Решение № 5617 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2164/2021 г.

Решение № 5617 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2164/2021 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. М., чрез процесуален представител, против решение № 1256 от 30.11.2020 г. по адм. дело № 415/2020 г. на Административен съд С.-област/АССО/, с което жалбата на М. против заповед № 517 з-1431/25.02.2020 г. на директора на ОДМВР-С., за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване служебното правоотношение в МВР, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмена защита. Не претендира разноски. Ответникът- директора на ОДМВР-С., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд С.-област е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган/по смисъла на чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи/, в предвидената от закона писмена форма. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Споделя се заключението на административния съд за спазена процедура, вкл. по чл. 207 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на директора на ОДМВР-С. съобразно разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Служителят е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство от 27.10.2019 г., и със заповеди от 29.11.2019 г. и от 30.1.2019 г. за удължаване срока на образуваното дисциплинарно производство. На същия е дадена възможност да се запознае с изготвената обобщена справка рег. № 517 р-1541/23.01.2020 г., да участва в проведеното дисциплинарно производство, самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР, да се запознава с материали по производството и да прави необходимите извлечения, да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения, да дава или да откаже да дава обяснения, включително да даде допълнителни обяснения или възражения след запознаването си с обобщената справка. В проведеното производство по чл. 207 от ЗМВР с оглед данните за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 207, ал. 1 вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, обобщение на установените факти и обстоятелства в това производство е направено съгласно чл. 207, ал. 7 от ЗМВР в цитираната обобщена справка. На Д. М. на осн. чл. 207, ал. 11 от ЗМВР е връчена покана за запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения (на 23.01.2020 г.), с посочен в справката срок за даване на допълнителни сведения или възражения пред ДНО. Служителят изрично е отказал да се ползва от даденото му право, поради което следва да се приеме, че разпоредбите на чл. 207, ал. 7 и ал. 8 от ЗМВР, както и на чл. 206, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 207, ал. 10 и ал. 11 от с. з. са спазени. Съобразно разпоредбата на чл. 207, ал. 12 от ЗМВР дисциплинарното производство е приключило в срок със становище на ДРО от 27.01.2020 г. до директора на ОДМВР-С. за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на касатора. След запознаване със становището на 28.01.2020 г., на осн. чл. 206, ал. 1 ЗМВР, ДНО е поканил служителя да бъде изслушан/покана от 28.01.2020 г. /, което е сторено от М. на 03.02.2020 г., след което е издадена процесната заповед на налагане на дисциплинарно наказание. Противно на изложените от касатора оплаквания, оспореният акт е издаден съобразно изискванията на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Правилно Административен съд С.-област е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарното нарушение е издадена при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, според който текст за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. В разглеждания случай на 17.09.2019 г. в ОДМВР-С. е постъпила докладна записка от 15.09.2017 г. до началника а РУ Ботевград, относно получен сигнал за семеен скандал със служител на МВР. На осн. заповед на директора на ОДМВР С., е извършена проверка, резултатите от която са изложени в справка от 04.10.2019 г., съдържаща данни за извършено на 15.09.2019 г. дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР от мл. инспектор Д. М. -полицай в група ОП РУ Ботевград, при което процесното дисциплинарно производство е образувано със заповед от 27.10.2019 г. Правилата относно определяне момента на откриване и установяване на дисциплинарното нарушение са разписани в нормата на чл. 196 ЗМВР. В ал. 1 на цитираната норма е посочено, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а в ал. 2 от същата, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Видно е, че законодателя има предвид материалите събрани в хода на дисциплинарното разследване при образувано дисциплинарно производство. Тези материали могат да съдържат и документи, изготвени преди образуване на дисциплинарното производство, но данните, обективирани в тези документи като част от обобщения доказателствен материал( независимо от техния характер) подлежат на преценка от ДНО когато при него постъпят резултатите от дисциплинарното разследване, изложени в обобщена справка с приложени към нея всички материали по производството- арг. от чл. 207, ал. 7 ЗМВР. В процесния случай нарушението е установено от ДНО, когато същия се е запознал с обобщената справка и материалите по дисциплинарното разследване, приложени към справката- на 23 януари 2020 г., видно от отбелязването върху справката/същевременно на тази дата обобщената справка е регистрирана в деловодството на ОДМВР-С./, от който момент започва да тече преклузивния срок за налагане на дисциплинарното наказание на държавния служител в МВР, поради което оспорената заповед, като издадена на 25 февруари 2020 г., е в указания в чл. 195, ал. 2, предл. първо от ЗМВР двумесечен срок, както правилно е приел първостепенния съд. Също така не се констатират нарушения относно предл. второ на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР – процесната заповед е издадена в двугодишния срок за налагане на дисциплинарното наказание. