Решение № 10622 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6174/2015 г.

Решение № 10622 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6174/2015 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Валис" ЕООД, гр. Стара Загора, подадена чрез пълномощника му по делото, против решение № 38 от 25.03.2015 г., постановено по адм. дело № 432/2014 г. по описа на Административен съд (АС) - Стара Загора. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По идентични на релевираните в първоинстанционното производство доводи моли за отмяна на съдебния акт и за решаване на спора по същество. Ответната страна - кметът на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Претендира потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в тричленен състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, за която съдебното решение е неблагоприятно - чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Валис" ЕООД с искане за обявяване нищожността на Ревизионен акт (РА) № 1/7.05.2014 г., издаден от органи по приходите в община Стара Загора, в частта, с която са установени задължения за довнасяне на данък върху превозни средства (ДПС) за Влекач "Шкода Лиаз" с рег. № СТ9839НН и Влекач "Шкода МТ 5" с рег. № СТ9863НН, в общ размер на 18186.41 лв. и лихви за просрочие, изчислени към 3.04.2014 г., в размер на 3286.80 лв., мълчаливо потвърден от кмета на общината и е осъдил дружеството да заплати на ответника разноските по делото. За да постанови този резултат съдът е формирал решаващ извод за валидност на РА в оспорената му част с аргумент, че не са допуснати нарушения на императивни правни норми, дисквалифициращи действителността му и не са налице недостатъци от категорията на съществените, които да го опорочават до степен на нищожност. Приел е, че актът е издаден от материално и териториално компетентни органи, надлежно оправомощени да извършат процесната ревизия съобразно приложените по делото заповеди. Счел е, че производството по установяване задълженията на дружеството за притежаваните от него ППС е законосъобразно инициирано и проведено. Преценил е, че през ревизирания период 2008 г. - 30.07.2013 г. жалбоподателят се легитимира като данъчнозадължен субект по смисъла на чл. 53, вр. с чл. 52, ал. 1 ЗМДТ, т. к. е бил собственик на процесните ППС, а фактът на прекратената на 30.07.2013 г. тяхна регистрация е отчетен при изчисляване размера на дължимия данък. Изведено е заключение, че РА не е лишен от предмет и основание, т. к. определеният с него размер на данъка за периода 1.01.2008 г. - 30.07.2013 г. върху декларираните от жалбоподателя превозни средства произтича от констатираното разминаване в стойността между начислен и внесен данък и действително дължимия такъв. Като основание за установените с акта суми са посочени съществуващите несъответствия между декларираните данни относно техническите параметри на облагаемите МПС (допустима максимална маса на състава от превозни средства) и данните, служебно изискани и предоставени от производителя "Мадара" АД на проверяващите общински органи, предвид липсата на съответна информация в свидетелството за регистрация. Възприети са фактическите установявания на приходния орган, че дружеството е заплащало задълженията в по-нисък размер, поради което разликата между направените вноски и новоустановените задължения подлежи на доплащане в указания в РА размер. Според съда обстоятелството, че допуснатата грешка се дължи на органа по приходите, въвел данните в програмния продукт на отдел "МДТ", не компрометира валидността на акта. По аргумент от разпоредбите на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9, чл. 171 и чл. 172 ДОПК, във вр. със ЗВР № 1/26.11.2013 г., е обоснован извод, че погасителната давност за установените в оспорената част от РА задължения за 2008 г. не е изтекла. По отношение на оплакванията, свързани с неправилно определен размер на задължението за ДПС, съдът е посочил, че същите са относими към въпроса за материалната незаконосъобразност (унищожаемост) на обжалвания РА, поради което са извън предмета на спора, касаещ валидността на акта. Решението е правилно. Подаването на жалбата след преклузивния срок за оспорването му ограничава обхвата на съдебния контрол единствено до проверка на неговата действителност. В този смисъл спорът по делото се свежда до въпроса дали е налице толкова непримирима противоправност, която се отразява на валидността на обективираното в акта административно волеизявление, т. е. налице ли е опорочаването му до степен нищожност. Обоснована и съответна на материалния закон е преценката на съда по същество за отсъствие на такова тежко, радикално и нетърпимо нарушение на законността, което да лишава РА от правно действие и изначално да изключва търпимостта му в правния мир. В чл. 146 АПК, респ. - чл. 160, ал. 2 ДОПК, са изброени пороците, които водят до незаконосъобразност на акта, а признаването му за валиден или за недействителен почива на критерия степен или тежест на незаконосъобразността при издаването му. Верен е изводът на решаващия съд, че в конкретния случай не е налице хипотеза на нищожност на акт на администрацията. Видно от данните по делото, органът по приходите е действал в изпълнение на правомощията, предоставени с разпоредбата на чл. 119, ал. 2, вр. с чл. 112, ал. 2, вр. с чл. 4 ЗМДТ, като е издал процесния РА при условията на чл. 108 ДОПК по отношение на лице, което според подадената пред данъчната администрация декларация се легитимира като собственик на спорните ППС за релевантния период на ревизията. В този смисъл актът е постановен от компетентен орган. Не се установяват отклонения от процесуалните правила при образуване и провеждане на ревизионното производство, нито нарушения на изискванията за форма на крайния акт и съставящите го документи (ревизионния доклад) - чл. 117 и чл. 120 ДОПК. Не е налице и материална незаконосъобразност, която да се намира в тежка степен на изначална нетърпимост от правния ред и да може да обоснове нищожност на процесния РА. Като основания за нищожност на административен акт поради противоречие с материалния закон в правната теория и съдебната практика се възприети: пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; актът е изцяло лишен от законова опора; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган; актът е основан на друг нищожен административен акт или налага извършването на престъпление, съответно - административно нарушение и т. н. Несподелима е в тази връзка тезата на касатора, че оспореният РА е лишен от предмет и правно основание. Противно на доводите му, при определяне на дължимите суми е съобразен факта на заличаване на регистрацията на ППС. Соченото в жалбата бракуване на процесните ППС не изключва облагането им с данък за времето до прекратяването на регистрацията, т. е. не заличава с обратна сила вече възникналите по силата на чл. 53 ЗМДТ публични задължения. Обстоятелството, че установяването на действителния им размер следва прекратяването на регистрацията, не отрича дължимостта им. Задължението за данъка върху превозните средства възниква с придобиване на превозното средство, установява се въз основа на декларирането му пред общинските данъчни власти и се изпълнява периодично. В обхвата на ревизията са включени задължения на дружеството от 2008 г. до 30.07.2013 г., в който период същото се легитимира като собственик на спорните превозни средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България и явяващи се обект на местно данъчно облагане по смисъла на чл. 52, т. 1 ЗМДТ. При съществуваща разлика между реалния размер на публичното задължение и първоначално начисления и платен от данъчнозадълженото лице такъв, няма процесуална пречка да бъде извършена ревизия за установяване на действително дължимата сума, респ. - могат да бъдат допълнително определени задължения в размер по-голям от първоначалния. В случая е констатирано несъответствие между декларираните от жалбоподателя и заведените от общинските органи данни относно релевантни за изчисляване размера на данъка технически параметри на превозните средства и с оглед липсата на тази информация в свидетелството за регистрация, на основание чл. 54, ал. 8 (сегашна ал. 11) ЗМДТ за достоверни са възприети данните, посочени от производителя "Мадара" АД. Съобразно действителните технически стойности на притежаваните от дружеството превозни средства е установен нов размер на задължението. Следователно предпоставка за довнасяне на указаните в РА суми са установени в хода на ревизията факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане и обуславящи преизчисляване на заплащания от дружеството размер на задължението. Без значение е обстоятелството дали неправилно начисления в по-малък от дължимия размер данък се дължи на виновно поведение на данъчно задълженото лице или на грешка на администрацията. Добросъвестното деклариране и плащане на посочения в съобщенията от общината размер на ДПС не изключва провеждането на ревизионно производство. Позоваването на издавани от община Стара Загора удостоверения за липса на непогасени публични задължения на дружеството за включените в обхвата на ревизията периоди е неотносимо към правомощията на приходните органи по установяване дължимостта на такива. Ето защо актът в обжалваната му част не е лишен от законова опора и предмет. Законосъобразно е и заключението на съда, че при възлагане на ревизията предвидената в закона 5-годишна давност не е изтекла, включително по отношение на задълженията за 2008 г. Видно от датата на издаване на ЗВР - 26.11.2013 г., възможността на органа да образува производство за установяване на задължения за ДПС за периода 2008 г. не е била преклудирана - чл. 109, ал. 1 ДОПК. По аргумент от разпоредбите на чл. 171, вр. с чл. 172 ДОПК към момента на издаване на РА установените с него публичните задължения за 2008 г. не са погасени по давност. Извън въпроса за кредитирането им, твърденията на касатора, основани на заключението на САТЕ, че размерът на данъчното задължение за Влекач "Шкода МТ 5" с рег. № СТ9863НН е неправилно определен в хипотезата на чл. 55, ал. 7 ЗМДТ (относно състав на ПС) вместо в приложимата такава по чл. 55, ал. 13 с. з. (за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 тона), са основание за квалифициране на акта като материално незаконосъобразен, но претендираният порок не обуславя извод за нищожност. При отсъствие в случая на сериозни недостатъци, водещи до недействителност на волята на органа, валидността на РА не е засегната, а липсата на нищожност отрича основателността на жалбата, в какъвто смисъл правилно се е произнесъл първостепенният съд. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което атакуваното решение следва да се остави в сила. Що се отнася до претенцията на ответника за присъждане на разноски, същата е неоснователна. На органа не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, т. к. по аргумент от разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК такива се присъждат общо за двете съдебни инстанции в размера до минималното възнаграждение за един адвокат, определено по реда Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в случая разноските на администрацията за цялото съдебно производство са присъдени от първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение