Решение № 15122 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11242/2011 г.

Решение № 15122 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11242/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Столичен общински съвет (СОС), чрез процесуалните представители юрисконсулт Семра Якуб и юрисконсулт Радост Татарска, против решение № 3739/25.07.2011 г., постановено по административно дело № 291/2011 г. на Административен съд София - град, в частта, с която е отменена нормата на чл. 27, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставени от Столичната община (наредбата). По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението (в обжалваната му част - в останалата, имаща характер на определение, то е влязло в сила) да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването. Претендира и присъждане на извършените по делото разноски, както и на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касация - Сдружение с нестопанска цел "Гражданска инициатива "Справедливост" гр. София, и Димитър Цонков Иванов, Диньо Тенев Бозаджиев и Калоян Емилов Методиев, тримата от гр. София, чрез упълномощения адв. Юлиян Димитров в писмен отговор и чрез другия си пълномощник адв. Иван Груйкин в съдебно заседание и в писмени бележки оспорват касационната жалба и молят за оставянето й без уважение като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и доводите на страните, и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С атакуваната пред първоинстанционния съд норма е уредено, че таксата за битови отпадъци за имоти на граждани и жилищни имоти на предприятия се определя пропорционално в промили на база данъчната оценка на имотите. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от наредбата от момента на приемането й с решение № 894 по протокол № 93/23.11.2006 г. не е допълвана или изменяна от Столичния общински съвет. В мотивите на проверяваното решение Административен съд София - град е приел, че процесната наредба е издадена въз основа на изричната законова делегация на чл. 9 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), даваща право на общинските съвети да приемат наредби за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Същата е издадена от компетентен орган - Столичния общински съвет, в изпълнение на конституционно закрепеното и детайлно регламентирано в ЗМДТ негово правомощие да определя размера на местните такси и цени на услуги на територията на Столичната община. Подзаконовият нормативен акт е приет в предвидената от закона форма при спазване на регламентираните в чл. 75, ал. 3 и 4 от АПК изисквания. Спазени са императивните процесуални разпоредби относно приемането на нормативни административни актове, в това число чл. 27, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Докладът на вносителя с проекта за наредбата съдържа мотивите към него, предложението за приемане на решението на СОС изхожда от компетентен вносител - кмета на Столична община, обсъдено е при наличие на необходимия кворум и гласувано със съответното мнозинство. Въпреки това, за да уважи оспорването, с което е бил сезиран, решаващият съдебен състав е приел, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не е изпълнено изискването за публикуване проекта на наредбата, установено в чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове, на интернет страницата на съответната институция за публично обсъждане в 14-дневен срок преди приемането на решението. Освен това съдът е приел, че разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен в частта "пропорционално в промили на база данъчната оценка на имотите". Развити са съображения, че основният критерий по чл. 67, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси е тяхното количество, а вторичен е възприетият от СОС уреден в ал. 2 на същия член, че когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, и че в тази връзка не са изложени мотиви. Въз основа на горното е формулиран краен правен извод за наличие на основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 във връзка с чл. 196 от АПК за отмяна на оспорената разпоредба на чл. 27, ал. 1 от наредбата. Обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на подзаконов нормативен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирани страни с правен интерес от оспорването. Изводът на съда за наличие на основания за отмяна на оспорената разпоредба на чл. 27, ал. 1 от наредбата е необоснован и в нарушение на материалния закон, като има за последица постановяване на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК решение. Визираният от съда чл. 26, ал. 2 от ЗНА в редакцията му към момента на приемане на оспорената разпоредба на наредбата не съдържа изискване за публикуване на проектите на нормативни актове, поради което изводът за допуснато процедурно нарушение на тази разпоредба не може да бъде споделен. Доколкото подобно задължение е установено за компетентния административен орган в приложимата тогава норма на чл. 2а от ЗНА (отм. ДВ, бр. 46/2007 г., в сила от 1.01.2008 г.), то е спазено, като проектът на наредбата е публикуван в сайта на Столичния общински съвет на 4.09.2006 г. (един от алтернативно изброените способи за уведомяване), видно от удостоверението, издадено от директора на Дирекция секретариат на СОС" и от секретаря на Столична община. Наредбата е приета от СОС на 23.11.2006 г. и с оглед на това заинтересованите страни са разполагали с достатъчно време да изразят становища и възражения по обявения неин проект. Удостоверението, както и другите приложения към касационната жалба, са допустими в касационното производство писмени доказателства по чл. 219, ал. 1 от АПК, защото чрез тях се установяват касационните основания и са свързани с решаващите мотиви на АССГ за постановената отмяна на атакуваната норма. Интернет-страницата на съответната институция е общодостъпна и в тази връзка следва да се отбележи, че първоинстанционният съд в нарушение на чл. 9, ал. 3 от АПК не е дал съответните конкретни указания по чл. 171, ал. 4 от АПК за липсата на доказателства досежно спазване на изискването за оповестяване на проекта на наредбата. Удостоверението е издадено от длъжностни лица в рамките на служебните им задължения и свидетелства за достоверността на отразените в него факти, като от съдържанието му се установява изпълнението на задължението на органа на местно самоуправление за публикуване на проекта на нормативния акт в предвидения по чл. 2а от ЗНА (редакция към 2006 г.) едномесечен срок преди приемането му. Настоящата инстанция не споделя развитите съображения в мотивите на проверяваното решение, че оспорената разпоредба на чл. 27, ал. 1 от наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Основният критерий, установен в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ за начисляване на такса битови отпадъци, е тяхното количество. В ал. 2 на същия чл. обаче е предвидено, че когато това количество не може да се установи, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. В случая се касае за голям град с многоетажно жилищно строителство, като Столичният общински съвет и администрацията на Столична община периодично са изследвали възможностите за определяне на размера на такса битови отпадъци за гражданите и жилищните имоти на предприятията въз основа на всички посочени в закона методи, категорична индиция за което са докладна записка вх. № 9300-466/01.12.2003 г. към решение № 1 по протокол № 4/10.12.2003 г. на Столичния общински съвет, заповед № РД-09-576/15.03.2004 г. на кмета на Столична община и доклад вх. № 93-00-315/15.07.2004 г. към решение № 364 по протокол № 29/14.10.2004 г. на Столичния общински съвет. Предвид установената обективната технологична невъзможност да се определи количеството битови отпадъци, произвеждани в имотите на гражданите и жилищните имоти на предприятията, и липсата на реално осъществима алтернатива на способа за определяне на такса битови отпадъци в хипотезата на процесния текст, е преклудирана възможността да се приложи критерия по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, а е налице хипотезата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, поради което следва да се приеме, че атакуваната норма не само не противоречи, а напълно съответства на правилата на чл. 67 от ЗМДТ. За пълнота на изложението в тази връзка следва да се отбележи и неоснователността на релевираните пред първата инстанция доводи за противоречие на нормата на чл. 27, ал. 1 от наредбата с чл. 6, ал. 2 и чл. 60, ал. 2 от Конституцията на Република България, защото ЗМДТ не поставя ограничения при определяне на основата за пропорционално начисляване на такса битови отпадъци. Пропорционалното определяне на такса битови отпадъци е един от установените в ЗМДТ способи, а съответствието на размера на таксата с разходите по предоставяне на услугите е гарантирано от чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно който общинските съвети ежегодно следва да определят размера на таксата въз основа на разходите, залегнали в одобрена план-сметка, необходими за сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистота на териториите за обществено ползване. В този смисъл е налице и разходооправданост на такса битови отпадъци, защото описаният механизъм е основна гаранция за спазване на установения в чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ принцип за съответствие на размера на местните такси с разходите, необходими за предоставяне на услугите. Ако съгласно законовите изисквания общинският съвет до 31 декември на предходната година не разчете необходимите средства за дейностите по чл. 66 от ЗМДТ и не е определил размера на таксата за битови отпадъци, ще се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ. Иначе казано, възприетото разрешение в чл. 27, ал. 1 от наредбата е правно и логично обвързано със задължението на общинските съвети да приемат план-сметка за дейностите си по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, и размера на такса битови отпадъци до края на предходната година, която план-сметка заляга и в бюджета на общината за следващата година. Тази такса няма характер на скрит имуществен данък, предвид възмездния й характер и предвидените в чл. 27, ал. ал. 2, 3 и 5 от наредбата хипотези, когато услугите не се ползват, при деклариране на определени обстоятелства от задължените лица таксата не се заплаща - т. е. за разлика от данъка върху недвижимото имущество, таксата не се заплаща в случаите, когато имотът не се ползва. Извън горното, при анализа на данните по делото решаващият съдебен състав не е приложил релевантната за процесния период разпоредба на чл. 14, ал. 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове в редакцията й до 1.01.2008 г., която установява като основно правило изискването мотивите към нормативния акт да бъдат формулирани накратко, като обхващат причините, целите и очакваните резултати от прилагането му. Доклад вх. № 93-00-311/4.09.2006 г. към проекта на наредбата съдържа такива мотиви. Изрично обосноваване на отделни норми от нормативния акт следва да се прилага само в случаите, когато се въвеждат важни нови положения. Понеже оспорената норма на чл. 27, ал. 1 от Наредбата възпроизвежда съществувала до приемането й правна регламентация на визираните в нея хипотези (чл. 12 от предходната Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община), тя не съдържа нова правна регламентация касателно определяне на такса битови отпадъци, не въвежда важни нови положения и съответно съгласно горецитирания чл. 14, ал. 2 от Указ № 883 не се налага по отношение на нея самостоятелно излагане на мотиви. От изложеното е видно, че при постановяване на процесния съдебен акт в обсъжданата му част, съдът е приложил неправилно материалния закон и не е приложил уредбата, която е следвало, а правния му извод за наличие на основания за отмяна на оспорената разпоредба е необоснован. С оглед на това и при установеното наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното в атакуваната му част съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение в тази му част следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора основателна се явява акцесорната претенция на касатора да му се присъди юрисконсултско възнаграждение (дължими от ответниците по касация), чийто размер съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, следва да се определи на 150 лв. От друга страна, липсата на данни за реално извършени деловодни разноски от СОС изключва уважаване на касаторовото искане за тяхното възстановяване. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,