Решение № 10502 от 15.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13502/2016 г.

Решение № 10502 от 15.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13502/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 5955 от 26.09.2016 г. по административно дело № 8698/2014 г. Административен съд - С.-град е: 1) отменил решение № 38/17.07.2014 г. на управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), с което са отхвърлени жалбите на С. А. Н. срещу разпореждане № 4807076302, изх. № 94С1-1490-7/11.03.2014 г. на длъжностното лице в Дирекция "Европейски регламенти и международни договори"; 2) наредил връщане на преписката на управителя на НОИ за ново произнасяне по жалбите на С. А. Н. срещу посоченото разпореждане съгласно дадените в съдебното решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от управителя на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния му представител главен експерт Б. Б.-С., който по съображения за неправилност, относими към основанията по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено. Ответникът по касация С. А. Н. в писмена защита оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по спора. Видно от събраните по делото доказателства, С. А. Н., който пребивава в Полша, има отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване при 100% трайна намалена работоспособност по чл. 74 от КСО, лична социална пенсия за инвалидност съгласно чл. 90а от КСО и добавка за чужда помощ с начална дата от 25.07.2012 г. с разпореждане № 4807076302, изх. № 94С1-1490-7/11.03.2014 г. на длъжностното лице в Дирекция "Европейски регламенти и международни договори". Датата на инвалидизиране е определена въз основа на експертно решение (ЕР) № 1490/24.06.2013 г. на ТЕЛК за общи заболявания в МБАЛ "Национална кардиологична болница" ЕАД, гр. С., като освидетелстването е по документи на основание чл. 40 от Правилника за устройство и организация на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Органите от Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" приемат, че липсват данни ЕР на ТЕЛК да е обжалвано, като се твърдели, че същото е връчено на лицето на 20.07.2013 г., но въпросното писмо не е било приложено към преписката. С решение № 38/17.07.2014 г. на управителя на Националния осигурителен институт е отхвърлена жалбата на С. А. Н. срещу разпореждане № 4807076302, изх. № 94С1-1490-7/11.03.2014 г. на длъжностното лице в Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" по съображения, че са взети предвид данните в представените документи. За да отмени това решение и върне преписката за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания, Административен съд - С.-град обосновано въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че оспореният пред него акт е издаден при съществено нарушение на административно-производствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, с оглед на това, че административният орган не е изяснил твърденията на Н. по оспорване на началната дата на инвалидизацията му, за която същият твърди, че е призната в Полша от 2006 г., както и по въпросът за размера на българския осигурителен стаж и доход, по който органът не се е произнесъл по същество. Върховният административен съд намира, че подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението на Административен съд - С.-град, с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. От надлежно доказаните по делото за случая факти е безспорно, че заявителят е лице в затруднено положение по отношение на реализиране на правото на пенсия в Р. Б., тъй като е в тежко здравословно положение и местонахождението му е в Полша, без да има възможност сам да се грижи за интересите си относно събирането на доказателства за реализиране правото на пенсия и следователно административният орган трябвало да приложи принципа за служебното начало и механизмите на сътрудничество в областта на социалната система за сигурност, да положи всички усилия да изясни посочените въпроси, а именно с какви конкретни доказателства е разполагал Николов, че инвалидността му действително е настъпила през 2006 г., но и да изиска от архивите на работодателите на лицето, за да ги вземи предвид при формирането на заключението си. Не могат да бъдат споделени касационните доводи за необоснованост на съдебния акт. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за незаконосъобразност на процесното административно решение като издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила съгласно чл. 146, т. 3 от АПК. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразното административно решение и връщайки преписката на компетентния орган за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,