Решение № 2580 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6628/2023 г.

Производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от вр.и.д. управител на Националната здравноосигурителна каса гр.София срещу Решение 2764/21.04.2023 год. постановено по адм. дело 9543/2022 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед РД-Е113-01-1418/04.10.2022 год. на управителя на НЗОК и преписката е изпратена на административния орган за постановяване на нова заповед при съобразяване с мотивите на решението по тълкуване и прилагане на закона. С решението е осъдена НЗОК да заплати на М. Тушлеков разноски по делото в размер на 1 510 лева. В касационната жалба се поддържат доводи, че решението е неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът М. Тушлеков в качеството си на законен представител и родител на Е. Тушлекова чрез адв.М. Йотова в писмен отговор и в съдебно заседание намира касационната жалба за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на АССГ да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото, за което представя списък. Участващия в производството представител на Върховна прокуратура взема становище за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното решение, доводите на ответника, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на разглеждане в производството пред Административен съд София-град е Заповед РД-Е113-01-1418/04.10.2022 год. на управителя на НЗОК, с която е: 1. разрешено издаването на формуляр за планово лечение извън държавата-членка по пребиваване (формуляр S2) по реда на Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 2004 год. за координация на системите за социална сигурност, за извършване на диагностични и лечебни процедури (преглед и оперативно лечение на [заличен текст]) на детето Е. Тушлекова в болница Св.Августин , гр.Антверпен, Белгия считано от 19.10.2022 год. съгласно представената оферта и план за лечение; 2. Одобрено е заплащането на медицински и други услуги по реда на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба 2 от 27.03.2019 год. за медицинските и други услуги по чл.82, ал.1а и ал.3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане (Наредбата), които не се покриват с формуляр S2 в размер до 525 евро, съгласно представената оферта и план за лечение и 3. е одобрено заплащането на услуги по чл.8, ал.1 от Наредбата. За да постанови акт с процесното съдържание първоинстанционният съд е приел следното от фактическа страна: На 25.08.2022 год. М. Тушлеков в качеството си на законен представител и родител на Е. Тушлекова подава заявление вх. Е-113-01-1287 (приложение 3 към чл.23, ал.1 от Наредбата) до НЗОК за заплащане на медицинска услуга по чл. 7 и 8 от Наредбата подмяна на [заличен текст] в болница "Аджибадем Бакиркьой" в Турция на стойност 10 350 евро на дата 28.09.2022 год., с искане за заплащане и на транспорт за детето и един придружител и преводач. Към заявлението са приложени всички необходими документи включително документ за физически преглед на детето от 27.04.2022 год. в болница "Аджибадем Бакиркьой" в Турция с поставена диагноза [заличен текст] , както и потвърждение за хоспитализацията на Е. Тушлекова на 28.09.2022 год. с предложено лечение [заличен текст] на обща стойност на манипулациите в размер на 10 350 евро. На 30.08.2022 год. е проведено заседание на специализираната комисия по чл.27, ал.1 от Наредбата, на което е разгледано заявлението на Тушлеков. Взето е решение да се изиска от изпълнителния директор на УМБАЛ "Александровска" ЕАД гр.София протокол от Лечебно-контролната комисия по [заличен текст] за възможността заявеното лечение да се извърши в лечебно заведение на територията на България. Лечебно-контролната комисия е взела решение по протокол изх. 57 от 05.09.2022 год. като е препоръчала да се извърши контролен преглед и оперативно лечение ([заличен текст]) в болница "Аджибадем Бакиркьой" в Турция. Като мотиви е посочено, че [заличен текст] е оперирано там със задоволителни резултати и поради невъзможност лечението да се извърши в България. На 13.09.2022 год. същата лечебно-контролна комисия излиза с протокол, с който поправя допусната техническа грешка в протокола от 05.09.2022 год. и дава ново заключение като предлага детето да се насочи за лечение в гр.Антверпен, Белгия при д-р Клаес. Като алтернативен лечебен център се препоръчва болница "Аджибадем Бакиркьой" в Турция. Като мотиви за новото становище е посочено, че детето е било лекувано в Турция в период на Ковид-пандемия, поради ограничения достъп до лечение на територията на ЕС. Изискани са доклади от външни експерти от списъка по чл.14, ал.1 от Наредбата. Представени са доклади от проф.И. Христова и доц.М. Атанасов, които считат, че прегледът и операцията могат да бъдат извършени в много лечебни заведения в държави-членки на ЕС и предлагат да се изиска оферта от Университетска болница "Св. Августин" гр.Антверпен, Белгия. На 19.09.2022 год. специализираната комисия предлага на управителя на НЗОК преписката да бъде изпратена на Експертен съвет по [заличен текст] с водещ доц.д-р М. Атанасов за изготвяне на общ доклад. На 23.09.2022 год. специализираната комисия предлага на управителя на НЗОК (по предложение на Експертния съвет по [заличен текст] ) да се изиска оферта за лечение на детето Е. Тушлекова от болница "Св. Августин" гр.Антверпен, Белгия. На 03.10.2022 год. специализираната комисия по чл.27, ал.1 от Наредбата установява, че не са налице условията на чл.2, ал.1 от Наредбата, тъй като лечението на детето може да се проведе успешно в страна в ЕС съгласно представената оферта от Университетска болница "Св. Августин" гр.Антверпен, Белгия. Становището е, че са налице условията по чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата за извършване на лечебни процедура на дете в лечебно заведение в държава-членка на ЕС и съответно за заплащането им по реда на Наредбата и се предлага на управителя на НЗОК да издаде формуляр за планово лечение извън държава-членка по пребиваване формуляр S2 по реда на Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, за извършване на диагностични и лечебни процедура (преглед на и оперативно лечение на [заличен текст] на детето Е. Тушлекова) в Университетска болница "Св. Августин" гр.Антверпен, Белгия считано от 19.10.2022 год. съгласно представената оферта и план за лечение. Въз основа на горните документи управителят на НЗОК издава Заповед РД-Е113-01-1418/04.10.2022 год., с която се разрешава издаването на формуляр S2 за планово лечение и извършване на процедури - преглед и оперативно лечение на [заличен текст] на детето в болница "Св. Августин" гр.Антверпен, Белгия. Първоинстанционният съд е установил, че заявлението подадено от Тушлеков на 25.08.2022 год. е осмо по ред като преди това същият е подал седем заявления, по които управителят на НЗОК се е произнесъл със заповеди с РД-Е113-01-476/08.05.2020 год., РД-Е113-01-775/31.07.2020 год., РД-Е113-01-993/01.10.2020 год., РД-Е113-01-1326/01.12.2020 год., РД-Е113-01-248/23.02.2021 год., РД-Е113-01-543/27.04.2021 год., РД-Е113-01-869/30.06.2021 год. изменена и допълнена със заповед РД-Е113-01-520/19.04.2022 год., с които е разрешено провеждане на диагностични и лечебни процедури на Е. Тушлекова в болница "Аджибадем Бакиркьой" в Турция. Административен съд София-град е назначил и изслушал съдебно-медицинска експертиза, съгласно която лечението на детето Е. Тушлекова проведено в Турция при проф.Солмаз е правилно и че планираната операция в Белгия и Турция е една и съща. По медицински причини не се налага смяна на хирурга. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Според първоинстанионния съд процесната заповед е издадена в нарушение на изискванията на чл.35 от АПК, тъй като административният орган преди издаване на акта не е взел предвид всички факти и обстоятелства от значение за случая. Съдът се е позовал на издадените преди процесната заповед административни актове на управителя на НЗОК, с които се разрешава лечение на детето в Турция, както и на протокола от 05.09.2022 год. на лечебната контролна комисия, която препоръчва контролен преглед и оперативно лечение ([заличен текст]) на детето в Турция, поради факта, че там е оперирано [заличен текст] със задоволителни резултати. В заповедта липсват мотиви кое е наложило промяна на взетото решение за лечението на Е. по предишните заповедите в болница Аджибадем Бакиркьой" в Турция. По делото не са налице доказателства, че лечението на Е. Тушлекова в болница Аджибадем Бакиркьой" в Турция, което е разрешено и заплатено от управителя на НЗОК е поради наличие на Ковид пандемия и ограничения достъп до лечебни заведения в държави членки на ЕС. Няма и доказателства, че по предходните заповеди на управителя на НЗОК са правени опити за изискване на оферти от лечебни заведения от държави-членки на ЕС, както е в настоящия случай, поради което е приел, че е нарушен принципа на последователност и предвидимост. Първоинстанционният съд е приел, че след като по предходна заповед РД-Е113-01-543/27.04.2021 год. на основание чл.37 от Наредбата административният орган е разгледал заявлението без същото да бъде предоставяно на външен експерт, то и в процесния случай управителят на НЗОК е могъл да се произнесе по преписката без външни експерти. Мнението на външните експерти противоречи на изложеното в писмо вх. Е113-01-1287/28.09.2022 год. от болница "Св. Августин" гр.