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на касатора са допуснати посочените в оспорената заповед дисциплинарни нарушения и предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Според цитираната разпоредба като дисциплинарно нарушение е определено неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В конкретния казус е безспорно установено, че мл. инспектор Д. М. -полицай в група Охранителна полиция на РУ Ботевград, в извънработно време на 14.10.2019 г., около 03. 30 ч., на [адрес], на стълбищната площадка пред апартамент № 9, обитаван от семейството на служителя, е заплашил с огнестрелно оръжие съпругата си Т. М. и съседите си – А. П., Х. Ц., Й. Б., Д. В., Н. Р. и В. Т., като е насочил през отворената врата на семейното жилище към стълбищната площадка дулото на пистолет и е натиснал спусъка му. На 03.06.2020 г. с постановление на РП-Ботевград, Д. М. е привлечен като обвиняем за осъществен състав на престъпление по 144, ал. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. На лицето е определена мярка за неотклонение "подписка". Горните обстоятелства са станали достояние на служители на МВР, прокуратурата, и на трети лица. Това поведение на служителя правилно е квалифицирано от ДНО като виновно нарушение на т. 15, т. 16, т. 19, и т. 20, от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР/ подробно описани от АО и от решаващия съд/, при което е осъществен състава на дисциплинарното нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР. Тази квалификация е в резултат на извършена конкретна преценка на случая при безспорно установени факти в проведено дисциплинарно производство, обосноваващи нарушение на горепосочените правила в ЕК, с които служителят е запознат. Причините поради които М. е извършил това деяние(поради емоции, породени от негативни семейни отношения), са без значение за резултата от същото- същото не само че не е съвместимо с цитираните по-горе правила на ЕК, но несъмнено уронва престижа на службата - създадени са изключително негативни нагласи относно наказаното лице като служител на МВР, съответно за дейността на министерството, поради което деянието е тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за което наложеното дисциплинарно наказание може да е само "уволнение". Не се кредитират доводите на касатора за неизпълнение изискванията на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Административният орган при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, което е отразено в оспорената заповед. Не е необходимо мотивите на органа в тази насока да са пространни, достатъчно е от същите да е видно обсъждане от органа на релевантните обстоятелства, определящи вида и размера на наказанието, което в случая е сторено. Твърденията на касатора, че не е заплашвал съпругата си и съседите с огнестрелно оръжие, не съответстват на събрания по делото доказателствен материал, а визираната от същия Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. е неприложима предвид проведеното дисциплинарно производство, в хода на което са установени релевантните за налагане на дисциплинарно наказание факти. Споделя се извода на първостепенния съд за спазен принцип на съразмерност по чл. 6 АПК. Няма данни по делото АО, издавайки оспорения пред АССО акт да е упражнил правомощията си по неразумен начин, недобросъвестно или несправедливо. С издаване на оспорената заповед се постига предвиденият от законодателя резултат - отстраняване от държавна служба в ОДМВР-С. на служители, чийто нравствени качества не съответстват на изискванията за изпълняване държана служба в МВР. На следващо място обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АССО е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Правилно съдът e отхвърлил искането на оспорващия за спиране производството по делото до приключване на образуваното срещу него наказателно производство, като относно аргументите в този смисъл настоящият състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл. 221, ал. 2 АПК. Изцяло неотносими към настоящото производство са съдържащите се фактически и правни изводи в мотивната част на решение от 10.02.2020 г. по гр. д. № 928/2019 г. на Софийски окръжен съд, както и направените изявления на Т. М. по досъдебно производство № 153/2019 г. по описа на СОСлО при СОП., пр пр. № 1292/2019 г. по описа на РП-Ботевград. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение