Решение № 3617 от 25.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7249/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Миграция Министерство на вътрешните работи (МВР), подадена чрез процесуалния представител гл. юрк. В. Терзийска, против решение 4038 от 19.06.2023г., постановено по адм. дело 1904/2023г. по описа на Административен съд София-град. С него е отменен отказ за предоставяне право на постоянно пребиваване в Република България на Л. Илков, дата на раждане: [дата]., гражданин на Албания, рег. 5364р-2810/02.02.2023 г. на Директор на Дирекция Миграция - МВР. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационният жалбоподател съставът на административния съд въз основа на установеното по делото е стигнал до погрешен правен извод, както и не е обсъдил всички относими обстоятелства. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на отказа на директора на Дирекция Миграция - МВР. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Л. Илков, гражданин на Албания, чрез процесуалният представител адв. К. Сребков, в писмени бележки оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че съдебният акт е неправилен. При подробно изложени съображения предлага обжалваният съдебен акт да бъде отменен и да се постанови нов по същество на спора, като се отхвърли оспорването срещу административния акт. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Л. Илков, гражданин на Албания, срещу Отказ с рег. 5364р-2810/02.02.2023 г. за предоставяне право на постоянно пребиваване в Република България, издаден от директор на Дирекция Миграция. Като правно основание за издаването му са посочени разпоредбите на чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, според които се отказва предоставяне на постоянно пребиваване, когато кандидатът е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. От фактическа страна решаващият съд е установил, че административното производство е започнало по заявление с peг. Г-3344/08.09.2022 г. депозирано от Л. Илков, съдържащо искане за предоставяне на право на постоянно пребиваване на чужденец в Република България на основание чл. 25, ал, 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Към заявлението са приложени изискуемите документи, съгласно чл. 34, ал. 1 и чл. 35 и чл. 11, ал. 5 от Правилника за прилагане на закона за чужденците в Република България /ППЗЧРБ/, като във връзка с изискването на чл. 35, ал. 2 от ППЗЧРБ по служебен път е представено удостоверение за български произход на молителя. В изпълнение на чл. 22, ал. 4 от ЗЧРБ, служебно е представено и писмено становище на ДАНС. В решението е посочено, че молителят се е възползвал от облекчена процедура при кандидатстване за придобиване на разрешение за пребиваване в Република България, при условията на чл. 11, ал. 5 от ППЗЧРБ. Чужденецът е представил сключен на 01.09.2022 г. трудов договор с ЕМ ТИ БИ Къмпани ООД, където е бил назначен за "преводач", със срок на изпитване до 6 месеца. След извършване на необходимите справки е установено, че представеният към заявлението трудов договор е бил прекратен на 18.11.2022 г., което е преди да изтече шестмесечният изпитателен срок. При осъществяването на контрол по спазването на условията и реда за пребиваване на чужденци на територията на гр. София е извършена проверка от служители на дирекция Миграция и е установено, че Л. Илков не живее на декларирания от него адрес, а именно гр. София, [жк], [адрес]. Адресът е посочен от лицето в заявлението за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България, като този адрес фигурира и в изискуемата в пар. 1, т. 20 от ДР от ЗЧРБ нотариално заверена декларация за предоставяне на адрес на пребиваване. С оспореното решение Административен съд Софияград е отменил като незаконосъобразен отказ рег. 5364р-2810/02.02.2023 г. на директора на Дирекция Миграция МВР, с който на Л. Илков, гражданин на Албания, е отказано предоставянето на право на постоянно пребиваване в Република България. За да постанови оспорения резултат първоинстанционният съд е приел, че не са налице доказателства жалбоподателят да е ползвал документ с невярно съдържание по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, във връзка със заявлението по което е било образувано настоящото производство. С решението е прието, че административният орган е извършил една единствена проверка на 01.12.2022 г. и не е събрал други доказателства. Във връзка със сведението, което е снето от С. Дякова, че Илков и съпругата му не са пребивавали на адреса, съдът е приел, че същото не доказва, че жалбоподателят е декларирал документ с невярно съдържание. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че постановеният отказ за постоянно пребиваване се явява и несъответен на прогласеното в чл. 8, ал. 1 от ЕКПЧ право на зачитане на личния и семейния живот. Прието е, че в случая отказът за разрешаване на право на постоянно пребиваване засяга интересите на семейството на Илков, както и правото му на личен и семеен живот, което не е било обсъдено от административния орган. Посочено е, че освен българския си произход, който според съда е безспорно основание по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ за предоставяне на постоянно пребиваване, жалбоподателят е представил и доказателства за трайни релевантни връзки със страната ни/семейство, месторабота/. В заключение в оспореното решение е прието, че административният орган е следвало да изследва в административното производство в цялост социалната интеграция или съществуващи трайни връзки на чужденеца с България, което не е било направено. Предвид изложените мотиви, съдът е счел, че при издаването на обжалвания административен акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е налице противоречие с материалноправните разпоредби, поради което го е отменил и изпратил на ответника за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя, при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени от съда. Обжалваното решение е неправилно то е необосновано и е постановено в противоречие с материалния закон. Оспореният отказ, с който на чужденеца е отказано правото за постоянно пребиваване в Република България, е постановен на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, като конкретно е посочено, че Л. Илков е декларирал неверни данни. Според посочените в акта мотиви на административния орган, представляващи фактическо основание за неговото издаване, нотариално заверената декларация за предоставяне на адрес на пребиваване на чужденеца е съставена единствено с цел заобикаляне нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България и получаване на разрешение за пребиваване, без реално адресът да се ползва от чужденеца. Административният орган е приел, че не са изпълнени и условията на чл. 11, ал. 5 от ППЗЧРБ за минимален срок на договора от шест месеца, тъй като е установено, че същият е прекратен два месеца и половина след сключването му. По аргумент от чл. 26, ал. 1 от ЗЧРБ се отказва издаване на разрешение за пребиваване в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, предвиждащ отказване издаване на виза или влизане в страната на чужденец, който е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. Съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от същия закон, разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците от български произход, а според чл. 11, ал. 5 от ППЗЧРБ когато чужденец от български произход е влязъл законно на територията на Република България и не притежава виза за дългосрочно пребиваване, дирекция Миграция или отдел/сектори/групи Миграция при ОДМВР след предоставянето на писмено становище от ДАНС и след заплащането на такса за визата по Тарифа 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси, могат да издадат разрешение за пребиваване, когато държавният интерес налага това или при извънредни обстоятелства, доказани по надлежния ред със съответни документи, или след представяне на регистриран в НАП трудов договор, сключен за срок минимум шест месеца. По делото липсва спор, че подаденото от албански гражданин заявление е именно за предоставяне на право за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ поради българския му произход, при условията на чл. 11, ал. 5, последна хипотеза от ППЗЧРБ - при наличието на регистриран в НАП, действащ трудов договор, сключен за минимум 6 месеца. Основанието, послужило на директора на Дирекция Миграция МВР, да откаже на гражданина на Република Албания, предоставянето на право на постоянно пребиваване в Република България, е именно чл. 26, ал. 1 от ЗЧРБ във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ. Разпоредбата предвижда отказ да се постанови, когато заявителят е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. В случая съдът неправилно е разсъждавал само върху факта, че заявителят не е представил документ с невярно съдържание визирайки заявяването от чужденеца пребиваване на адрес в гр. София, чрез представена нотариално заверена декларация по делото която е попълнена от С. Дякова. Съдът не е съобразил, че цитираната по-горе разпоредба предвижда издаването на отказ и при деклариране на неверни данни. По делото с оглед представените с административната преписка доказателства, категорично се установява именно декларирането Л. Илков на неверни данни и по-конкретно, че живее в гр. София на адрес: [жк], [адрес]. От представената справка за пътуване на лице е видно, че албанския гражданин в периода от 08.09.2022 г. до 07.11.2022 г., от 09.11.2022 г. до 27.12.2022 г. и след 29.12.2022 г. не е пребивавал на територията на Република България. На 12.01.2023 г. има регистрирано влизане само за няколко часа и от тогава не е влизал на територията на Република България. На следващо място това се доказва и от осъществената проверка от служители на Дирекция Миграция, на адреса, деклариран от чужденеца, с която е установено, че същият не живее на адреса, както и от Сведение на С. Дякова - собственичката на имота в [жк], [адрес], с което заявява, че Л. Илков и съпругата му на са пребивавали до момента на посочения адрес. Изложеното обосновава извод, че чужденецът не пребивава и не е имал намерение да пребивава на посочения със заявлението адрес в страната. От друга страна, за да се възползва от облекчената процедура по чл. 11, ал. 5 ППЗЧРБ, чужденецът, комуто не е издадена виза за дългосрочно пребиваване, следва да представи регистриран в Националната агенция за приходите (НАП) трудов договор, сключен за срок минимум шест месеца. Видно от представения трудов договор от 01.09.2022 г. чужденецът е бил назначен на длъжност преводач с месторабота офис в населено място гр. София. С оглед направената справка за пътуванията на чужденеца, то очевидно той не е могъл да изпълнява трудовите си задължения, тъй като за периода от 02.09.2022 г. до 18.11.2022 г., в който чужденецът е имал сключен трудов договор, физически е пребивавал на територията на страната само няколко дни, а именно: от 02.09.2022 г. до 08.09.2022 г. и от 07.11.2022 г. до 09.11.2022 г. В заключение може да се посочи, че Л. Илков е пристигнал в Република България на 30.08.2022 г. и още същия ден се е снабдил с нотариално заверена декларация от собственика за предоставяне на адрес на пребиваване; на 01.09.2022 г. е сключил трудов договор с ЕМ ТИ БИ Къмпани ООД; на 08.09.2022 г. е подал заявлението за предоставяне на право на постоянно пребиваване на чужденец и веднага е напуснал Република България и от тогава е преминавал през страната три пъти за по един-два дни. В тази връзка правилно административният орган е приел, че в случая не са изпълнени условията на чл. 11, ал. 5 от ППЗЧРБ за минимален срок на договора от шест месеца. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че освен българския си произход, жалбоподателят е представил и доказателства за трайни релевантни връзки със страната ни /семейство, месторабота/. Неправилно е прието и това, че административният орган не е изследвал в административното производство в цялост социалната интеграция или съществуващи трайни връзки на чужденеца с България. В случая от приложените справки за пътуване е видно, че както Л. Илков, така и Е. Илкова лицето, с което е сключил брак, са влизали на територията на Република България инцидентно за по няколко дни, на различни дати и от различни ГКПП, което не може да се определи като трайна релевантна връзка на кандидата със страната и с лицето, с което е сключил брак. Прекратеният трудов договор също потвърждава липсата на установеност на територията на страната. Представените от процесуалния представител на ответника по касация документи са неотносими в настоящото производство. Същите могат да послужат в следващо административно производство по предоставяне на постоянно пребиваване, ако бъдат представени по надлежния ред и в изискуемия вид. Предвид фактическата установеност по делото настоящият състав на Върховния административен съд приема, че за директора на Дирекция Миграция са били налице материалноправните предпоставки по чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ за постановяване на отказа. Като е достигнал до друг извод, административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва да бъде постановен друг акт по съществото на спора, с което жалбата на Л. Илков срещу оспорения отказ на директора на Дирекция Миграция МВР следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на касационния жалбоподател се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение