Решение № 16072 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8838/2018 г.

Решение № 16072 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8838/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК – Югоизточен район против решение № 1039 от 25.05.2018 г., постановено по адм. дело № 1930/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му Ответникът главен архитект на община Созопол писмено оспорва жалбата. Ответниците – "Аполония Резорт" ООД и "Долен" ЕООД оспорват касационната жалба. Ответникът Окръжна прокуратура Бургас взема становище за основателност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед № ДК-10-ЮИР-42/23.06.2017 г. на началника на РДНСК – Югоизточен район, с която са обявени за нищожни издаденото от главния архитект на община Созопол разрешение за строеж № 64/22.05.2012 г. за обект: "Детски басейн към курортни сгради с апартаменти за сезонни ползване", находящ се в УПИ -8076, поземлен имот с идентификатор 81178.8.169 по КККР на гр. Черноморец, в местността "Аклади", община Созопол, ведно с одобрените на 16.05.2012 г. инвестиционни проекти. За да постанови този резултат, административният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В съответствие с изложеното и при правилно тълкуване и прилагане на закона Административен съд - Бургас приема, че оспорената заповед на началника на РДНСК – Югоизточен район е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и в съответствие с административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. По делото е установено, че разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти са в съответствие с ОУП и ПУП. Правилно съдът приема, че липсата на ОВОС, респективно оценка за съвместимост не обосновава нищожност на строителните книжа. Съгласно чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ (ред. ДВ бр. 32/2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след представяне на административните актове, които в зависимост от вида и големината на строежа се изискват като условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда или специален закон. Нарушаване на изискването на тази норма е основание одобрените и съгласувани строителни книжа да бъдат отменени като незаконосъобразни, но не и като нищожни. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че процесният строеж не попада в приложение № 1 и 2 на ЗООС и не подлежи на процедури по ОВОС и оценка за съвместимост. Установено е също, че в имота няма пясъчни дюни, в който смисъл са писмо от 12.03.2015 г. на РИОСВ Бургас, удостоверение от 31.01.2017 г. на началника на СГКК - Бургас. В този смисъл е и заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. Освен това към процесния строеж не могат да бъдат приложени нормите на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, тъй като същите са в сила от 30.11.2012 г., т. е. след издаване на разрешението за строеж и одобряване на проектите. В случая е неприложима нормата на чл. 31, ал. 5 ЗБР, като неправилно административният орган се позовава на общата норма на чл. 31, ал. 1 ЗБР, както и на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗООС, тъй като инвестиционното предложение, както бе посочено по-горе не попада в Приложение 1 и 2 ЗООС и спрямо него не могат да бъдат приложени нормите на чл. 2, ал. 2 от цитираната наредба. С оглед изложеното и като взе предвид, че не са налице релевираните в касационната жалба пороци, настоящият съд приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,