Решение № 146 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10055/2008 г.

Решение № 146 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10055/2008 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов КАСАТОРИТЕ са обжалвали решението от 11.06.2008 г. по адм. д. № 550/07 г. на Монтанския административен съд, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед от 9.10.2007 г. на началник на РДНСК за прекратяване като недопустимо на производството по тяхна жалба срещу строително разрешение. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК. ОТВЕТНИЦИТЕ оспорват касационната жалба с изключение на община Монтана, която не е взела становище по нея, прокурорът дава заключение, че е неоснователна. 1. След като по повод на касационната жалба, подадена в срок, служебно провери допустимостта на обжалваното решение, Върховният административен съд го намира за недопустимо в частта, в която е постановено спрямо общината. Съдебното оспорване на административни актове е средство за решаване на спорове между гражданите и организациите, от една страна, и администрацията от друга, а не между държавни органи в това им качество - чл. 120 КРБ, чл. 147, ал. 1 АПК. Поради това главния архитект не може да обжалва заповедта по чл. 216, ал. 5 ЗУТ, нито да участва в делото по обжалването й - чл. 153, ал. 1 АПК вр. чл. 215 ЗУТ, включително да бъде процесуално субституиран от общината по реда на чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Следва решението в тази част да бъде обезсилено. 2. Касационната жалба срещу решението в останалата му, допустима част, е основателна. а. Материалната законосъобразност на административния акт, на какъвто чл. 214 ЗУТ приравнява заповедта на началника на РДНСК по чл. 215, ал. 6 от закона, се преценява въз основа на фактическите основания за издаването му - арг. чл. 170, ал. 1 АПК. Заповедта е била издадена на единственото основание, че жалбоподателите са били собственици на имот пл. № 1460, включен в урегулирания УПИ VIII и не са били собственици на имот пл. № 1461, в който е бил разрешен строежът, също включен в урегулирания поземлен имот. Затова както преценките на съда за законосъобразността на строителното разрешение, така и свързаните с тях касационни оплаквания относно вида и търпимостта на заздравявания строеж са неотносими към допустимостта на жалбата срещу разрешението, съответно към правилността на обжалваното решение. Тъй като благоустройствените актове се издават въз основа на действащия кадастър - арг. чл. 115, ал. 2 ЗУТ, неотносимо е и оплакването за грешка в кадастъра на имоти пл. № 1460 и 1461, както и за висящо производство по поправката й. Единствените правно значими обстоятелства са дали двата имота са били самостоятелни и ако да - попадал ли е разрешеният строеж по проект поне частично в този на жалбоподателите. б. Съдът е приел, че урегулираният поземлен имот е съсобствен, а разрешеният строеж е нов, поради което жалбоподателите имали право да обжалват строителното разрешение по силата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Ако това е било действително така, съдът не би могъл да реши по същество въпроса за законосъобразността на строителното разрешение, както е сторил, тъй като по този въпрос липсва произнасяне от началника на РДНСК. Следвало е да отмени обжалваната заповед и да върне преписката на началника за произнасяне по съществото на жалбата срещу разрешението (както, впрочем, е постановил с определението си от 21.01.2008 г., отменено само поради това, че не е било решение). Само на това основание касационното оплакване, че заповедта е потвърдена незаконосъобразно, е основателно. в. Всъщност, обаче, самият извод за съсобственост не е пълно доказан. Индиция, че създаденият през 1995 г. парцел VIII е бил предназначен за двата имота, е единствено изписването му по копието-скица от плана, приложено към заключението на техническата експертиза, във вида "VIII-1460, 1461". Дори да се приеме въз основа на това, че парцелът е бил отреден като съсобствен по реда на чл. 30, т. 3 вр. 28, ал. 1, б. "в" ЗТСУ (отм., ред. 1973 г.), следвало е да се изясни и дали частите в съсобствеността са били своевременно изравнени, т. е. дали отчуждителното действие на регулацията не е било прекратено по силата на § 8, ал. 1 ЗУТ, с което имотите да са придобили първоначалната си самостоятелност така, както са записани и по действащия кадастър (с отделни номера 502 и 503). г. При неустановената истинност на тези обстоятелства делото не може да бъде решено по същество от настоящата инстанция. Следва съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане. При него, ако е нужно и с експертиза, съдът трябва да установи: за кой имот (имоти) е бил отреден парцел VIII по плана от 1995 г. ; ако е бил отреден като съсобствен за имоти пл. № 1460 и 1461, изравнени ли са били частите в него най-късно до изтичане на срока по § 6, ал. 2 ЗУТ; ако не са били изравнени, кои са били действащите кадастрални граници на двата имота към момента на издаване на заповедта на началника на РДНСК и попадал ли е по проект разрешеният строеж поне частично в имота на жалбоподателите според тези граници. В зависимост от тези отговори следва да се реши и единственият правен въпрос, предмет на делото - законосъобразно ли е приел началникът на РДНСК, че жалбата срещу инвестиционния проект и строителното разрешение е недопустима. При отрицателен отговор преписката следва да му се върне за решаване на жалбата по същество. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и 3 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд