Решение № 10772 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9777/2015 г.

Решение № 10772 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9777/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 237-244 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 АПК. Образувано е по искане на Вера Тодорова Котева, в качеството й на законен представител на "Симей имоти" ЕООД със седалище в гр. София, Снежанка Божилова Томова, Михаил Георгиев Милушев, Божидар Георгиев Милушев (действащи лично за себе си и като наследници и правоприемници на Стамболка Йорданова Божилова), Антон Иванов Божилов, Станимир Иванов Божилов, Лидия Кирилова Станимирова, Людмила Кирилова Стоянова, Цветан Иванов Цветанов и Иван Иванов Киров, всичките от гр. София и представлявани от адвокат Милена Владимирова Миланова, за отмяна на основание чл. 239, т. 4 и 6 АПК на влязлото в сила решение № 4990 от 5.05.2015 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - III отделение по адм. д. № 1699/2014 г. В искането за отмяна на първо място е посочено основанието по чл. 239, т. 6 АПК. Твърди се, че постановеното съдебно решение в частта му за определения размер на обезщетение е неправилно и незаконосъобразно. С него съдът като е потвърдил решението на Министерския съвет е нарушил основни права на искателите, визирани в Конституцията на Република България и Европейската Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, относно правото им на равенство в процеса, правото им на справедлив съдебен процес, както и на правото им на мирно ползване на своята собственост. По второто посочено основание за отмяна - чл. 239, т. 4 АПК искателите са посочили, че се създавала порочна съдебна практика по този вид дела, свързани с определяне на обезщетение за отчуждени имоти, които били с идентичен предмет, като са изброени три решения. В заключение се моли, съда да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по искането за отмяна - Министерският съвет, чрез процесуалния си представител, е изпратил възражение по реда на чл. 242, ал. 2 АПК, в което се съдържа становище за неоснователност на искането за отмяна. Във възражението са развити аргументи и по двете основания за отмяна, които се противопоставят на тези, съдържащи се в искането. Възражението се поддържа и в съдебно заседание. Възражения по реда на чл. 242, ал. 2 АПК са постъпили и от заинтересованите страни - министъра на регионалното развитие и благоустройството и председателя на Агенция "Пътна инфраструктура", подадени чрез процесуалните им представители. В тях също се съдържат становища за неоснователност на искането за отмяна, по изложените съображения. Възраженията се поддържат и в съдебно заседание. Заинтересованата страна - министърът на финансите, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание също оспорва искането. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд - I колегия, намира искането за процесуално допустимо. То е подадено от заинтересовани лица, за които влязлото в сила решение е неблагоприятно и в срока по чл. 240 АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С решението си, тричленният състав на Върховния административен съд-III отделение е отхвърлил искането на искателите в настоящото производство срещу решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София в частта относно размера на определеното им с решението на Министерския съвет обезщетение, за подлежащите на отчуждаване недвижими имоти: 3, 460 дка от имот с идентификатор 68134.1353.124, представляващ нива и 1, 153 дка от имот с идентификатор 68134.1352.79, представляващ ливада, находящи се в гр. София, район "Надежда", кв. "Илиянци", ЕКАТТЕ 99121, за които е предвидено обезщетение съответно в размер 3 598 лв. за първия и 1 139 лв. за втория имот. Решението на Върховния административен съд е окончателно според чл. 38, ал. 8, изречение второ ЗДС. Първото сочено основание за отмяна в искането е чл. 239, т. 6 АПК. Според него актът подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека (ЕСПЧ) е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Законовата норма има предвид установено нарушение на Конвенцията относно конкретен правен субект, който претендира отмяна на влязлото в сила съдебно решение на това основание, както и относно фактическата обстановка, по конкретния правен спор. Според чл. 34 от Конвенцията съдът може да приеме жалба от всяко лице или група лица, които твърдят че са жертва на нарушение от страна на държава по Конвенцията, на правата провъзгласени в Конвенцията или протоколите към нея. Съдебните решения, постановени от ЕСПЧ се ползват със сила на присъдено нещо за страните по конкретното дело, имат установително действие по отношение на констатираното и признато нарушение на гарантирано от Конвенцията право и са задължителни за изпълнение от държавата, която е страна по делото. За да е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК трябва да е установено с влязло в сила решение на ЕСПЧ нарушение на Конвенцията, това нарушение да е свързано по определен начин със съдебното производство, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска, нарушението да е допуснато по отношение на лицето, което иска отмяната на съдебния акт и отмяната или новото разглеждане на делото да са необходими, за да се отстранят последиците от нарушението. В конкретния случай в искането не се твърди, че за искателите има влязло в сила решение на ЕСПЧ, по допуснато нарушение спрямо тях на права, провъзгласени от Конвенцията и протоколите към нея, а позоваването на други съдебни решения е неоснователно, защото подаването на жалба е индивидуално и постановеното решение се разпростира само върху страните, участвали в производството. Поради това и искането за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК следва да се отхвърли като неоснователно. В този смисъл е и практиката на съда намерила израз в решение № 153 от 7.01.2013 г. по адм. д. № 12560/2012 г. на петчленен състав, решение № 1290 от 30.01.2014 г. по адм. д. № 14672/2013 г. на седемчленен състав и др. Останалите релевирани пороци на решението, чиято отмяна се иска в тази част от искането са такива, съставляващи касационни основания за отмяна на решението, поради което не следва да се обсъждат. Искането и по второто правно основание - чл. 239, т. 4 АПК също е неоснователно. Според тази норма актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В искането въпреки че са изброени три решения (четвъртото е предмет на настоящото производство) по никое от тях няма тъждество на страните и на предмета на съдебния спор с решението, чиято отмяна се иска. Поради това и искането е неоснователно. В този смисъл е и ТР № 6 от 25.11.2010 г. по т. д. № 4/2010 г. на ОСК на ВАС. По изложените съображения искането за отмяна следва да се отхвърли като неоснователно. На основание чл. 244, ал. 1 АПК настоящият петчленен състав на Върховния административен съд-I колегия