Антверпен, Белгия, съгласно което убедени сме, че шансовете за подобряване на анатомичното и функционално състояние на детето са много малки поради предишните операции в Турция с [заличен текст] . Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, че оперативното лечение проведено в Турция е правилно, както и на писмо от болница Аджибадем Бакиркьой" в Турция, съгласно което е препоръчително пациентката да бъде следена от проф.С. Акар. Направен е извод, че заповедта е издадена без дължимото обсъждане на всички медицински документи и становища имащи значение за конкретния случай, поради което е нарушен принципа на истинност, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и самостоятелно основание за отмяна на акта. На следващо място съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена в нарушение на чл.46, ал.3 от Наредбата, съгласно който комисиите могат да предложат медицинските услуги да се предоставят от лечебно заведение в чужбина по оферта на заявителя, на външния експерт/профилната комисия или друга в зависимост от нейната медицинска целесъобразност, ефективност и ефикасност като Националната здравноосигурителна каса може да заплати за най-разходоефективната услуга от услугите с необходимата медицинска целесъобразност, ефективност и ефикасност, тъй като в процесния случай липсва извършена преценка за ефективност, ефикасност и целесъобразност. Позовал се е на офертата на болница "Св. Августин" гр.Антверпен, Белгия, където е изложено мнението, че шансовете за подобряване на анатомичното и функционално състояние на детето са много малки, поради предишните операции в Турция. Въпреки така изразеното становище административният орган издава заповед за провеждане на лечение на детето именно в тази болница. Необсъждането на всички медицински документи за здравословното състояние на детето, както и липсата на извършена преценка относно ефективността, ефикасността и целесъобразността на предложеното лечение в болница Аджибадем Бакиркьой" в Турция, са квалифицирани като нарушение на процесуалните правила, което е съществено и което се е отразило върху изводите на органа в крайния му акт. АССГ е приел, че заповедта е издадена и в противоречие с целта на закона и при неспазване на принципа на съразмерност по чл.6, ал.1, ал.2 и ал.5 от АПК, тъй като с нея се засягат правата и законните интереси на малолетно дете в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава, като причинява вреди на него и на неговото семейство несъизмерими с тази цел. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдът е направил точни и обосновани изводи досежно материалната незаконосъобразност на оспорения административен акт. Изводите на първоинстанционният съд изцяло се възприемат от касационната инстанция, поради което същите не следва да се преповтарят, а само да се допълнят от настоящия състав. По делото не е спорно, че Е. Тушлекова е лице под [възраст], за което е подадено заявление за заплащане на медицински и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето на български граждани до [възраст] възраст. Редът за одобряване, ползване и заплащане на услугите по чл. 82, ал. 1а и ал. 3 от Закона за здравето, е установен в Наредба 2 от 27.03.2019 год. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане издадена от министъра на здравеопазването. Не е спорно също така, че заявлението подадено на 25.08.2022 год. е осмо по ред такова, както и че по всички предишни седем заявления управителят на НЗОК е издавал заповеди, с които е разрешавал лечението на Е. в болница Аджибадем Бакиркьой" в Турция изразяващо се в-диагностика и лечебни процедури ([заличен текст]), преглед и доплер ултразвукова диагностика на [заличен текст], [заличен текст], контролен преглед, [заличен текст] на [заличен текст] в периода от 08.05.2020 год. до издаване на процесната заповед. Видно от приложената по делото заповед РД-Е-113-01-543/27.04.2021 год. на управителя на НЗОК издадена по заявление от 13.04.2021 год. подадено от М. Тушлеков се одобрява заплащането на услуги по чл.7, ал.1, т.1 и чл.8 от Наредбата по отношение на Е. Тушлекова, а именно извършване на продължително лечение [заличен текст] в размер до 5 940 евро съгласно представена оферта от болница Аджибадем Бакиркьой" в Турция. Като мотиви в заповедта изрично е отбелязано, че не е налице някоя от отрицателните предпоставки по същество. Налице са условията за заплащане на медицинските услуги по реда на Наредба 2 . Не е спорно по делото, че заповед РД-Е-113-01-543/27.04.2021 год. на управителя на НЗОК, с която се разрешава лечение на Е. в Турция и процесната заповед РД-Е-113-01-1418/04.10.2022 год. на управителя на НЗОК, с която се отказва лечение в Турция и се разрешава такова в Белгия, са издадени на основание чл.19, ал.7, т.2 от ЗЗО и чл.39, ал.1 и ал.2 от Наредбата. Не е спорно също така, че при издаване на заповедта от 27.04.2021 год. административният орган е приел, че същата се издава при наличие на предпоставките на чл.37 от Наредбата, без заявлението да бъде предоставено на външни експерти. За да издаде процесната заповед административният орган се е позовал на становищата на лечебно-контролната комисия по чл.25, ал.1 от Наредбата към УМБАЛ Александровска ЕАД изразени в протоколи от 05.09.2022 год. и 13.09.2022 год., докладите на външните експерти проф.д-р И. Петкова от 15.09.2022 год., доц.д-р М. Атанасов от 19.09.2022 год. и д-р И. Шандурков от 26.09.2022 год., както и на доклада на Експертния съвет по медицинска специалност [заличен текст] с водещ доц.д-р М. Атанасов от 23.09.2022 год. Съгласно последния доклад предвидената операция [заличен текст] в [заличен текст] не може да се извърши в България, но може да се извърши в множество държави-членки на ЕС като се препоръчва конкретно болница Св.Августин в гр.Антверпен, Белгия, тъй като не е налице изключението по чл.2, ал.1 от Наредбата. Експертният съвет предлага да се изиска оферта от болница Св.Августин в гр.Антверпен, Белгия, тъй като цените, на които се осъществяват подобен вид операции за граждани на ЕС са значително по-ниски от тези предлагани от болница Аджибадем Бакиркьой" в Турция. По отношение на представените доклади от лечебната-контролна комисия към УМБАЛ Александровска ЕАД от 05.09.2022 год. и от 13.09.2022 год. не е спорно, че същите са съставени при идентична фактическа обстановка (анамнеза, статус и параклинични изследвания, обективно състояние и проведено лечение), но с противоположно заключение. С първия доклад се препоръчва детето да продължи лечението си в Турция, поради факта, че [заличен текст] е оперирано там със задоволителен резултат. Осем дни след това с доклада от 13.09.2022 год. същият екип на комисията дава заключение, че детето е лекувано в болница Аджибадем Бакиркьой" в Турция в период на Ковид пандемия, поради ограничен достъп до лечение на територията на Европейския съюз, а към настоящия момент този достъп е подновен, поради което се препоръчва лечение в болница "Св. Августин" гр.Антверпен, Белгия. Не е спорно, че болница "Св. Августин" гр.Антверпен, Белгия е изпратила писмо до НЗОК, с което се предлага дата за преглед под упойка, както и се посочва следното- убедени сме, че шансовете за подобряване на анатомичното и функционално състояние на детето са много малки, поради предишните операции в Турция с [заличен текст] . Настоящият съдебен състав споделя извода на първонистанционния съд за това, че оспореният акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Налице е неизпълнение на задължението на НЗОК преди постановяване на административния акт да се изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и да се проверят и преценят всички събрани доказателства, както повеляват нормите на чл.35 и чл.36 от АПК. В отклонение от тези задължения при постановяване на оспорената заповед административният орган се е задоволил само да опише събраните пред него медицински документи, доклади и становища, без да направи логичен анализ на фактите и обстоятелства, които произтичат от тях. Не са обсъдени наличните противоречия в становищата на специалистите, както и какви обективни данни са довели до същите. Част от административната преписка са двата протокола от заседанията на лечебната-контролна комисия към УМБАЛ Александровска ЕАД от 05.09. и от 13.09.2022 год., в които е изразено различно становище на един и същи екип. Видно от съдържанието на протокола от 13.09.2022 год. не са описани нови факти, данни и медицински документи, от каквото и да е естество, които да доведат до вземане на различно становище от това дадено с протокола от 05.09.2022 год. Директорът на НЗОК обаче при издаване на процесната заповед не е обсъдил това противоречие. Видно от съдържанието на крайния акт същият явно е възприел становището на комисията дадено с протокола от 13.09.2022 год., което се явява абсолютно немотивирано, тъй като не са посочени нови факти и обстоятелства, които да наложат това становище, различни от фактите и обстоятелствата описани в протокола от 05.09.2022 год. Становището, че детето е лекувано в Турция в период на ковид пандемия, поради ограничения достъп до лечебни заведения на територията на ЕС, не се подкрепя от нито един документ приложен към преписката по издаване на административния акт. В подкрепа на това органът не е ангажирал никакви доказателства, което прави твърдението голословно. Същото се опровергава и от факта, че със заповед РД-Е113-01-520/19.04.2022 год. цитирана в протокол Е113-06/13-09.2022 год. на специализираната комисия по чл.27 от Наредбата, управителят на НЗОК е разрешил заплащане на лечение на Е. в Турция. Видно от датата на издаване на тази заповед същата е издадена и лечението е разрешено след края на извънредната епидемична обстановка, която приключи на 01.04.2022 год. Оспорващият Тушлеков е представил по делото писмо от издадено от главния секретар на НЗОК по ЗДОИ, съгласно което по реда на Наредба 2 за периода от 01.04.2019 год. до 31.12.2022 год. са издадени 37 заповеди за одобряване на заплащането на медицински и други услуги за лечение в специализиран Европейски център болница Св.Августин , отделение по [заличен текст], Белгия и са издадени формуляри S2 за планово лечение в съответствие с Европейските регламенти. Децата са с диагноза [заличен текст] IV стадий/V стадий и диагноза [заличен текст] . Всички тези събрани по делото доказателства налагат извода, че заповедта е немотивирана, тъй като в нея са изложени фактически обстоятелства, които не почиват на обективната действителност. Споделя се изводът на първоинстанционния съд относно материалната незаконосъобразност на оспорената заповед. Съдът е приел за безспорно между страните, че с издадените преди процесната заповед седем други заповеди се разрешава заплащане на лечението на детето в Турция при условията на чл.2, ал.1 от Наредбата. Правилно съдът е обсъдил издадените в периода 08.05.2020 год. до 19.04.2022 год. заповеди касаещи лечението на детето в Турция. В тази връзка настоящият състав намира възражението на касатора, че първоинстанцционният съд не е следвало да обсъжда предишните заповеди, за неоснователно. Действително с тези заповеди се разрешават различни диагностични и лечебни процедури на детето, но същите са свързани единствено и само с диагнозата на детето, която е [заличен текст] и касаят един продължителен и сложен лечебен процес. Въпреки обаче различните етапи на този процес явно административният орган за всеки един от тях е приел, че са налице условията по чл.2, ал.1 от Наредбата и ги е разрешавал. Не се споделя възражението на касатора, че първоинстанционният съд не е следвало да подлага на преценка вече влезли в сила и изпълнени административни актове. В проверявания съдебен акт АССГ не е извършил преценка на влезлите в сила административни актове издадени от управителя на НЗОК и касаещи лечението на детето Е.. Съдът само се е позовал на тях, така както е направил и административния орган. Видно от съдържанието на протоколи с Е113-06-3162/30.08.2022 год., Е113-06-3306/13.09.2022 год., Е113-06-3399/19.09.2022 год., Е113-06-3458/23.09.2022 год. и Е113-06-3568/03.10.2022 год. на специализираната комисия по чл.27, ал.1 от Наредбата всички тези заповеди са описани и са част от фактическата обстановка при разглеждане на заявлението подадено от М. Тушлеков на 25.08.2022 год. Въпреки наличието на тези заповеди и приетото в тях, при подаване на следващо поред заявление за продължаване на лечението на детето в Турция, административният орган издава процесния отказ без да излага каквито и да е мотиви и да посочва фактическите основания за тях, от които да се направи извод, какво е наложило промяна на лечебното заведение за продължаване лечебния процес на детето. Както правилно е посочил и първоинстанционния съд налице е нарушаване на принципа на последователност и предвидимост, без излагане на съответни мотиви за това. Възражението в тази насока на касатора е неоснователно. Същият е посочил в касационната си жалба, че известно е движението още в хода на самото производство за промяна в цитираните обстоятелства и в този смисъл е предвидимо одобряването на заплащането на в различно от първоначално заявеното лечебно заведение . На настоящият състав не става ясно как един родител, който е получил седем заповеди за разрешаване лечението на дъщеря му в Турция може да предвиди, че при осмото подадено заявление за същото дете, за същото заболяване, при същата фактическа обстановка, ще получи разрешение за лечение при друг специалист, в друга болница и в друга държава. Неоснователно е също така и възражението на касатора относно приетото от АССГ, че административният орган не е обсъдил всички медицински документи и становища имащи значение за случая. Изводът на първоинстанционният съд за допуснати съществени процесуални нарушения в тази връзка се споделят. Не е спорно, че част от административната преписка е писмо от болница Св.Августин , гр.Антверпен, Белгия получено в НЗОК на 28.09.2022 год., в което болницата изразява убедеността си, че шансовете за подобряване на анатомичното и функционално състояние на детето са много малки. Въпреки това заявление административният орган изисква оферта от тази болница и в последствие с процесната заповед разрешава заплащане на лечение на детето именно там. В приложената оферта от болница Св.Августин , гр.Антверпен, Белгия изобщо не се споменава за очаквани резултати от евентуалното оперативно лечение на [заличен текст]. В процесната заповед административния орган също не обосновава разрешаване на лечението в Белгия с очакваните резултати. От друга страна в преписката са налице множество документи, от чието съдържание се вижда, че извършените оперативни и други процедури в болницата в Турция на [заличен текст] са довели до [заличен текст] , детето тича и гледа филми. Ефектът от проведеното лечение в Турция е отбелязан и в доклада на Експертния съвет по медицинска специалност [заличен текст] , съгласно който детето редовно се проследява от [заличен текст] в Турция като се отчитат задоволителни функционални резултати от лечението на [заличен текст] . В тази насока е и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза. Експертът счита, че проведеното лечение в Турция е правилно. Във връзка с гореизложеното настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд е отменил заповедта на управителя на НЗОК като незаконосъобразна, тъй като същата е немотивирана. В административния акт не са изложени съображения какво налага промяна на мястото на лечение на детето при наличието на неопровержими данни, че проведеното до сега лечение в Турция е успешно. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал съответния административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове. От друга страна, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. Първоинстанционният съд правилно е приел, че мотивите на административния орган не обосновават взетото решение за издаване на административен акт съдържащ отказ за заплащане на лечението на детето в Турция. Както бе посочено по-горе редът за заплащане от страна на Националната здравноосигурителна каса на медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето е уреден с Наредба 2 от 27.03.2019 год. В случая административният орган за да издаде обжалвания пред първата инстанция отказ се е позовал именно на нормите на тази наредба. Органът обаче не е отчел специфичността на конкретния случай от медицинска гледна точка, както и възрастта на детето. Съгласно Закона за закрила на детето държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Закрилата на детето се основава на един от основните принципи прогласени със закона, а именно осигуряване на най-добрия интерес на детето. Съгласно §1, т.5, б.ж от ДР на ЗЗДет при извършване на преценката относно най-добрия интерес на детето освен конкретно изброените обстоятелства, законът предвижда, че следва да се вземат предвид и други обстоятелства имащи отношение към детето . В настоящия случай тези други обстоятелства са правилното проведено лечение на детето в Турция, което е довело до задоволителни резултати по отношение на [заличен текст] и становището на болницата в Белгия относно много малките шансове за подобряване на анатомично и функционално състояние на детето. В контекста на настоящото производство касационната инстанция намира, че органът не се е съобразил с тази норма и е постановил акта си не в най-добрия интерес на детето . Отчитайки гореизложеното, настоящият съдебен състав намира оспорената заповед за немотивирана и постановена при липсата на фактически установявания, подкрепени с доказателства относно релевантните факти и обстоятелства към конкретно заявеното искане, при неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Като е отменил оспорения акт като незаконосъобразен и е изпратил преписката на административния орган за ново решаване на въпроса при спазване на дадените задължителни указания, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да бъдат присъдени сторените по делото за касационна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лева съгласно договор за правна защита и съдействие от 23.06.2023 год. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, изр.първо, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,