Решение № 6540 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12683/2014 г.

Решение № 6540 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12683/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Галина Маринова Иванова от гр. Ботевград против решение № 775/29.07.2014 г., постановено по адм. дело № 442/2014 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата й против експертно решение /ЕР/ № 0098 от заседание № 022/3.02.2014 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/. В касационната жалба и писмени бележки се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основният довод на касатора е, че съдът неправилно е заличил допусната медицинска експертиза и по този начин не е проявил нужната процесуална активност. Касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ответната страна по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор, изготвен от пълномощника юрисконсулт Костадин Карамитрев. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни - ТЕЛК - общи заболявания при МБАЛ "Проф. д-р Ал. Герчев" ЕООД - гр. Етрополе, РУ "Социално осигуряване" - София област, Агенция за хора с увреждания, РД "Социално подпомагане" - София област, 104 ОУ "Захари Стоянов" - гр. София, не са изразили становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, в резултат на което делото е останало неизяснено, решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - област е отхвърлена жалбата на Галина Маринова Иванова против експертно решение № 0098 от заседание № 022/3.02.2014 г. на НЕЛК по ортопедични болести, в частта по т. 13. Оценка на работоспособността/вида и степента на увреждане - 46% трайно намалена работоспособност и по т. 18. Противопоказани условия на труд - статично и динамично пренатоварване на долни крайници и гръбначен стълб, тежък физически труд, нощен труд. За да постанови това решение съдът е приел, че оспореното ЕР на НЕЛК е законосъобразен акт и с него правилно е намален общия процент трайно намалена работоспособност /ТНР/ по ЕР на ТЕЛК с 8% и са променени противопоказните условия на труд. Посочил е, че при липсата на прието от съда заключение по съдебно-медицинската експертиза, с което да се опровергаят констатациите, направени в оспореното решение на НЕЛК, както и предвид изричното указание на съда, че при невнасяне на определения депозит ще реши делото въз основа на приетите писмени доказателства, съдът е направил извода, че не са доказани твърденията за допуснати нарушения от НЕЛК и жалбата е неоснователна. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото се установява, че с експертно решение № 0490 от заседание № 030/16.04.2013 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Проф. д-р Ал. Герчев" ЕООД - гр. Етрополе, на Галина Маринова Иванова, касационен жалбоподател в настоящото производство, е определена трайно намалена работоспособност 54%, с дата на инвалидност - 16.04.2013 г. и срок на инвалидността до 16.04.2016 г., при водеща диагноза - "първична генерализирана /остео/артроза", общо заболяване - "гонартрозис бел. Спондилоартрозис. АХ II ст. ум. ст. ХС СН-0.Глаукома". В мотивите на това решение е прието, че за огран. движения в л. КС по ч. I, р. IХ, т. 30.3 се определят 40%; за огран. движения в д. КС по ч. I, р. IХ, т. 30.2 - 20%; за деген. изменения в ГС - по ч. I, р. IV, т. 4.2 - 30%; за АХ II ст. ум. ст. ХС СН-0 - по ч. IV, р. VI, т. 2 - 20%. Във връзка с очното заболяване лицето отказва явяване на СТЕЛК. Общият процент ТНР е определен на 54%. В т. 18 от ЕР на ТЕЛК като противопоказни условия на труд са посочени: "ТФТ, психофиз. напрежение". Това експертно решение е обжалвано пред НЕЛК от председателя на Медицинската комисия и членове по чл. 98, ал. 4 КСО към РУСО - София област. Националната експертна лекарска комисия, в специализиран състав по ортопедични болести, се е произнесла с решение № 0098 от заседание № 022/3.02.2014 г., с което е определена трайно намалена работоспособност 46%, при водеща диагноза - "първична гонартроза, двустранна" и общо заболяване - "двустранна гонартроза, тораколумбална спондилоартроза; артериална хипертония II стадий умерена степен сърдечна форма, хипертонично сърце". В ЕР на НЕЛК - т. 18, са определени следните противопоказани условия на труд: статично и динамично пренатоварване на долни крайници и гръбначен стълб, тежък физически труд, нощен труд. Решението на ТЕЛК е потвърдено по останалите поводи. В мотивите на решението е прието, че за установените заболявания се следват следните проценти ТНР: ортопедичен статус - по ч. I, р. IV, т. 4.2 - 20%, като е посочено, че дадената оценка в ЕР на ТЕЛК по тази точка е необоснована, тъй като не кореспондира с описания в ЕР на ТЕЛК функционален дефицит, приложените рентгенографии и състоянието на лицето, установено в НЕЛК; по ч. I, р. IХ, т. 30.2 са определени 30% за функционален дефицит; по ч. I, р. IХ, т. 27.2 - 20% за нестабилност; по ч. I, р. IХ, т. 30.2 - 20%. Посочено е, че дадената оценка по ч. I, р. IХ, т. 30.3 е необоснована, тъй като не кореспондира с приложените рентгенографии и състоянието на лицето, установено в НЕЛК. В частта от НЕЛК, касаеща сърдечно-съдови заболявания е прието, че по ч. IV, р. VI, т. 2 с следват 20% ТНР. В частта за очни заболявания е посочено, че в обжалваното ЕР на ОТЕЛК липсва обсъждано общо заболяване и оценка по ч. V НМЕ, липсва ЕК от СОТЕЛК, съгласно изискванията на чл. 41, ал. 1 ПУОРОМЕ; при прегледа лицето не е представило медицинска документация за степен и стадий на развитие на очно заболяване, а и в МЕД не е приложена такава. Пред съда експертното решение на НЕЛК е оспорено от освидетелстваното лице с твърдения, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, тъй като е игнориран функционалния дефицит и процента ТНР по отправните точки от приложение № 1 от НМЕ и по-точно по ч. I, р. IХ, т. 30.3 - за ограничените движения на лява колянна става, по ч. ч. I, р. IХ, т. 30.2 - за ограничените движения в дясна колянна става, по ч. I, р. IV, т. 4.2 - за дегенеративни изменения в ГС; за АХ II ст. ум. ст. ХС СН-0 по ч. VI, т. 2, и наред с това са променени, като са намалени и процентите на водещите заболявания и са дадени само 20% по т. 2, р. VI, ч. IV за артериална хипертония, в резултат на което се е получил и по-малък краен процент намалена работоспособност. Наред с това в жалбата до съда да изложени съображения за нарушения на чл. 57 и чл. 58 от НМЕР /вероятно се има предвид Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, която е отменена с Наредбата за медицинската експертиза/. При произнасянето по този спорен предмет първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното от жалбоподателката съществено нарушение на съдопроизводствени правила. С определение от съдебното заседание на 27.05.2014 г., съдът е допуснал да бъде извършена съдебно-медицинска експертиза от четири вещи лица - ортопед, офталмолог, кардиолог и специалист по трудова медицина, със задача: след като се запознае с приетите по делото писмени доказателства да отговори на формулираните в становище на жалбоподателката Галина Иванова задачи. В това становище, изложено в писмена молба от 13.05.2014 г., жалбоподателката е формулирала следната задача на експертизата - да установи степента на функционален дефицит в проценти по всяка една от посочените в жалбата точки, съгласно Приложение № 1 към НМЕР; съгласно медицинската документация да се проследи динамиката на развитие на уврежданията, посочени в ЕР на ТЕЛК и тези в ЕР на НЕЛК; след като се запознае с цялото медицинско досие, експертизата да посочи кои увреждания от посочените в ЕР на ТЕЛК /и освен посочените по точки в жалбата/, обуславят значителен функционален дефицит, с което НЕЛК не се е съобразила или е приела за увреждане с незначителен функционален дефицит. С определението, с което е допуснал исканата експертиза, съдът е определил депозит за изготвянето й в размер на 800 лв., който да бъде внесен от жалбоподателката в 10-дневен срок от датата на заседанието. В определения срок жалбоподателката не е внесла депозита, не е сторила това и по-късно до датата на следващото съдебно заседание, което е насрочено и съответно проведено на 15.07.2014 г. В това съдебно заседание съдът е констатирал, че депозитът не е внесен от жалбоподателката, а последната е дала обяснение, че не е внесла депозита, тъй като няма възможност, както и че през изминалия месец са й се случили непредвидени проблеми, които са й попречили да внесе депозита, заявила е, че не иска удължаване на срока за внасяне на определения депозит и не иска да бъде отлагано делото. Предвид това, съдът след като е констатирал, че в предходно съдебно заседание изрично е указал на жалбоподателката, че при невнасяне на определения депозит, ще отмени протоколното си определение, с което е допуснал съдебно-медицинска експертиза, както и ще реши спора въз основа на приетите писмени доказателства, е отменил определението от 27.05.2014 г. за допускане на съдебно-медицинската експертиза и е обявил делото за решаване. От описаните процесуални действия на съда във връзка с изслушване на заключение по поисканата от жалбоподателката съдебно-медицинска експертиза, не може да се направи извод за допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Съдът е уважил направеното от жалбоподателката доказателствено искане за назначаване на експертиза и е определил състава на вещите лица, като се е съобразил с водещото заболяване на жалбоподателката и останалите й заболявания, констатирани в ЕР на НЕЛК, наред с това й е дал точни и ясни указания както за внасяне на депозита, така и за последиците при невнасянето му. Същевременно, след като не е внесла определения депозит нито в указания срок, нито по-късно, жалбоподателката не е направила искане да й бъде дадена нова възможност да внесе депозита, не е посочила каквито и било конкретни причини за невнасянето му, като дори не е посочила, че невнасянето се дължи на липса на финансови възможности /в протокола от съдебното заседание е вписано изявлението й, че не е внесла депозита, тъй като нямала възможност, без уточнение, че става въпрос за финансова възможност/; не е направила и искане за освобождаване от предварително внасяне на разноски по делото по съответния ред. Тъкмо обратното - в съдебното заседание на 15.07.2014 г. жалбоподателката е заявила, че не желае продължаване на срока за внасяне на депозита и не желае делото да бъде отлагано. При тези нейни изявления и процесуални действия, твърдението в касационната жалба, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е разпоредил освобождаването й от внасяне на разноски и е решил делото без да изслуша заключение, е необосновано. Съдът не е длъжен да събира доказателства вместо страните. В случая съдът е изпълнил задължението си да укаже разпределението на доказателствената тежест на страните, както и да се произнесе по направените доказателствени искания и да събере допустими, относими и необходими доказателства. Както многократно е посочвано в съдебната практика, актовете на експертизата на работоспособността, включително и експертните решения на НЕЛК, имат двояк характер. От една страна те са експертно заключение за здравословното състояние, респективно за работоспособността на освидетелстваното лице, а от друга страна са индивидуални административни актове, въз основа на които за това лице възникват определени права /например за отпуск за временна неработоспособност, трудоустрояване, съответните обезщетения, пенсиониране и т.н./. В случая жалбоподателката не е доказала твърденията си за неправилност на експертното решение на НЕЛК в характера му на експертно решение за здравословното състояние. Относно изискванията за издаване на ЕР на НЕЛК като административен акт съдът е обсъдил приложимите правни норми, при което е достигнал до обоснования и правилен извод, че не са допуснати нарушения на изискванията по чл. 146 АПК, които да представляват основание за отмяна на акта. Наред с това, съдът е установил приложимите правни норми - тези от Наредбата за медицинската експертиза /приета с ПМС № 87 от 5.05.2010 г., обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г./ и е изследвал дали са спазени при издаването на акта, а не се е задоволил, както се твърди в касационната жалба, само да констатира, че жалбоподателката се е позовала на норми от отменената Наредба за медицинската експертиза на работоспособността /отменена с приемането на НМЕ от 2010 г./, която не е била приложима към момента на издаването на ЕР на НЕЛК. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав установи, че първоинстанционното решение е валидно, тъй като е постановено от законен състав, същото е допустимо, тъй като е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки и при отсъствието на отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на оспорването, съответно - на съдебното производство, по изложените по-горе съображения решението е съобразено с материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено с оглед тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съобразно предмета на правния спор, не е налице определен материален интерес по спора. В разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е предвиден размер на адвокатските възнаграждения при обжалване на актове на Националната експертна лекарска комисия, а същевременно липсва обща разпоредба за възнаграждението за процесуално представителство по административни дела без определен материален интерес /в чл. 8, ал. 2 от наредбата са визирани само няколко специални видове производства/. Поради това и в съответствие с § 1 от допълнителните разпоредби на наредбата, възнаграждението следва да бъде определено по аналогия, каквато е уредена в чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата - други неоценяеми искове. Дължимото възнаграждение е в размер на 300 лв. и следва да бъде присъдено в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение