройство, да извършва наблюдения и отчети на ползваните водни обеми, отразени в протоколи, които да изпраща в басейновата дирекция до края на годината. С последващо издадените решения за продължаване срока на разрешителното тези условия не са променени. С молба № РЯ-01-10/26.02.2016 г. "П. А. Л-БГ" EOOД поискало продължаване на срока на разрешителното. С писмо № РЯ-01-10/2016 г. от 12.09.2017 г. директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" поискал от заявителя да представи в двумесечен срок актуален документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията, или договор със собственика на съоръженията за предоставяне на услугата "водоподаване", когато водовземането или ползването на водния обект е свързано с ползване на съществуващи съоръжения (водовземни съоръжения в реката) и документ за въвеждане на съоръжението в експлоатация съгласно чл. 44, т. 6 от Наредбата за ползване на повърхностните води, копие на уведомително писмо до басейновата дирекция, че е монтирано измервателно устройство, както е посочено в т. 1, "Условия на водоползването" в разрешително № 300137/17.10.2003 г., документи за платени дължими такси по чл. 194 ЗВ за ползване на водни обеми за 2015 и 2016 година съгласно чл. 78а ЗВ. Писмото е получено от адресата на 14.09.2017 г. С внесено на 25.10.2017 г. уведомление "П. А. Л-БГ" EООД заявило, че не е необходим документ за въвеждане на съоръжението в експлоатация, тъй като не се ползва услугата водоподаване и чл. 44, т. 6 от Наредбата за ползването на повърхностни води не се прилага, както и че за дружеството няма произтичащо от Закона за водите и подзаконови актове задължение за монтиране на измервателно устройство. Към уведомлението били приложени документи за заплащане на такси за 2015 г. С решение № РР-3206 от 23.11.2017 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" с център Пловдив отказал да продължи срока на издаденото на "П. А. Л-БГ" EOOД разрешително за водовземане. Според изложените от органа мотиви, не били изпълнени всички условия на издаденото разрешително, тъй като не било монтирано устройство за измерване и не били платени такси за водоползване за 2015 и 2016 година, дължими по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Тарифа за таксите за водовземане за ползване на воден обект и за замърсяване (в сила от 01.01.2012 г., отм. в сила от 01.01.2017 г.), не бил представен актуален документ за съгласие на собственика на съоръженията или сключен с него договор, както и документ за въвеждане на съоръжението в експлоатация съгласно чл. 44, т. 6 от Наредбата за ползване на повърхностните води (отм.); С решение № РР-3206 от 23.11.2017 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" е отказано продължаване на срока на действие на издаденото на "П. А. Л-БГ" ЕООД разрешително № 300137/17.10.2003 г. (стар номер) с нов номер 31160043, продължено и изменено с решение № РР-1263/16.06.2011 г. за водовземане от повърхностен воден обект – река Широколъшка, с цел на водовземането: "аквакултури". Административният съд приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, на изискванията за форма и на материалния закон. Съгласно чл. 78, ал. 2 от Закона за водите органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на разрешителното, когато молбата е подадена до три месеца преди изтичане на срока на действие на разрешителното, не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и са изпълнени условията на издаденото разрешително. Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" неправилно поставил изискване да се представи документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията за предоставяне на услугата "водоподаване", при положение, че целта на издаденото разрешително е водовземане от повърхностни води за аквакултури и не се оспорва собствеността върху съоръженията и върху самия обект в лицето на жалбоподателя. Съдът не възприел като основание за отказ и соченото в решението на директора на басейновата дирекция неизпълнение на задължението на титуляра на разрешителното за заплащане на такса за водовземане. Представени били доказателства за плащането на таксите, а и нямало издаден акт за установяване на публично държавно вземане за неплатени такси за 2015 г. – 2016 г. Макар и за други периоди, със сила на присъдено нещо между същите страни било прието, че такси за осъществено водоползване въз основа на влязло в сила разрешително с цел "аквакултури и свързани с тях дейности", не се дължат. Макар в първоначалната редакция на чл. 194, ал. 1 на Закона за водите да било предвидено плащане на такса за водовземане по т. 2, б. "б" за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности, с изменение на чл. 194 от Закона за водите (ДВ бр. 36/2008 г. в сила от 08.04.2008 г.) отпаднала т. "б" на чл. 194, ал. 1, т. 2 ЗВ, с което отпаднало задължението за заплащане на такса за ползване на воден обект за аквакултури. Създадена е нова точка 4 на чл. 194, ал. 7 ЗВ (чл. 194, ал. 11, т. 4 3В), съгласно която такса за водовземане по точка 1, б. "а" и "б" не се заплаща в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 от Закона за водите при водоползване за аквакултури и свързаните с тях дейности. Административният съд приел, че е налице неизпълнение на условието за монтиране на измервателно устройство, което е основание за отказ за продължаване на срока на разрешителното. Съдът посочил, че това условие е вписано в разрешително № 300137 от 17.10.2003 г. - стар номер, (нов № 31160043/16.06.2011 г.), изменено с решение № РР-1263/16.06.2011 г. Задължението за монтирането на такова устройство не можело да се счете за отпаднало поради измененията, внесени в Закона за водите, тъй като било част от съдържанието на издаденото разрешително. Измервателното устройство било необходимо не само за определяне на таксата за водовземане, но и за осъществяване на контрол за съответствие на реално осъщественото водовземане с разрешеното водно количество. Съдът посочил, че продължаване на срока на разрешителното се извършва при кумулативното наличие на всички условия, предвидени в чл. 78, ал. 2 ЗВ и тъй като едно от условията не било изпълнено, административният орган законосъобразно отказал продължаване на срока на разрешителното. По тези съображения административният съд отхвърлил подадената жалба. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон, макар да не споделя всички изводи, направени от административния съд. Първоинстанционният съд е направил правилен извод, че е налице неизпълнение на задължението на жалбоподателя да монтира разходомерно устройство, каквото е бил задължен да постави според условията на издаденото му разрешително. Задължението не е отпаднало по силата на нормативна промяна, както поддържа жалбоподателят. Към датата на издаване на оспореното решение на директора на басейновата дирекция, а и към днешна дата, има действие разпоредбата на чл. 194а, ал. 1 от Закона за водите, според която отнетият при водовземането обем вода или обемът на отпадъчните води се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства, с изключение на случаите по ал. 5. Съгласно чл. 194а, ал. 5 (нова - ДВ, бр. 25 от 2019 г.) не е задължително монтирането на измервателни устройства по ал. 1 при водовземане от повърхностен воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности, когато е налице поне едно от следните условия: 1. водите се връщат в същия речен басейн; 2. с акт на контролиращия орган е установена техническа невъзможност за монтиране, поддръжка или контрол на измервателно устройство. Обсъждането на тази разпоредба, на която касационният жалбоподател основава оплакването си, е безпредметно, тъй като тя е приложима за правоотношения, възникнали след приемането й. При преценката за наличието на основание по чл. 78, ал. 2 ЗВ за продължаване на срока на разрешителното органът проверява дали са изпълнени вписаните в него условия, които са обвързващи за носителя на правото. С представените от ответната страна протокол № СМ-120 от 11.04.2017 г. и протокол № СМ-286 от 08.08.2013 г. е констатирана липсата на измервателно устройство на обекта на "П. А. Л-БГ" ЕООД, както и неизпълнението на задължението на дружеството за заплащане на такси за осъщественото водоползване. Административният съд незаконосъобразно е приел, че титулярът на разрешителното няма задължение за заплащане на такси за водовземане за 2015 и 2016 година, поради което липсва неизпълнение на задължението, поето с издаването на разрешителното за водовземане. Съдът не е направил разлика между дейността "водовземане" и дейността "ползване на воден обект". Съгласно чл. 39 ЗВ използването на водите и водните обекти включва водовземане и ползване на водния обект. Водовземането включва отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата (чл. 44, ал. 2 ЗВ). Ползване на воден обект по определението по точка 25 от допълнителните разпоредби на Закона за водите е всяка дейност в него, която без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на води. Първоинстанционният съд е обсъждал правни разпоредби, които нямат отношение към правата, произтичащи от издаденото на "П. А. Л-БГ" EООД разрешително, което е разрешително за водовземане, а не такова за ползване на воден обект. Законът за водите в съответната редакция не съдържа разпоредба, която освобождава жалбоподателя от задължение за плащане на такса за водовземане за 2015 и 2016 година, поради това, че целта на водовземането е свързана с аквакултури. Цитираните от съда разпоредби на чл. 194, ал. 1, т. 2, б. "б" ЗВ, както и тази на чл. 194, ал. 7, т. 4 ЗВ, съответно чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ (редакция, ДВ. бр. 61 от 6 август 2010 г., изм. и доп. ДВ. бр. 58 от 31 юли 2015 г.) имат отношение към таксата за ползване на воден обект в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ или при развъждане и отглеждане на риби и други водни организми във води, държавна или общинска собственост. В случая таксата за водовземане е дължима, тъй като дружеството не притежава разрешение по чл. 46 ЗВ за ползване на воден обект. Разрешената дейност на "П. А. Л-БГ" ЕООД дейност е водовземане за аквакултури – дружеството се занимава с риборазвъждане в три изкуствено изградени басейна, разположени в имот, частна собственост, които се пълнят с прехвърлянето на водни количества от река Широколъшка. Обстоятелството, че не е издаден акт за установяване на публично държавно вземане, не означава, че таксата за водовземане не се дължи. Актът по чл. 166, ал. 1 ДОПК не поражда публичното задължение, а установява съществуването му. Задължението за заплащане на такси за осъщественото водовземане произтича от закона и от издаденото на титуляра разрешително за водовземане. Що се отнася до представените от жалбоподателя съдебни решения, те не обвързват административния орган при положение, че споровете във връзка с които са постановени, имат друг предмет и се отнасят за друг финансов период. Даденото в мотивите на тези решения правно тълкуване не е задължително и за този съд. Не може да не бъде споменато и обстоятелството, че противно на изразената от жалбоподателя позиция по това дело, управителят на " П. А. Л-БГ" ЕООД е определил и декларирал дължимите за 2015 и 2016 година такси, като е подал декларации по чл. 195б ЗВ. Издаденият от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" акт е законосъобразен. Като е отхвърлил подадената срещу него жалба, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на касационния жалбоподател не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,