Решение № 160 от 9.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 640/2015 г.

Решение № 160 от 9.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 640/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 307, ал. 2 вр. с чл. 304 ГПК. Образувано е по молба на Р. А. Б. за отмяна на решение № 989/15.03.11 г. на Варненски районен съд, постановено по г. д. № 10109/07 г. - в частта, с която предявеният от съпругата му З. И. Боева иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на собствеността и владението на земя, съставляваща ПИ 10135.2526.1709 по плана на СО"С. Н. " [населено място], е отхвърлен като неоснователен. Поддържа се, че молителят е узнал както за решението, така и за обстоятелството, че делото касае не само сграда, а и земя, на 8.10.2014 г. Твърди се, че доколкото по предявени от и срещу съпрузите ревандикационни искове те са задължителни необходими другари - а в случая собствеността се претендира на основание давностно владение през време на брака, молителят, като съпруг на ищцата, е следвало да участва по делото като задължителен другар. Тъй като не е бил конституиран като такъв, моли за отмяна на постановеното без негово участие решение ведно с присъждане на разноски. Ответната страна Д. И. А. оспорва молбата; претендира разноски. Ответната страна Н. И. Г. не взема становище. Ответната страна З. И. Боева не оспорва молбата. Молбата за отмяна е допустима /по този въпрос съдът се е произнесъл с определение № 117/2.04.2015 г. по делото/. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 989/15.03.11 г. по г. д. № 10109/07 г. на Варненски районен съд на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на ответника Р. Г., че З. И. е собственик на 1/4 ид. ч. от вилна сграда в имот ПИ 10135.2526.1709 /бивш пл. № 2931/ по плана на СО"С. Н. " [населено място] - по силата на наследствено правоприемство от И. П. К., който от своя страна е придобил имота по силата на учредено право на строеж с договор № 5842/18.01.65 г., и ответницата е осъдена да предаде владението му, а предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на поземления имот - ПИ 10135.2526.1709 по плана на СО "Св. Н. " [населено място], е отхвърлен като неоснователен. Видно от исковата молба и молбите за уточнението й, правото на собственост върху поземления имот - ПИ 10135.2526.1709, е претендирано на основание давностно владение, осъществено от наследодателя на ищцата И. К. - от 1965 г. до смъртта му, а след него - продължено от наследниците му, които са присъединили изтеклата в негова полза давност, до датата на издаване на нотариален акт в полза на ответницата. Съгласно чл. 304 ГПК отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо от това, че то не е било страна по делото /чл. 216, ал. 2 ГПК/. Предвид изричното препращане към нормата на чл. 216, ал. 2 ГПК, разглежданата отмяна се свързва с необходимото другарство, като обхваща двете му проявни форми /задължително и факултативно/. Тя брани третите лица срещу силата на пресъдено нещо, която се разпростира спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, участници в което са те. Поради това, в качеството им на такива участници, тези трети лица разполагат с право на иск относно него и е трябвало да бъдат конституирани като главна страна. С оглед на изложеното се налага извода, че легитимирани да искат отмяна са само тези трети лица, спрямо които се разпростира силата на пресъдено нещо, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение - така че биха били необходими другари, ако биха били конституирани като главна страна по делото. На още по-голямо основание легитимирани да искат отмяна са и лицата, които би следвало да са задължителни другари. В случая молителят няма такова качество. Той е съпруг на лице, за което в горепосоченото исково производство е признато за установено, че не притежава в резултат на наследяване и давностно владение право на собственост върху посочения в молбата имот. Касае се за отхвърлена претенция за имот лична собственост на съпругата на молителя - права върху който тя претендира предвид изтекла в полза на наследодателя й давност, респективно присъединено към неговото давностно владение такова на наследниците му - който имот не би могъл да се придобие по давност от молителя. С. влизане в сила на Семейния кодекс от 1985 г. т. 2 от Постановление № 8/80 от 17.06.1981 г. на Пленума на ВС вече не е актуална, доколкото с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от СК (отм.) е въведено изискването за принос при придобиване на имущество в съпружеска имуществена общност /реш. № 1116/10.12.08 г. по г. д. № 1872/07 г., III ГО на ВКС/. В случая такъв принос не е налице поради наследствения характер на имота. Съпрузите имат качеството на необходими другари само по искове за собственост за вещи, придобити в съпружеска имуществена общност, която на основание чл. 21 от СК възниква само при възмездно придобиване на имущество по време на брака. По спор за собственост, предмет на който е вещ, придобита по време на брака, но представляваща съгласно чл. 22 от СК индивидуална собственост на съпруга, който я е придобил, какъвто е и разглежданият случай, съпрузите не са необходими другари и отмяна на основание чл. 304 от ГПК по искане на неучаствалия по делото съпруг не може да се допусне /реш. № 2/29.02.12 г. по гр. д. № 1088/11 г., I ГО на ВКС, реш. № 152/27.06.2014 г. по г. д. № 1927/14, III ГО на ВКС/. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира искането за отмяна на влезлия в сила съдебен акт за неоснователно. Разноски на ответната страна Д. А. не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за извършване на такива. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение