Решение № 13179 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8417/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), подадена от процесуален представител адв. А. Иванова срещу решение 58 от 21.06.2021 г., постановено по адм. дело 250/2020 г. по описа на Административен съд - Велико Търново (АС), с което по жалба на Ц. Христов са отменени заповед НК-5/25.03.2020 г. и заповед 0000-15/25.03.2020 г., издадени от касатора, а БАБХ е осъдена да заплати на Христов сумата 1200 лева разноски по делото. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът по касация Ц. Христов оспорва жалбата. Депозиран е писмен отговор, в който чрез адв. Т. Тодоров моли същата да се остави без уважение по изложените доводи. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че процесната касационна жалба е подадена в срок, допустима е, но по същество се явява неоснователна, поради следното: Първоинстанционният съд правилно и обосновано е отменил оспорените административни актове - заповед НК-5/25.03.2020 г. и заповед 0000-15/25.03.2020 г., и двете издадени от изпълнителния директор на БАБХ гр. София, с които на Христов с първата заповед е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, а с втората заповед, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, вр. с чл. 5, ал. 1, т. 10 от УП на БАБХ, е прекратено служебното му правоотношение. Не се спори, че заповедите са издадени от компетентен орган, в установената за това писмена форма. В същото време от събраните по преписката доказателства е установено отсъствието на мотиви относно тежестта на отделните дисциплинарни нарушения, вменени във вина на служителя. Безспорно от доказателствата по делото се установяват извършените действия от жалбоподателя, обективиращи и правилно квалифицирани от дисциплинарнонаказващия орган (ДНО) като неизпълнение или забавено изпълнение на служебните му задължения. Прието, че същите осъществяват съставите на дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДСл, което обуславя налагането на дисциплинарно наказание. Освен това съдът обосновано е приел, че в оспорената заповед не се съдържат мотиви относно определеното най-тежко дисциплинарно наказание "уволнение". Съгласно чл. 91, ал. 1 ЗДСл, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид четири предпоставки, обособени в отделни хипотези. Органът по назначаване е длъжен при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да съобрази тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. В мотивите на съдебния акт правилно е посочено, че в заповедта липсват каквито й да е мотиви в тази насока, което е довело до необоснованост на наложеното дисциплинарно наказание по вид и представлява порок на акта по чл. 146, т. 2 от АПК. Същевременно съдът правилно е констатирал и нарушение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, тъй като ДНО е изслушал държавния служител преди налагане на дисциплинарното наказание, който е дал и писмени обяснения, но не за случая, за който е бил наказан. Всъщност без да преповтаря съображенията на АС, съобразно правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, настоящият касационен състав препраща към изложените в решението изчерпателни мотиви от фактическа и правна страна. С оглед на гореизложеното не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на оспореното съдебно решение и като валидно, допустимо и правилно то следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника Христов за присъждане на реално направените разноски в касационното производство в размер на 1500 лева за адвокатски хонорар. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение