Решение № 6663 от 6.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ТЕЦ Бобов дол АД чрез юрисконсулт Е. Димитрова против Решение 7628/16.12.2021 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 881/2021 г., с което съдът е обявил нищожността на писмо изх. 26-00-239/14.08.2018 г., издадено от заместник министъра на околната среда и водите и е осъден да заплати на Министерство на околната среда и водите сумата от 500 лева разноски. В жалбата се релевират касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, като се иска решението да се отмени като неправилно. Претендира се присъждане на сторените по делото съдебни разноски. Ответникът заместник министър на околната среда и водите в писмено становище по делото намира касационната жалба за неоснователна, а решението за правилно. Възразява поради прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от другите страни. Ответникът Сдружение За земята достъп до правосъдие чрез адв. Коджабашев поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното съдебно решение, поради което да се остави в сила. Становището на прокурора от Върховна административна прокуратура е, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да се остави в сила. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София град и по жалба на сдружение За Земята - достъп до правосъдие, представлявано от И. Попов и М. Антонова, е писмо с изх. 26-00-239/14.08.2018 г. на заместник министъра на околната среда и водите. От данните по делото се установява, че ТЕЦ Бобов дол АД притежава комплексно разрешително 45-НЗ/2015 г. за производство на електрическа енергия. С писмо ЕК-02-1351/15.06.2018 г. е поискано от дружеството министърът на околната среда и водите да разреши пробни изпитания за съвместно изгаряне на неопасни отпадъци с основното гориво в горивната му инсталация. Видно от писмо изх. 26-00-239/03.07.2018 г. заместник министърът на МОСВ е преценил, че нормативната уредба по комплексните разрешителни изисква предварително разрешаване чрез КР на всички планирани промени по смисъла на § 1, т. 40 и т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда (ДР на ЗООС). В потвърждение на посоченото в това писмо, с друго писмо изх. ЕК-01-1583/17.07.2018 г. на МОСВ е предоставена информация за провеждането на експериментално пробно изгаряне на модифицирани горива, получени от отпадъци с неопасни свойства в инсталация на ТЕЦ Бобов дол ЕАД (тогава). С писмо изх. 26-00-239/14.08.2018 г. ТЕЦ "Бобов дол ЕАД е информиран, че в действащото комплексно разрешително за централата не е разрешено приемането на отпадъци за оползотворяване, т.е. изграждането и експлоатацията на съоръженията не е съобразено с осъществяването на такава дейност. Посочено е, че МОСВ приема, че предлаганият процес е нов за инсталацията. Конкретно за разрешението, органът издал това писмо, което се обжалва пред съда, констатира, че провеждането на експеримента е допустимо без предварително поставяне на специални условия в КР по отношение на горивните съоръжения, които ще се използват. В т. 1 до 6 от писмото са описани условията, при които може да се извърши експерименталното изгаряне на отпадъци. Съдът е приобщил към доказателствата по делото и административната преписка, по която е издаден оспорения административен акт. С решението си съдът е прогласил нищожността на писмото, поради липса на компетентност на органа издал акта. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд София - град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява действителността на акта с оглед степента на порока, на основанията по чл. 146 АПК. Правилно първоинстанционният административен съд е съобразил нормата на чл. 10 ЗООС. Приложимостта й се свързва с вложеното в нея съдържание, относимо към компетентните органи по смисъла на закона, да издават съответните административни актове във връзка с правомощията, които имат. Компетентността на органите по ал. 1 на чл. 10 ЗООС е основана на териториален принцип (чл. 10, ал. 2 ЗООС), но се отчита рисковия потенциал при вземане на съответното решение в областта на опазване на околната среда. Съдът правилно и в съответствие с ангажираните по делото доказателства е посочил, че процесното писмо обективира волеизявление на органа, който го е издал и то разрешава експериментално използване на нов процес за изгаряне (в случая отпадъци) в действаща горивна инсталация. По делото не е било спорно, че разрешението е дадено в отговор на искането на дружеството, последното поставило и началото на административното производство по смисъла на АПК. Спорът по делото е относно това кой орган е компетентен да се произнесе дали отправеното от оператора искане за разрешаване на пробни изпитвания за съвместно изгаряне на неопасни отпадъци с основното гориво в горивната инсталация на ТЕЦ Бобов дол ЕАД, попада в приложното поле на чл. 117, ал. 7 ЗООС, т.е. дали искането касае инсталации или части от инсталации, използвани за изследователска работа, разработки и изпитания на нови продукти и процеси. Законодателното разрешение в конкретния случай е новелата на чл. 94, ал. 1, т. 9 ЗООС, доколкото инсталацията, чрез която ще се извършват пробни изпитвания и самото предложение попадат в приложение 1 от ДР на ЗООС и са предмет на обща процедура по ОВОС и най-малко на една от процедурите по чл. 109, ал. 1 или 2 или по чл. 117, ал. 1 или 2, в случая по чл. 109, ал. 2 ЗООС. Правилно, в изложения по-горе смисъл, административният съд преценява, че поради поисканото изменение на инсталацията независимо от посочените пробни изпитвания за горене на неопасни отпадъци, компетентен да даде разрешението е министърът на околната среда и водите. Позоваването на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на отпадъците, е обосновано, защото се отнася до изгаряне на неопасни отпадъци, чрез горивна инсталация, която попада в приложение 1, т. 2.1. Съгласно нея топлоелектрически централи и други горивни инсталации с номинална входяща топлинна мощност 50 MW или повече и комбинираното гориво от въглища и неопасни отпадъци, предпоставя задължителна процедура по чл. 109, ал. 1 или 2 или по чл. 117, ал. 1 или 2 ЗООС. Обосновано в изложения по-горе смисъл административният съд достига до извод, че компетентен да даде разрешението за експериментално ползване на нови продукти е министърът на околната среда и водите, който притежава обща компетентност по арг. от чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗООС. От анализа на представените с делото Заповеди РД-653/10.10.2017 г. и РД-872/20.09.2021 г., следва, че действително министърът на околната среда и водите определя функциите на заместник-министрите в МОСВ, които се отнасят до ръководството и контрол върху дейността на министерството, но не и в конкретния случай. Заповедите не съдържат делегиране на правомощия за издаване на административни актове по ЗООС. На това основание правилно административният съд е прогласил нищожността на писмото. Неоснователни са наведените от касатора доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон, поради което решението на АССГ е и обосновано. С оглед на изложеното Върховният административен съд - шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,