Решение № 6052 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13055/2010 г.

Решение № 6052 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13055/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторите Димчо Станимиров, действал като ЕТ "Димчо Станимиров - САГ" и "Саг - М" ООД - приобретател на предприятието на ЕТ "Димчо Станимиров - САГ" молят да бъде отменено решение от 23.03.2010 г. по ахд. № 1945/2005 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата им против ДРА № 622/23.11.2004 г. като неправилно. Поддържат, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон, а също, че ДРА е нищожен. Подробни съображения излагат в касационната жалба. Молят ДРА да бъде обявен за нищожен или да бъде отменен ДРА и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата против ДРА № 622/23.11.2004 г. на ДП - Овча купел, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит на ЕТ "Димчо Станимиров - САГ" в общ размер 28 689,82 лв. с лихви за периода м. 9 - 12.2002 г., м. 2 и 12.2003 г., м. 3 и 04.2004 г. на основание чл. 6 и чл. 65, ал. 4, т. 3 и 4 ЗДДС (отм.), тъй като не са осъществени доставки по спорните фактури. В мотивите си съдът е обсъдил подробно констатациите по ДРА, събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съответна на доказателствата по делото. Обосновано съдът е приел, че ДРА е издаден от редовно овластен актосъставител. В съдебното производство касаторите са поддържали, че ДРА е нищожен, тъй като разрешението за удължаване на срока на ревизията е издадено след изтичане на 3-месечния срок за провеждането й по първия АВДР № 440/16.10.2004 г. и срокът е удължен след изтичането му с АВДР № 622/21.10.2004 г. Съдът е обсъдил възражението и в съответствие с процесуалните правила е приел доводът за неоснователен. Правилен е изводът на съда, че закъснялото удължаване на срока на ревизията води само до невъзможност да се ползват събраните в удължения срок доказателства, но не и до нищожност на ДРА, който е издаден от редовно овластен актосъставител. Съдът е обсъдил подробно констатациите в РА за непредставени поискани доказателства относно реалността на доставките от преките доставчици, за липса на транспортни документи и документи за товаро-разтоварни работи по доставките. Обосновано съдът е приел, че част от спорните фактури не съдържат съществени реквизити относно предмета на доставката. Фактура № 83/29.11.2002 г., № 80/27.10.2002 г. № 16/29.10.2002 г. са с предмет профили за климатични инсталации без посочено количество, мярка и единична цена, Обосновано съдът е приел, предвид заключението на вещото лице, че четирима от доставчиците не са осчетоводили материали, продукция, стоки, постъпления от продажби, а за една от фирмите не е представена счетоводна документация на вещото лице. Доводът на касатора, че съдът следвало да има предвид допълнителното заключение на вещото лице е неоснователен. На основание чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.) съдът законосъобразно е приел, че допълнителното заключение е изработено по съставена за целите на процеса счетоводна документация и не следва да се кредитира. Правилно съдът е приел, че не е установено осъществяване на предпоставките по чл. 64 ЗДДС (отм.) за признаване на данъчния кредит. Обосновано съдът е приел, че представените договори и фактури не са достатъчни, за да установят осъществяване на договорените доставки на стоки и услуги. Осъществяване на доставките не е установено и с приложените ДРА, съставени на доставчиците, в които не се съдържат констатации за доставките, фактурирани от доставчиците на касатора, а и да се съдържат такива констатации, биха били само доказателство наред с останалите доказателства за настоящия процес, предвид предмета на ДРА. С влязъл в сила ДРА се установяват данъчните задължения на ревизираното лице, а фактическите констатации в ДРА не биха имали по-голяма доказателствена сила от мотивите на влязло в сила съдебно решение. Обоснован е изводът на съда, че в ДРА законосъобразно са определени данъчните задължения на касатора по ЗДДС (отм.). Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е основателно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като в първата инстанция разноски не са поискани и присъдени. Ответникът има право на разноски по делото в размер 1023,80 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,